Р Е Ш Е Н И Е N 29 София, 10.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари....................... две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря......................................….…........................................................в присъствието на прокурора ...........…................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................... гр.дело N 3149/2014 година. Производство по чл.290 ГПК. [фирма], София, чрез процесуалния си представител ст.юрск. Т. И., е подал касационна жалба срещу решение № 98 от 04.03.2014 година по гр.д. № 92/2014 година на Пазарджишкия окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1008 от 20.12.2013 г. по гр.д. № 3123/2013 г. на районен съд-Пазарджик, с което са уважени искове на П. С. Й. от [населено място], област Пазарджик срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на П. С. Й. и е отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение, извършено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ, работникът е възстановен на длъжността „Началник влак, пътническо движение”, гара Септември и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4 261, 32 лева, ведно със законната лихва. Присъдени са и съответни разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът претендира разноските по делото. Ответникът П. С. Й. от [населено място], област Пазарджик, чрез пълномощника си адв. Ф. И. от АК-Пазарджик, оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 1089 от 22.10.2014 г. и е намерил, че са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „- имат ли наложените предишни дисциплинарни наказания, които не са заличени, значение при преценката на спазването изискванията на чл.189, ал.1 КТ при наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради системност” с оглед представените решения по чл.290 ГПК № 441 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1681/2010 г. на ІV г.о. ВКС; р. № 117 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на ІV г.о. ВКС; р. № 55/01.03.2011 г. по гр.д. № 1972/2009 г. на ІV г.о. ВКС и др. Въззивният съд е приел, че въпреки установеното системно нарушаване на трудовата дисциплина /със заповед № Н-12 от 9.01.2013 г. на ищеца е наложено наказание „забележка”; със заповед № Н-21 от 15.01.2013 г. му е наложено наказание „предупреждение за уволнение” и с процесната заповед № Н-327 от 7.06.2013 г. П. С. Й. е наказан с „уволнение”/, наложеното наказание не съответства по тежест на нарушението и на това основание го е отменил. Посочил е, че „действително, като е отчел на 18.04.2013 г. реализирания приход и билетите от повеските, осъществявани на 16.04.2013 г. и 17.04.2014 г., ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, но тези нарушения, с оглед изискванията на чл.189, ал.1 КТ не съответстват на наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение, поради което заповедта, с която му е наложено това наказание се явява незаконосъобразна и трябва да бъде отменена.” Основен аргумент в тази насока е малката по размер неотчетена сума от 9, 10 лева, както и свидетелските показания на С. и Б., че на 17.04.2013 г. ищецът получил обаждане по мобилния си телефон, че майка му е паднала лошо и трябва да й помогне. Така постановеното решение е в разрез със закона и практиката на ВКС. В р. № 117 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на ІV г.о. ВКС е посочено, че независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудовите задължения, а в р. № 55/01.03.2011 г. по гр.д. № 1972/2009 г. на ІV г.о. ВКС – че при системност дисциплинарните нарушения показват постоянство в укоримото поведение. В отговор на поставения въпрос трябва да се посочи, че при установена системност на дисциплинарните нарушения съдът трябва да прецени съответствието между нарушение и наказание на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, а не само въз основа на последното дисциплинарно нарушение. Това е така, тъй като при системност на нарушенията се проявава устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя, който не може или не желае да го коригира. Това негово поведение нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник или служител и работодател, с които се характеризира трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при изпълнението на трудовите задължения. Въззивното решение е неправилно, защото в него не е обсъдено значението на предишните нарушения, установени с влезли в сила заповеди за дисциплинарни наказания, които не са заличени и представляват част от приложения състав на уволнението. От данните по делото е видно, че предходните нарушения на служителя, в качеството му на „Началник влак, пътническо движение”, са свързани с проверката на превозни документи или издаването на такива с невярно съдържание. Тези нарушения са констатирани и възпроизведени в последващи проверки, послужили за основание при издаване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение. Налице е „натрупване” на еднородни и близки нарушения, които в голямата си част са умишлени и в своята цялост съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина. При наличие на системност от съществено значение е не стойностният израз на причинената или евентуална вреда, а повторяемостта на нарушенията, липсата на промяна в поведението на нарушителя, а от тук и отпадането на доверието в отношенията на страните. В конкретния казус съдът намира, че работодателят е градирал наказанията /забележка, предупреждение за уволнение и уволнение/, а като е стигнал до най - тежкото от тях не е допуснал нарушение на чл.189, ал.1 КТ. Тъкмо обратно – съобразил е всички релевантни данни, вкл. тежестта и повторяемостта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и субективното отношение на служителя към тях. Поради това въззивното решение трябва да се отмени и вместо него постанови друго, с което да се отхвърлят исковете на П. С. Й. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.359 КТ във вр. с чл.78 ГПК, което Върховния касационен съд определя в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 98 от 04.03.2014 година по гр.д. № 92/2014 година на Пазарджишкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на П. С. Й. от [населено място], област Пазарджик, срещу [фирма], София, за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № Н-327 от 07.06.2013 г. на управителя на [фирма], София, извършено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ, за възстановяване на длъжността „Началник влак, пътническо движение”, гара Септември и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4 261, 32 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото. ОСЪЖДА П. С. Й. от [населено място], област Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], София, разноски за всички съдебни инстанции, които съставляват юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева /триста лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.