Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  278 гр. София,  21 юни  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май................….две хиляди и десета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                 ЖАНИНА НАЧЕВА   при секретаря Н. Цекова....….………….…..…………………….…в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова...........……………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………....….наказателно дело № 181 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. И. Д. за възобновяване на ВНОХД № 531//2009 г. на Софийския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 21.12.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 22/01.10.2009 г. по НОХД № 97/2009 г. на районен съд - Етрополе. С тази присъда подсъдимият И. И. Д. е бил признат за виновен в това, че на 15.03.2009 г., около 00.55 ч., в гр. Е., на паркинга пред бл. 171 на бул. „Руски” управлявал л. а. “Шкода Фабия” с ДК № С* с концентрация на алкохол в кръвта 2, 79 промила на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 3 месеца, считано от 15.03.2009 г. В негова тежест е присъдено заплащането на разноските по делото. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 -3 от НПК. Твърди се, че осъждането му е за несъставомерно деяние, тъй като към момента на установяване на употребата на алкохол той не е извършвал управление на МПС. До този незаконосъобразен резултат се е стигнало поради кредитиране показанията на полицейските служители, които са били противоречиви и неправилно оценени от инстанции по същество. В тази връзка се изтъква като процесуално нарушение преразпита на св. В, допуснат с цел изясняване на противоречия между дадените от него показания в съдебната фаза и данни, които той е отразил в докладна записка, която не представлява доказателствено средство. Излагат се възражения и по повод отказа на съдилищата да приложат чл. 55 от НК въпреки установените по делото множество смекчаващи обстоятелства. Иска се отмяна на въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския окръжен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 26.03.2010 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 21.12.2009 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, като разгледано по същество ВКС намери, че е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали подсъдимият е управлявал автомобила след като е употребил алкохол в концентрацията, установена по надлежен ред, е бил правилно разрешен. В тази връзка не се установяват нарушения със съществен характер, довели до ограничаване правото на защита, както се поддържа в искането за възобновяване. Извършената процесуална работа и мотивите на двете инстанции демонстрират, че тезата на подсъдимия за това, че не той е управлявал автомобила в момента, когато полицейския патрул в състав св. Д, е пристигнал на паркинга (повикан по друг повод), а св. С, е била внимателно проверена и отхвърлена като недостоверна. За да кредитира показанията на полицейските служители, които като цяло, а и в частта относно факта на управлението, не са били несъвместими, както първата, така и въззивната инстанция, са изложили конкретни и убедителни съображения, поради което и вътрешното им убеждение по този фактически въпрос не подлежи на преразглеждане. Вярно е, че първостепенният съд неправилно е отдал значение на приложената на л. 10 от дознанието докладна записка, изготвена от св. В поради това е допуснал неговия преразпит, считайки че е налице противоречие с показанията му от с. з. на 07.09.2009 г., а в мотивите си е посочил, че докладната всъщност е била прочетена като писмен документ, защото съдържа факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Известно е, че фактическите положения могат да се основават върху доказателства, изведени от доказателствени средства, които са били събрани и проверени по реда, предвиден в НПК. Изявленията на полицейския служител, инкорпорирани в докладната записка, не са доказателствено средство – такива са само неговите показания, депозирани пред решаващия съд, поради което и съпоставката между двете и констатирането на противоречия не е допустимо. Независимо от тази процесуална незаконосъобразност, изводът, че подсъдимият е управлявал автомобила (след употреба на алкохол в посочената концентрация от 2, 79 промила, установена на база показанията на техническото средство поради последващия отказ за предоставяне на кръвна проба), като това е станало към момента на появата на полицейския патрул, не е бил произволен, доколкото не само св. Д ясно е видял движението му на заден ход, но и е бил установен резултата от това поведение – следите от удара в паркирания в съседство л. а. „Мазда”, собственост на св. И. Не без значение са били и показанията на св. Г, който е възпроизвел казаното му от подсъдимия, че е правил маневра назад и леко е ударил другия автомобил. Очевидно е, че за да се случи всичко това подсъдимият е извършил действия, относими към понятието за управление на МПС, поради което и възраженията за неправилна оценка на доказателствата за този съществен момент, довели до незаконосъобразно осъждане, не могат да бъдат споделени. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието (лишаването от свобода, отмерено на 6 месеца и отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години и кумулативното – лишаване от правоуправление за 1 година и 3 месеца) поради неприлагане на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б”от НК. Известно е, че за да намери приложение този текст е необходимо не само наличието на множество смекчаващи обстоятелства или поне едно изключително такова, но и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. В случая не се наблюдава нито една от посочените предпоставки. По този повод ВКС споделя изложените от Софийския окръжен съд доводи без да счита за необходимо да ги преповтаря. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. И. Д. за възобновяване на ВНОХД № 531//2009 г. на Софийския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 21.12.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 22/01.10.2009 г. по НОХД № 97/2009 г. на районен съд - Етрополе.   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: