Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 15.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Албена Рибарска изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 491 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Х. П. Н. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 209 от 18.10.2013 година по гр. възз. д. Nо 163/2013 год. на ОС-Ловеч по отхвърления иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР. Поддържа се, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на закона, на съществени процесуални правила и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 и т.3 ГПК по въпросите : за реда за приоритетно установяване границите на поземлените имоти, чието заснемане не е извършено, съобразно изброените източници по ЗКИР или по Наредба Nо 3/2005 година за установяване на границите, и установените източници изключват ли се или взаимно се допълват , както и относно приложимия акт и за необходимостта за се зачете силата на пресъдено нещо на решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , когато е признато право на собственост към минал момент по отношение на лица или техни правоприемници , спрямо които се иска попълване на КК и КР с имот , отчасти съвпадащ с имот, на които последните са записани като собственици , произнесен от въззивният съд в противоречие с Решение Nо 526/ 11.06.2010 год. по гр.д. Nо 1032/2009 год. на ВКС-I г.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Р. Г. К. и И. А. К. чрез адв.В. А.- АК Л. ,като по съществото на касационна жалба се поддържа довод , че обжалваното решение не страда от пороци, който да налагат неговата отмяна или изменение. Претендират се разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК по жалба на Х. Н. е потвърдил решението на първата инстанция по чл.53 ал.2 ЗКИР , с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на Н. за признаване , че към момента на одобряване на КК и КР на [населено място], Л. област , извършено със Заповед Nо РД-18-58/ 04. 09. 2006 год. на Изп.директор на агенция ГКК, собствените и НИВА от 2.500 дка, IV катег., намираща се в землището на [населено място] и ОВОЩНА ГРАДИНА от 0.100 дка , графично отразени в изработения проект за изменение на КК на [населено място], съставляват част от ПИ с идентификатор 53707.45.2 и 53707.45.3 , собственост на ответниците, са собственост на ищцата но поради грешка , тези имоти не са отразени в КК и КР и следва да бъдат записани на името на ищцата. По въпроса , по който е допуснато касационното обжалване Законът за кадастъра и имотния регистър дефинира КК и КР като официални документи, отразяващи местоположение, граници и размери на поземлените имоти / ПИ/ - основна териториална единица на територията на страната, както и съдържащи данни за собствеността и други ограничени вещни права. Съгласно чл. 29 ал.1 т.2 ЗКИР именно в КК се съдържат данните за ПИ с границите им и идентификаторът- уникален номер на всеки недвижим имот - терен , сграда , обект на техническата инфраструктура. Границите на поземления имот е основен индивидуализиращ белег, след като законодателят е дефинирал ПИ като територия, определена с граници , съобразно правото на собственост- чл. 24 ал.1 ЗКИР. Фиксирането на точните граници в кадастъра е техническа дейност –арг. от чл.18д ППЗСПЗЗ, чл.26 ал.10 ППЗСПЗЗ и след като с тълкувателната норма на § 1 т.5 от ДР на ЗКИР е дадено разяснението , че площта се определя от геодезическите координати на точките, определящи границите. При допуснати неточности на границите защитата на правото на собственост може да бъде проведена както съобразно разпоредбата на чл. 109а ЗС, така и по реда на чл. 53 ал.2 ЗКИР. Установяване на точните границите на поземлените имоти по чл. 53 ал.2 ЗКИР , нанесен в КК или чието заснемане не е извършено и отчасти съвпада с нанесен имот на името на други лица / ответници по иска/ , следва да се извърши по реда и начина , установен от закона , като нормативен акт от по-висша степен. Наредбата, като подзаконов нормативен акт , урежда в по-широк обхват приложението на текстовете на закона. В този смисъл Наредба Nо 3/2005 година за установяване на границите, и установените източници не изключва, а допълва източниците на ЗКИР относно начина на установяване на границите на ПИ и тяхното отразяване в КК и КР. За установяване на старите реални граници на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи е създадена специална правна уредба. Определянето на старите реални граници, които не са запазени върху терена от времето на колективизация на земеделската земя , но са възстановими, се извършва в административното производство – чл. 18б ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 18д ал.4, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. Така определените граници са основание за издаване решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ. Ако е налице налице спор за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, завършил с позитивно решение за ищеца, одобрената КК на съществуващите или възстановими стари реални граници може да бъде преработена- арг. чл. 26 ППЗСПЗЗ, което налага извод , че влязлото в сила решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ не може да бъде игнорирано в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР, когато се касае до спор между едни и същи страни относно ненаесен в КК и КР бивш земеделски имот, отчасти съвпадащ с нанесен ПИ. По основателността на касационната жалба.Разгледана по същество същата е основателна. Спор по чл. 53 ал.2 ЗКИР. С твърденията по исковата молба /стр.70/ ищцата Х. Н. сочи , че е собственик на възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти - НИВА от 2.500 дка, IV катег., намираща се в землището на [населено място] съставлява част от ПИ с идентификатор 53707.45.2 с площ от 2 070 дка и ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 0.100 дка от ПИ с идентификатор 53707.45.3 , записани на ответниците Д. П. и Ц. Ц. и ответниците Р. К. и И. К., графично отразени в изработения проект за изменение на КК на [населено място] . Поддържа , че е налице отказ от нанасяне на имота в КК и КР въпреки наличие на влязло в сила решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , с което правото на собственост на нейния наследодател спрямо ответниците /респ. праводателите на Р. и И. К./ е признато в претендирания обем, поради което основният спор за точното ситуиране на собствения и имота по КК и КР, неговото нанасяне и поправка на съществуващата непълнота по на основание чл. 53 ал.2 ЗКИР. За да отхвърли иска на Х. Н., след като е приел за безспорно,че реституционната процедура по възстановяване собствеността е приключила с позитивно решение в полза на ищцата- първично Решение No 7883 / 04. 04. 1994 год. на ПК-Т. по чл. 18ж ППЗСПЗЗ т.4 и т.8, в сила от 09.10.2008 год., Решение No 39/20.02.2007 год. по гр.в.д. No 110/2006 год. на ОС-Ловеч, с която е отменено решение по гр.д.No 615/2004 год. на РС-Троян по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и искът на Х. Н. е уважен и издаденото ново Решение на ОбСЗ Решение No 7883/16.03.2010 година , издадено по реда на чл. 18д ал.4 ППЗСПЗЗ и издадена скица-проект за ПИ имот с номер в КК 53707.45.114 с площ от 741 кв.м.. и , че земеделската реституцията е извършена в стари реални граници, въззивният съд прави извод , че относими към спора по чл. 53 ал.2 ЗКИР за непълнота или грешка в КК и КР на местността [населено място]- Т. са реално съществуващите географски или топографски елементи на терена , даващи възможност за индивидуализиране на границите на ненанесения / в случая/ имот на ищцата, каквито по делото няма установени по категоричен начин. Решението на въззивния съд е неправилно, поради неточно приложение на процесуалните правила и необосновано. Искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР е установителен иск за признаване правото на собственост на конкретен ПИ към момента на влизане в сила на действащия кадастрален план на площ , за която се твърди че не е заснета или че е заснета неправилно във връзка с наличието на спор за материално право на собствеността , или на части от нея. Предмет на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР е правото на собственост на спорната част от отразен в КК и КР ПИ към момента на одобряване на последния кадастрален план на населеното място и начина на отразяването му в плана като топографска- картографска единица - местоположение, граници, съседи с уникален по КК и КР идентификационен номер. Въззивното решение е неправилно, тъй като въззивната инстанция в правомощията си на решаващ съд не е зачела признатото в полза на ищцата Х. Н. с влязло в сила решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, право на собственост на наследодателя и към минал момент по ползващо се със СПН спрямо лицата, праводатели на ответниците по спора, макар и в ограничен обем от този, който е претендиран по делото. Изводът на въззивният съд , че и по отношение на частта от ПИ 53707.45.3, записан като собственост на ответниците Р. К. и И. К. , за която има и издадена скица –проект като нов ПИ с идентификатор 53707.45.114 , не могат да се определят граници поради липса на топографски или географски елементи, е необоснован, с оглед на доказателствата за собствеността на имота , така и с оглед на останалите събрани доказателства- свидетелски показания и експертни становища. Когато в предметната рамка на спора по чл. 53 ал.2 ЗКИР , засягащ реституирани по ЗСПЗЗ земеделски земи в стари / възстановими / реални граници е и спорът за материално право към минал момент-образуването на ТКЗС и колективизацията на земите и този спор по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е приключил с влязло в сила решение , то незачитане силата на пресъдено нещо на това решение в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на постановения съдебен акт. Когато с влязло в сила решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е признато право на собственост на ищеца по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР към минал момент по отношение на лицата или техни правоприемници , спрямо които се иска попълване на КК и КР , и имотът на ищеца отчасти съвпадащ с имот, на които ответниците са записани като собственици , в рамките на предмета на делото по чл. 53 ал.2 ЗКИР спорен е само въпросът за ситуирането на имота ищеца, индивидуализиран съобразно исковата молба. Безспорно относими към този спор са реално съществуващите топографски или географски елементи - огради, дерета, пътища и др., съотнесени към документите за собственост и другите събрани доказателства, но следва да се държи сметка и за изрично дадената от законодателя възможност на чл. 18 б ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ. В тези хипотези признатата с влязлото в сила решение на органа по земеделска реституция площ на процесния ПИ, има конкретно отношение към индивидуализацията и нанасянето, но не и към формата. След като по делото няма спор за налични на две от границите на възстановения земеделски имот на ищцата , то при един по задълбочен анализ на съпоставка на документите за собственост на страните, а и при наличие на скица –проект, засягаш ПИ с идентификатор 53707.45.3, записан като собственост на ответниците Р. К. и И. К. , съдът би стигнал до извод относно ситуирането на имота, в рамките на правата, признато с влязлото в сила решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и данните , че двата спорни имота / респ. спорната територия/ за първи път са нанесени като самостоятелни обекти в КВС на местността. Ето защо, настоящият състав намира , че обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане при което решаващият съд да съобрази дадените указания по приложение на закона и относно обсъждане на релевантните за спора доказателства, в контекста на всички допустими/ с оглед характера на спора/ възражения на ответниците – въззиваема страна. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение Nо 209 от 18.10.2013 година по гр. възз. д. Nо 163/2013 год. на ОС-Ловеч по отхвърления иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд, друг състав от етапа на открито съдебно заседание по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :