Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * гори * право на възстановяване * писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

               Р Е Ш Е Н И Е

                                   

                   № 998/09 г.

 

         

     София, 07.01.2010 година

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

  

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:

 

               Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

    

 

            при секретаря Виолета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3611 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Е. /Г. от Република Т. , гр. И., срещу решение №305 от 06.06.08г. по гр.д. №695/07г. на Смолянския окръжен съд.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел за приложими в конкретния случай разпоредбите на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., а освен това неправилно е отнесъл текста на §9 от този закон и по отношение на лица, които не са посочени в него - последващите приобретатели на държавните гори.

Ответниците в производството – О. с. „З” гр. Ч., Д. л. Чепеларе и Р. у. по г. гр. С. не вземат становище по жалбата.

С определение №86 от 14.11.2008г. по настоящото дело съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса за приложното поле на §9 от Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г.

За да се произнесе по съществото на жалбата, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, взе предвид следното:

Предмет на делото е иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Ищцата, в качеството си на наследник на Р. А. Д. , е поискала от съда да и признае правото на възстанояване на собствеността върху ½ ид.част от 1/5 ид.част от гора в местността „С” гр. Ч.. К. доказателство за правото на собственост е представила нотариален акт №39, рег. №116, н.д. №33 от 25.03.1921г., с който дядо и А. Д. е дарил на баща и Р. Д. и на чичо и Тефик Д. 1/5 ид.част от процесната гора. Представила е и други нотариални актове, с които А. Д. е дарил на Ч. училищно настоятелство първо 2/5 ид.части, а след това още 1/5 ид.част от същата гора, като при описанието на площта и в различните документи съществуват несъответствия. За да отхвърли този иск, въззивният съд се е позовал на архивни документи – Г. ревизия на стопанския план на кооперативен ревир „С”, утвърден с У. №4 от 16.01.1938г., ДВ бр.15/24.01.38г., както и провизорен стопански план на частната гора „К”, утвърден с У. №34 от 26.07.1937г. – ДВ бр.118/1937г., от които се установява, че ревир „С” е от категорията на така наречените яйлаци и е продаден от държавата на частни лица по реда на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г. Съдът се е позовал и на писмо на О. администрация О. №340/18.01.2007г., от което се установява, че бащата на ищцата – е пристигнал от България на 18.02.1938г., видно от намиращата се в администрацията книга за пренасочване на изселниците от 1938г. Направил е извод, че дядото А. Д. е придобил собствеността върху гората чрез покупка от държавата по реда на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., а след това е подарил 1/5 ид.част на синовете си. След изселването на неговия син Р. Д. от България през 1938г., подарената му гора става отново държавна собственост, съгласно чл.2, т.2 от същия закон. Към момента на национализацията на г. , Раиф Д. не е бил собственик на процесната гора, той е загубил собствеността с изселването си от България, ето защо неговите наследници нямат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ.

Решението е правилно.

На първо място – изводът на съда, че процесната гора е била предмет на продажба по реда на специалния Закон за продаване на някои държавни гори от С. околия не е произволен, както счита жалбоподателката, а почива на посочените по-горе писмени доказателства. На следващо място – чл.2 от закона /аналогичен на §9 от Закона за изменение и допълнение - ДВ бр.47/1927г., което обаче се отнася за разширението за П. / въвежда две ограничения на собствеността, насочени най-общо към целта продадените държавни гори да служат за нуждите на лицата, живеещи в съответното землище, които непосредствено ще стопанисват горите. Според чл.2, т.1 от закона, купувачът на една гора няма право да препродава припадащия му се дял от нея на лица, които не са жители на селото в землището, в което се намира гората. Според чл.2 т.2, ако купувачът се изсели вън от пределите на царството, съответният дял от гората му остава държавна, като всякакво отчуждаване на такива гори се счита недействително. Спорният момент по настоящото дело е за приложното поле на чл.2, т.2 – дали текстът се отнася само за преките купувачи на държавните гори, както личи от буквалния прочит, или и за последващите приобретатели. Настоящият състав приема за правилно разбирането, че последващите приобретатели на тези гори също са обхванати от ограничението на собствеността по чл.2, т.2. Този извод следва от целта на закона – държавните гори да бъдат продадени и да бъдат собственост само на лица, които живеят в съответното землище и които непосредствено ще се ползват от собствеността. Тази цел на закона не може да бъде постигната, ако се разреши продажба на г. на лица от други землища, или пък запазване на собствеността при изселване от България. Целта на закона може да бъде постигната като се ограничат правата не само на непосредствените купувачи от държавата, но и на последващите приобретатели. Този извод следва и при историческото тълкуване на текста. Последващата редакция на текста, съдържаща се в §9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия – ДВ бр.47/1927г. , съответно - §6 от ЗИД /ДВ бр.18/1931г./, вече визира не купувачите на държавните гори, а „придобилите правото на собственост”, което е една по-широка формулировка, включваща и последващите приобретатели.

Но дори да се приеме, че процесната гора не е била предмет на продажба по Закона за продаване на някои държавни гори от С. околия от 1911г., крайният извод на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е правилен. По делото има данни, че наследодателят на ищцата Р, на чието име се претендира възстановяване на собствеността, се е изселил от България в Т. през 1938г. Към този момент е действала К. за установяване между Б от 18.10.1925г. /Ангорска спогодба/, утвърдена с У. №3 от 27.05.1926г. /ДВ бр.110/17.08.1926г./, действала до 31.12.1952г. Съгласно чл.2 от тази К. , изселниците имат право да отнесат със себе си движимия имот и добитъка си и да ликвидират недвижимите си имоти напълно свободно. Тези, които не биха искали да ликвидират недвижимите си имоти преди окончателното си заминаване, трябва да го направят в срок от две години от изселването им. От анализа на тези текстове следва, че изселниците не са могли да запазят недвижимата си собственост в държавата, която са напуснали. В случая наследодателят на ищцата се е изселил от България през 1938г. и най-късно през 1940г. той е престанал да бъде собственик на процесната гора. Ето защо тя не е била одържавена по силата на някой от актовете, посочени в чл.2 от ЗВСГЗГФ и затова собствеността не подлежи на възстановяване по този закон. Твърденията на ищцата, че изселването е станало по-късно - през 1952г. не са подкрепени с никакви доказателства, а и влизат в противоречие с представеното от нея писмо, което съдържа данни от книгата на изселниците за 1938г. Но дори да е било през 1952г., то отново е при действието на А. спогодба и последиците са същите.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №305 от 06.06.08г. по гр.д. №695/07г. на Смолянския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: