7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
София, 04.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Е.Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3245 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], София против Решение № 162 от 08.06.2015г. по в.т.д.№ 206/2015г. на АС Варна, ТО, с което след отмяна на решението по т.д.№ 1091/2014г. на ОС Варна, с което исковете са били уважени, е постановено друго. Отхвърлен е искът срещу [фирма], В. за връщане на сумата 955 120.80лв. - платена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на обект, производител на електрическа енергия от възобновяеми източници по 12 фактури, издадени за периода 11.10.2012г.-05.09.2013г., на отпаднало основание - отмяна на Решение Ц-33/4.09.2012г. на ДКЕВР, и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на поканата 21.11.2013г. до 02.06.2014г. Отхвърлен е и обективно и субективно съединеният иск срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 111 170.33лв.- незаплатена част от цена на енергия по договор № 215/25.06.2012г. за изкупуване на ел.енергия, произведена от ищеца от собствената му фотоволтаична централа в землището на [населено място] по фактура 19/30.09.2013г., която сума се твърди, че е неоснователно прихваната от купувача с прехвърлено му вземане от „Енерго-Про Мрежи“ по фактура № 1104694/07.10.2013г. за цена достъп, която ищецът счита за недължима от него поради същото отпаднало основание - отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР; отхвърлен е и искът за заплащане на обезщетение за забава от датата на поканата - 21.11.2013г. до 02.06.2014г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като недопустимо поради подмяна на фактите по спора, водещи до пороци на волята на съда. Изложени са и съображения за неправилност на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Възразява се срещу извода на въззивната инстанция, че отмяната на административния акт не може да доведе до преуреждане на договорните отношения между страните и че отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012 на ДКЕВР има действие занапред. Искането е за касиране на решението и уважаване на исковете със законните последици.
В съвместен писмен отговор ответниците [фирма] и [фирма] оспорват наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Претендират заплащане на разноски за производството.
Третото лице помагач КЕВР не взема становище.
В откритото съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
С Определение № 403 от 13.05.2016г. настоящият състав допусна касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за правните последици и действието във времето на решение на Върховния административен съд за отмяна на индивидуален административен акт – Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., като обсъди доводите на страните и данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 сл.ГПК, приема следното:
По делото е било безспорно, че ищецът произвежда електрическа енергия от собствена фотоволтаична ел.централа в землището на [населено място], която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ с договор от 12.12.2011г. и че за предоставения достъп е заплащал цена, определена като временна с Решение Ц-33/4.09.2012г. на ДКЕВР. Не се спори, че е заплатил сумата 955 120.49 лв. по 12 броя издадени фактури за периода 11.10.2012г.-05.09.2013г. Безспорно е било, че като производител на ел. енергия ищецът е сключил с „Енерго-Про Продажби“ договор от 25.06.2012г. за изкупуване и по силата му купувачът е бил задължен за сумата 555 595.56лв. по фактура 19/30.09.2013г. Безспорно е било, че по силата на договор за цесия от 22.10.2013г. електроразпределителното дружество е цедирало на електроснабдителното вземането си към ищеца по фактура 1104694/07.10.2013г. на стойност 111 170.33лв., с което [фирма] е извършило прихващане на задължението си към ищеца, в резултат на което плащането към продавача е било намалено с тази сума. В исковата си молба ищецът е основал претенцията на връщане на платените на електроразпределителното дружество суми за цена достъп на отмяната на Решение Ц-33/4.09.2012 на ДКЕВР от ВАС и на отпадане с обратна сила на това задължение, както и на отсъствието на предпоставките за извършване на прихващането на задължението на купувача на ел.енергия [фирма] към производителя с несъществуващо задължение на последния по цедираното вземане за цена за достъп по фактура 1104694/07.10.2013г. за 111 170.33лв.
По очертания единствен спорен факт - правните последици, свързани с отмяната на решението на ДКЕВР от 14.09.2012г. с решение № 7135/27.05.2013г. по адм.д.№ 12723/2012г. на ВАС, Четвърто отд., потвърдено с Решение 13667/21.10.2013г. на Петчленен състав, първоинстанционният съд е счел, че отмяната има ретроактивно действие - отпадане с обратна сила на задължението за плащане на цена за достъп и поражда правото на ищеца да претендира връщане на заплатените на отпаднало основание суми. Сезиран с жалба на ответниците, апелативният съд е приел, че отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните, както и съгласуваните от тях и действали през процесния период цени за достъп до електроразпределителната мрежа, и не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече платени по договора за достъп цени, тъй като услугата е вече била осъществена за миналия период от договора, който е такъв с продължително изпълнение. Позовал се е на аналогия с развалянето на договорите с продължително или периодично изпълнение, при които обратното действие е изключено от разпоредбата на чл.88,ал.1 ЗЗД и е счел, че същите правни последици са приложими при отмяна на административен акт при договор за достъп до електроразпределителната мрежа с продължително изпълнение. Счетено е, че искът по чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД срещу [фирма] е неоснователен. Аналогични съображения са изложени и по отношение на претенцията по чл.327 ТЗ за осъждане на [фирма] да заплати цена за доставена енергия, която ищецът счита за неоснователно прихваната с недължима на мрежовия оператор цена за достъп.
По правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато настоящият състав е дал отговор в решението си от 23.12.2015г. по т.д.№ 2956/2014г. - конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДЕКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила; отпадането с обратна сила на разпоредените с административния акт правни последици се разпростира по отношение на всички. Това становище е застъпено и в решенията от 11.01.2016г. по т.д.№ 2611/2014г. и т.д. № 3018/2014г. на Второ т.о., в което е развито, че регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и в хипотеза като настоящата - при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. Изводът за обратното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна като незаконосъобразен на издаден от ДКЕВР индивидуален административен акт е обоснован и в решението от 28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на Второ т.о., в което с позоваване на чл.302 ГПК е акцентирано и на задължителната сила на решението на ВАС, която следва да бъде зачетена от гражданския съд, разглеждащ последиците от отмяната на незаконосъобразния административен акт. Аналогични отговори са дадени в решението от 04.08.2016г. по т.д.№ 707/2015г. на Първо т.о. и решението от 16.08.2016г. по т.д.№ 206/2915г. на Първо т.о. С решението от 16.08.2016г. по т.д.№ 332/2015г на Първо т.о. е даден отговор на правния въпрос, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени на операторите на електроразпределителните мрежи от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД.
По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, настоящият състав, споделяйки горното, акцентира на обстоятелството, че дължимите цени за предоставените от електроразпределителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от КЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. Така е определена и временната цена - Решение Ц-33/2012г. е издадено на основание на чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ във връзка с § 197, ал. 2 от ЗИД на същия закон. Определянето на цените за предоставяне на услугите „достъп“ и „пренос“ на произведена от възобновяеми източници енергия е от изключителна компетентност на регулаторния орган, независимо от задължението за сключване на договор за достъп с мрежовия оператор по чл.84,ал.2 и чл.104,ал.1 ЗЕ и чл.30,ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. С оглед действието във времето на отмяната на административния акт, правните последици са недължимост от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на временните цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които са били определени /държавно регулирани/ от отменения административен акт. Отсъствието на определяема единствено по административен ред цена за тази услуга по силата на отмяната с обратна сила на административния акт, който я е регулирал, е равнозначно на отсъствие на основание за начисляването й в посочения размер като задължение на производителите на енергия от възобновяеми източници. Независимо от възмездния характер на достъпа до съответната мрежа, определените с отменения административен акт временни цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, т.е. временните цени са без валидно законосъобразно определен размер. Такъв не би могъл да бъде определен по реда на налагането на компенсаторни мерки по чл.32,ал.2 ЗЕ /в който смисъл е произнасянето с решението от 11.01.2016г. по т.д.№ 2611/2014г. и 3018/2014г. на Второ т.о., възприето и в мотивите към Решение № КМ-1 от 13.03.2014г. за определяне на компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ - заявена е невъзможността регулаторът да вземе решение за подходящи компенсаторни мерки за компенсиране на „липсващата цена“/. Към настоящия момент последващото произнасяне на регулаторния орган е Решение Ц-6/13.03.2014г., с което считано от 13.03.2014г. окончателната цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на енергия от възобновяеми източници е 0.00лв./МВтч.
С оглед отговора на правния въпрос обжалваното решение е допустимо, но неправилно. Сключен е единствено договор за присъединяване на обекта на ищеца от 12.12.2011г., който регламентира единствено цената за присъединяване. Отделен договор за предоставяне на достъп не е представен. Няма спор, че заплащаната от ищеца цена за достъп е държавно регулираната чрез Решението на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи. С отмяната му от ВАС тези цени са останали без валидно определен размер – т.е. за исковия период няма определена от единствено компетентния регулаторен орган временна цена за достъп, поради което платената на [фирма] подлежи на връщане на отпаднало основание. Искът за заплащане на сумата 955 120.80лв., платена от ищеца цена за достъп по дванадесет фактури, издадени за периода 11.10.2012.-05.09.2013г. на отпаднало основание- отмяната на решението Ц -33/2012г. на ДКЕВР и искът за заплащане на обезщетение за забава, считано от изтичането на срока, даден с поканата за доброволно плащане, получена на 07.11.2013г., т.е. от 21.11.2013г. до завеждането на иска в размер на 51 573.34лв. са основателни.
Основателна е и претенцията по втория обективно съединен иск срещу купувача по договора за изкупуване на енергия [фирма], В.. Безспорен е фактът, че това дружество дължи на ищеца сумата 111 170.33лв. - незаплатена част от цена на произведена енергия по договор № 215/25.06.2012г. за изкупуване на ел.енергия по фактура № 19/30.09.2013г. [фирма] е не е придобил вземане за тази сума по договора с цесия, тъй като цедентът / [фирма]/, с оглед отмяната на административния акт, не е носител на определено по размер прехвърляно вземане за временната цена за достъп, съответно „Енерго-Про Продажби“ не е могъл да извърши прихващане с неликвидно вземане срещу ищеца и не е настъпил погасителният ефект на изявлението за прихващане. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава, считано от 21.11.2013г. – изтичането на срока за доброволно плащане по получената от ответника покана в размер на 603.16лв.
Неправилни са съображенията на апелативния съд, основани на разпоредбата на чл.88,ал.1 ЗЗД. Аналогията с разпоредбата на чл.88,ал.1, изр.първо,предл.второ ЗЗД е неприложима – договорът за достъп не е развален, а и плащането на цената за достъп е изначално недължимо поради отпадане с обратна сила на акта, с който е била определена.
Изложеното обуславя отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на исковете.
Досежно разноските: На основание чл.78,ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноските за трите инстанции по представен списък по чл.80 ГПК в общ размер 144 239лв., като [фирма] дължи сумата 128 212.36лв. а [фирма] – 16 026.64лв. Процесуалният представител на ответника изрично заявява отсъствие на възражения срещу списъка.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 162 от 08.06.2015г. по в.т.д.№ 206/2015г. на АС Варна, ТО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], В. Т., кула Е, [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.6, сумата 955 120,80лв. /деветстотин петдесет и пет хиляди сто и двадесет лева и 80ст./ заплатена по 12 броя фактури, издадени за периода 11.10.2012г. - 05.09.2013г. за цена за достъп на отпаднало основание - чл.55, ал.1, предл трето ЗЗД, със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2014г. и сумата 51 573,34лв. /петдесет и една хиляди петстотин седемдесет и три лива и 34ст./, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 21.11.2013г. до 02.06.2014г., както и сумата 128 212.36 лв. разноски.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], В. Т., кула Г, [улица], да заплати на „Е. К.” ЕАД, сумата 111 170,33лв. /сто и единадесет хиляди сто и седемдесет лева и 33ст./, на основание чл.327 ТЗ, неоснователно прихваната цена, дължима за изкупена енергия за м.октомври 2013г. с цена за достъп до електропреносната мрежа за м.октомври 2013г., ведно със законната лихва от 17.06.2014г. и сумата 603,16лв. /шестстотин и три лева и 16ст./ на основание чл.86,ал.1 ЗЗД - обезщетение за забавено плащане за периода 21.11.201 3г. до 02.06.2014г., както и сумата 16 026.64лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|