Р Е Ш Е Н И Е   № 534     София, 11.09. 2009г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3403 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:   Производството е по чл.290 от ГПК по допуснатото с определение № 32/22.І.2009г. касационно обжалване на въззивното решение на СГС от 12.V.2008г по гр.д. № 4310/2004г. по касационната жалба на Б. Ж. М. от София на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Ответницата по касационната жалба С. И. Д. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответниците С. о. и Д. ч. министъра на регионалното развитие и благоустройството не са заявили становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе, ВКС на РБ, състав на І ГО, взе предвид: С атакуваното решение Софийският градски съд по въззивна жалба само на ответницата Сн. Д. е отменил решението на Софийския РС от 27.VІ.2004г. по гр.д № 637/1993г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Б. Ж. М. срещу Д. , СО и Д. искове с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че сключеният на 15.VІІ.1969г. договор за продажба на ответницата на процесния имот не е в противоречие с нормата на чл.5 от ЗНО /отм. /, регламентираща правото на жилище според броя на членовете на семейството на същата, както и с разпоредбите на чл.6 ал.1 от НПЖДЖФ /отм., в редакцията й по ДВ бр. 6/1967г./, респективно чл.13 ал2 от ЗНО /отм./, предвиждащи като условие за закупуване на жилище от държавата купувачите да са негови наематели. С оглед на това съдът е приел, че договорът е валиден, породил е желаните с него от страните правни последици, което обуславя извод за неоснователност на предявените искове по чл.7 от ЗВСОНИ. Приел е и че само тези две основания за нищожност на договора ищецът е релевирал в исковата си молба в преклузивния едногодишен срок по чл.7. Оспорването на валидността на заповедта и на договора за продажба „поради това, че подписът, положен върху тях, не принадлежи на лицето, което се сочи като председател на ИК на ОбНС – Коларовски”, направено по реда на чл.154 от ГПК /отм./ в с.з. на 09. ХІ.1993г., не следва да се разглежда, тъй като това по същество представлява въвеждане на нов порок за нищожност, заобикаляйки по този начин преклузивният срок по посочената разпоредба, който към този момент е бил изтекъл. Касационната жалба на Б. Ж. М. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд за просрочване на довода за нищожност на договора поради нарушение на чл.15 от НПЖДЖФ /отм./, че е установено от събраните по делото доказателства, че договорът е подписан от зам.председателя на Коларовски РНС, без да има данни той да е бил надлежно натоварен за това от председателя или с решение на ОбщС, както и за необоснованост на извода във връзка с довода за нарушение на НПЖДЖФ /отм./ поради неустановени права на ответницата като наемателка на процесния имот до закупуването му. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд - следва ли да се разгледа по същество и релевираният в с.з. на 09. ХІ.1993г. довод за нищожност на договора за продажба поради подписването му от нелегитимирано лице в нарушение на чл.15 ал.1 от НПЖДЖФ /отм./, е решаван противоречиво от съдилищата, видно от решение № 1284/17. ХІ.2008г. по грд № 6328/2007г. на ВКС, V ГО. Настоящият състав на ВКС счита, че разрешението на поставения въпрос, направено в посоченото решение, е правилно. Според него дори предявеното извън срока по чл.7 от ЗВСОНИ ново основание за нищожност на договора следва да се разгледа по същество, щом като към момента на възстановяването на срока с пар.2 от ПЗР на ЗОСОИ производството по делото е било висящо и новото основание за нищожност е било поддържано от ищеца. Такъв е и разглежданият случай. По направеното от ищеца в с.з. на 09. ХІ.1993г. оспорване на валидността на договора за продажба на процесния имот поради неподписването му от оправомощено лице първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл.154 от ГПК /отм./, доводът е бил поддържан от ищеца и са събирани доказателства във връзка с него, до и след възстановяването на срока по чл.7 от ЗВСОНИ с пар.2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр. 107/1997г., в сила от 21. ХІ.1997г./ производството е било все още висящо, включително и по това основание за нищожност, и по него се е произнесъл по същество първоинстанционният съд с решението си от 27.VІ.2004г. по гр.д. № 637/1993г. Създаденото по този начин процесуално отношение не е прекратено и следва да приключи с разрешаването на спора по същество, тъй като обявяването на разпоредбата на пар.2 от ПЗР на ЗОСОИ за противоконституционна с решение № 4/11.ІІІ.1998г. на КС на РБ има действие от влизането му в сила на 17.ІІІ.1998г. съобразно чл.151 ал.2 изр.3 от КРБ. Като е приел противното и не е разгледал по същество и релевираният довод за нарушение на чл.15 ал.1 от НПЖДЖФ /отм./, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия – преценка по същество на посочения довод за нищожност на договора за продажба, каквато не може да бъде извършена за първи път в настоящото касационно производство. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция на основание чл.294 ал.2 от ГПК. Не следва да се разглежда по същество оплакването на касатора във връзка с довода за нищожност на договора поради това, че ответницата нямала статут на наемател на закупения имот. На първо място, то не е възведено като основание за допускане на касационно обжалване. Освен това касаторът не е обжалвал в предвидения в закона срок първоинстанционният съдебен акт с оглед приетото в мотивите му, че договора за продажба е нищожен само поради несъобразяването му с чл.15 ал.1 от НПЖДЖФ /отм./, но не и на останалите релевирани основания за това, вкл. и липса на статут на наемател на ответницата, всяко от които представлява самостоятелна искова претенция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, ВК, ІІ Б отделение, от 12.V.2008г. по гр.д. № 4310/2004г. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: