Р Е Ш Е Н И Е № 316 /2017 г. София, 15.01.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4787 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 698 от 20.06.2017 година е допуснато касационно обжалване на решение № 7858 от 11.11.2015 година по гр.д. № 3800/2015 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от В. В. Д. против И. Х. С. иск с правно основание чл. 48 ЗЗД е уважен над сумата 5000 лева, както и в частта, с която върху сумата 8823 лева са присъдени законни лихви от 29.03.2008 година. Касационно обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите прекъсва ли исковата молба погасителната давност по отношение на вземане, предявено чрез увеличение на иска и до кой момент е допустимо да бъде заявена претенция за изтекли лихви след предявяване на иска. По въпроса прекъсва ли исковата молба погасителната давност по отношение на вземане, заявено чрез увеличение на иска, който не е предявен като частичен: Когато предявява частичен иск, ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното право. Когато искът не е предявен като частичен, то предмет на делото е цялото вземане, дължимо на посоченото от ищеца основание, размерът на което може да бъде изменен по реда на чл. 214, ал.1 ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Увеличението на размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал.1 ГПК не представлява предявяване на нов иск, а форма на прецизиране размера на иска, чрез която ищецът коригира грешки или неточности в преценката си за действителния размер на спорното вземане. В този случай изтеклата погасителна давност за цялото вземане се преценява към момента на предявяване на иска. Спирането на давността по чл. 115, ал.1, б.”ж” ЗЗД и прекъсването и по чл.116, б.”б” ЗЗД настъпват от датата на завеждане на иска, както за първоначално посочения в исковата молба размер на вземането, така и за размера, увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. В този смисъл решение № 63 от 28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о. и решение № 160 от 17.12.2012 г. по т.д. № 808/2011 г. ВКС, ІІ т.о. По въпроса до кой момент е допустимо да бъде заявена претенция за изтекли лихви след предявяване на иска: Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК, прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал.1 ГПК. Ищецът може да заяви искане за присъждане на изтекли след предявяване на иска лихви във всеки един момент в хода на първоинстанционното производство по делото до приключване на съдебното дирене. След приключване на съдебното дирене, в устните състезания по делото страните излагат становището си по фактическите и правни доводи, въведени в хода на производството, без да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства – чл. 147 ГПК, поради което искане за присъждане на изтекли лихви не може да бъде въведено нито с устните състезания, нито в писмена защита, представена в определен от съда подходящ срок при условията на чл. 149, ал. 3 ГПК. В този смисъл решение № 474/12 от 14.01.2013 г. по гр.д. № 1499/2011 г. на ІV г.о. ВКС. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че с влязла в сила на 16.07.2012 г. присъда по н.о.х.д. № 4483/2009 г. на Софийски градски съд, Х. И. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, на ал. 4 вр. с ал.3, б. „б” вр. с чл. 342, ал.1, пр. ІІІ-то НК за това, че на 29.03.2008 г., предприемайки непозволена маневра при управление на четириколесен мотор „Сузуки”, пресичайки двойна непрекъсната линия, по непредпазливост е причинил смъртта на А. Л. Д. и средна телесна повреда на В. Д. Ш.. Починалият А. Л. Д. е управлявал мотоциклет „К.”, модел 31000 с ДК № ...., собственост на ищеца по делото В. Д.. При произшествието на мотоциклета са били нанесени повреди, ремонтът на които (повредени части, монтаж и демонтаж и боя) възлиза общо на 8823 лева. Ответникът И. Х. С. е баща на причинителя на пътно-транспортното произшествие Х. И. С., непълнолетен към момента на произшествието. Непълнолетният Х. С. е управлявал четириколесен мотор, собственост на баща му – ответника по делото и е предприел пътуването с мотора от дома му в кв. Д., където е пребивавал към този момент, без да е правоспособен водач на МПС. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 48 ЗЗД е основателен – ответникът отговаря за вредите, причинени от непълнолетният му син, който живее при него и върху който упражнява родителски права, поради което е присъдил обезщетение в размер на 8823 лева – доказаните средства, необходими за възстановяване на увреденото МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането 29.03.2008 г. Приел е, че възражението за съпричиняване на вредите от страната на ищеца е неоснователно, тъй като той е предоставил мотоциклета си на пълнолетно лице с издържан изпит за правоспособност за управление на МПС; че неоснователно е и възражението за съпричиняване на деликта от страна на починалия А. Д. предвид възможността на пострадалия от деликта да търси вредите от всеки от съпричинителите, както и възражението за изтекла погасителна давност на вземането за вреди, тъй като искът е предявен в рамките на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. С решение № 2372 от 22.03.2016 г., поставено по реда на чл. 247 ГПК, съдът е оставил без уважение молба на въззивника И. Х. С. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в присъждане на законни лихви върху главницата, считано от 29.03.2008 г. В касационната жалба, постъпила от И. Х. С. против решението на Софийски градски съд в частта му, в която е допуснато касационно обжалване се поддържа, че законната лихва върху главницата е присъдена в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като претенцията за лихви не е заявена от ищеца своевременно. Изложени са доводи за неправилност на изводите на съда относно възражението за погаситела давност досежно размера на иска, коригиран чрез увеличение на първоначално заявената претенция. Ответникът по касационната жалба В. В. Д. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу решението са частично основателни. В исковата молба ищецът В. В. Д. е предявил иск за обезщетение от деликт в размер на 5000 лева. В хода на производството пред първоинстанционния съд до приключване на съдебното дирене в проведеното съдебно заседание на 07.04.2014 г. ищецът не е въвел искане за присъждане на законни лихви след завеждане на иска върху главницата на претендираното вземане. Едва с писмените бележки, представени на 23.04.2014 г. при условията на чл. 149, ал.3 ГПК след приключване на съдебното дирене по делото, ищецът е заявил претенция за присъждане на законни лихви от датата на увреждането, т.е. за обезщетение в размер на законните лихви от настъпване на деликта до предявяване на иска и за законни лихви след предявяването му. Искането за присъждане на законна лихва след предявяване на иска е заявено след изтичане на срока, в който може да бъде направено, поради което е недопустимо. Недопустимо е и след предявяване на иска да бъде заявена претенция за обезщетение за забава в размер на законните лихви от датата на увреждането, която по правната си същност е отделен иск с ново основание и петитум. Произнасяйки се по така заявените претенции, съдът е постановил недопустимо решение, което не може да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК, както правилно е прието в решение № 2372 от 22.03.2016 г. В тази му част, въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо. Касационното оплакване срещу изводите на съда по отношение възражението за погасителна давност са неоснователни. С исковата молба ищецът е заявил претенция за сумата 5000 лева, без да е заявено или да следва от твърденията му, че искът е предявен като частичен. С молба, докладвана в съдебно заседание на 03.02.2014 г. ищецът е поискал увеличение на иска до размер на 8823 лева, което е допуснато от съда на основание чл. 214, ал.1 ГПК. С допуснатото изменение на размера на иска, предмет на делото е станало цялото вземане от 8823 лева, погасителната давност по отношение на което следва да се преценява към момента на предявяване на иска – 29.03.2013 г. Искът е предявен своевременно в последния ден на срока по чл. 110 ЗЗД за вреди от увреждане, настъпило на 29.03.2008 г., поради което възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по касация В. В. Д. следва да бъде осъден да заплати на касатора И. Х. С. съответно на направените разноски от 2106,46 лева - сумата 1288 лева, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК, касаторът И. С. следва да заплати на В. Д. съответната част от направените разноски от 1000 лева - сумата 346 лева. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 7858 от 11.11.2015 година по гр.д. № 3800/2015 година на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение І-118-71 от 25.09.2014 г. по гр.д. № 13993/2013 г. в частта, с която са присъдени законни лихви върху сумата 8823 лева, считано от 29.03.2008 година до окончателното и изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7858 от 11.11.2015 година по гр.д. № 3800/2015 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от В. В. Д. против И. Х. С. иск с правно основание чл. 48 ЗЗД е уважен над сумата 5000 лева до размер на 8823 лева. ОСЪЖДА В. В. Д. от [населено място] в ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Х. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1288 лева съдебни разноски. ОСЪЖДА И. Х. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. В. Д. от [населено място] в ЕГН [ЕГН] сумата 346 лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: