3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 456 гр. София,02.07. 2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2607 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 206 от 25.03.2013 г. по ч.гр.д. № 202/2013г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение № 2797/ 11.10.2002г. по описа на Районен съд- Пазарджик за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК, ведно с инкорпорираното в заповедта разпореждане за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, оставено е без разглеждане заявлението по чл.417, т.2 ГПК на банката - жалбоподател и се прекратява производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на което иска неговата отмяна. Претендира направените за настоящото производство разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът, Х. Ж., моли да се остави без уважение частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да обезсили заповедта за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че в полза на заявителя за същите суми е издадена предходна заповед за изпълнение, която не е обезсилена, като единствено е отменено инкорпорираното в нея разпореждане за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на въззивното определение, поради вероятна недопустимост на въззивния акт. Окръжният съд е сезиран с въззивна частна жалба от Х. Ж. против издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Съгласно чл.413, ал.1 от ГПК, заповедта за изпълнение, извън частта за разноските, не подлежи на обжалване. Защитата на длъжника срещу акта на съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 или по чл.417 от ГПК се осъществява по реда на чл.414 от ГПК - чрез възражение. Същото се явява процесуална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и заявителят трябва да установи съществуването на вземането си по исков път /чл.422, ал.1 ГПК/, за предявяването на който се дават от заповедния съд указания по чл.415, ал.1 ГПК, като при непредявяване на иска последицата е обезсилване на заповедта /чл.415, ал.2 ГПК/. Следователно, на основание чл.413, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на инстанционен контрол, като пътят на защита срещу нея е посредством възражение по чл.414 ГПК, а не чрез обжалване. Единствено разпореждането за незабавно изпълнение /чл.419, ал.1 ГПК/ и разноските в заповедното производство /чл.413,ал.1 ГПК/, подлежат на обжалване, като разноските, видно от съдържанието на въззивната частна жалба, не са предмет на същата. В нарушение на императивната норма, съдържаща се в чл.413, ал.1 ГПК, въззивната инстанция е разгледала частна жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – заповед за изпълнение, при липса на право на обжалване, поради което постановеното от нея определение, в частта, в която се обезсилва издадената от първоинстанционния съд заповед за незабавно изпълнение, оставя се без разглеждане заявлението на банката и се прекратява производството по делото, се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а въззивното производство- прекратено в частта, в която се иска отмяна за заповедта за изпълнение. Както беше посочено по-горе, защитата на длъжника срещу заповед за незабавно изпълнение е по пътя на възражението по чл.414 ГПК, включително и когато е налице предходна необезсилена заповед за незабавно изпълнение, касаеща същите вземания между същите страни. Ако по първата заповед за изпълнение след направено по нея възражение от длъжника е предявен в срок искът по чл.422 ГПК, то такъв иск по втората заповед за изпълнение при възражение срещу нея, ще се яви недопустим на основание чл.126, ал.1 ГПК с оглед идентитет на обективния и субективния обхват на двата установителни иска /за едни и същи вземания между едни и същи страни/, като прекратяването на производството по този иск ще доведе от своя страна до обезсилване на втората заповед за незабавно изпълнение на това основание. Ако във връзка с възражението, направеното по първата заповед за незабавно изпълнение, няма надлежно предявен иск по чл.422 ГПК, то тогава тази заповед ще подлежи на обезсилване. И в двете хипотези се предотвратява възможността кредиторът да реализира права по две заповеди за незабавно изпълнение с идентичен предмет. Доколкото е налице недопустимост на въззивното определение в посочената част, не следва да бъдат обсъждани наведените от частния касатор доводи за процесуалноправната и материалноправна незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. В частта, с която се обезсилва издаването на разпореждането за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, на частния касатор следва да бъдат присъдени разноски в размер на 30 лева /държавна такса/. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОБЕЗСИЛВА определение № 206 от 25.03.2013 г. по ч.гр.д. № 202/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е обезсилена заповед за незабавно изпълнение № 2797/ 11.10.2002г. по гр.д. № 4203/2012г. на Районен съд- Пазарджик за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК, оставя се без разглеждане заявлението по чл.417, т.2 ГПК на Р. България” Е., [населено място] и се прекратява производството по делото. ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от Х. Ж. частна въззивна жалба с вх. № 17613/17.12.2012г. по описа на Районен съд – Пазарджик, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 202/2013г. на Окръжен съд- Пазарджик, в частта, в която се иска отмяна на заповед за незабавно изпълнение № 2797/ 11.10.2002г. по гр.д. № 4203/2012г. описа на Районен съд- Пазарджик. ОТМЕНЯ определение № 206 от 25.03.2013 г. по ч.гр.д. № 202/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е обезсилено разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорираното в заповед за незабавно изпълнение № 2797/ 11.10.2002г. по гр.д. № 4203/2012г. описа на Районен съд- Пазарджик, ведно с издадения изпълнителен лист. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пазарджик за произнасяне по въззивната жалба по чл.419 ГПК и свързаното с това искане за отмяна на изпълнителния лист. ОСЪЖДА Х. Н. Ж., Е. [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], направени за настоящото производство разноски в размер на 30 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.