3 Р Е Ш Е Н И Е № 154 С. 24.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 9 юни две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева при секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 6134/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 239 от 06.03.2015г., постановено по настоящото дело № 6134/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б с-в, от 12.11.2013г. по в.гр.д. № 8018/2013г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на А. Л. А. трудово възнаграждение в размер на 51 000 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 6606 лв. за придобит трудов стаж и професионален опит. Ответникът по касация А. Л. А. от [населено място] чрез пълномощника си адв. В. Б. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото. В. съд е уважил предявените от А. Л. А. против [фирма] искове по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 51 000 лв. неизплатено трудово възнаграждение и 6606 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит като е приел, че през периода 05.01.2009г. - 15.11.2011г. между страните е съществувал валиден трудов договор за длъжността зам. изп. директор, по който ищецът е полагал труд, но работодателят не му е изплатил уговореното трудово възнаграждение за времето след м. септември 2009г. до прекратяването на трудовото правоотношение. Въз основа на представени по делото писмени доказателства, свидетелските показания и изслушана по делото техническа експертиза е приел за установено, че през посочения период ищецът е осъществявал задълженията си като заместник изпълнителен директор в ответното дружество, поради което му се дължи уговореното трудово възнаграждение. Въз основа на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата съдът е приел, че за придобития трудов стаж и професионален опит на ищеца се дължи и допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор – чл. 12, ал. 1 от Наредбата. Съгласно ПМС № 147/29.06.2007г. този процент е определен на 0,6 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Въз основа на отразения в представените копия от трудова и осигурителна книжка стаж, съдът е определил размера на дължимото се допълнително трудово възнаграждение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „следва ли на ищеца да се присъди като част от брутното трудово възнаграждение сумата, дължима от него за данък върху общия доход и осигурителни вноски или тази сума следва да се приспадне от общо начисленото брутно трудово възнаграждение” поради противоречие с решение № 166/10г. ІІІ г.о. ВКС с което в отговор на въпроса „дали размерът на удръжките за данъка върху общия доход и осигурителните вноски, се приспада от общо начисленото на работника или служителя брутно трудово възнаграждение” е прието, че може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия случай съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. По поставения въпрос ВКС споделя напълно изложеното в решение № 166/10г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, тълкуване на закона. Работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични държавни вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. При така дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. В настоящия случай диспозитивът на решението не съдържа указание, че се присъжда брутно трудово възнаграждение. С отговора на исковата молба касаторът е възразил и представил справка, че е внесъл в републиканския бюджет вноски за социално осигуряване, здравно осигуряване и данъци, поискал е и изслушване на вещо лице относно направените вноски. Така направеното искане е поддържано и във въззивната жалба, но такава експертиза по делото не е изслушана. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да даде заключение относно твърдяното от ответника внасяне на дължимите вноски за социално осигуряване, здравно осигуряване и данъци, като при евентуално уважаване на иска в диспозитива на решението ясно се отрази дали се присъжда брутно трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б с-в, от 12.11.2013г. по в.гр.д. № 8018/2013г. В ЧАСТТА, с която [фирма] е осъдено да заплати на А. Л. А. трудово възнаграждение в размер на 51 000 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 6606 лв. за придобит трудов стаж и професионален опит, както и в частта за разноските. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. П.: Членове: