Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 27 март 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 277/2012г. Производството е образувано по искане на осъдения Е. М. за възобновяване на чнд №2440/2011г. на Русенски районен съд /РС/ и проверка на обявения и влязъл в сила съдебен акт №902 от 25.11.2011г., на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В подаденото искане се релевират неясни и лишени от конкретика оплаквания, индициращи на незаконосъобразен отказ за прилагане нормите на чл.25, вр.чл.23 НК по отношение на наложените с присъди по нохд №116/2002г. и нохд №2093/2002г. наказания. В съдебно заседание на 22.03.2012 година осъденото лице и назначеният служебен защитник поддържат депозираните претенции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение №101/28.01.2011г., по чнд №3063/2010г., по описа на РС-Русе, компетентният по чл.39 от НПК орган е кумулирал осъжданията на Е. О. М. по общо 20 /двадесет/ броя присъди по нохд №.№171/97г., 243/97г., 136/99г., 255/99г., 367/99г., 773/99г., 116/2001г., 2093/2001г., 309/2002г., 338/2002г., 513/2002г., 2493/2002г., 269/2003г., 974/2003г., 2709/2003г., 217/2005г., 1166/2010г., 1355/2010г., 1483/2010г. и 2088/2010г., като мотивирал налични процесуални пречки за преразглеждане на решените по чнд №866/2005г. въпроси за групиране на наказателните санкции по шестнадесет от тях и обективирал съображения за необходимост от диференциране на общо най-тежко наказание за съвкупността от престъпни посегателства по нохд №№1166/2010г., 1355/2010г., 1483/2010г. и 2088/2010г. - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Съдебният акт е придобил юридически стабилитет, след произнасянето на Русенски окръжен съд /ОС/ на 21.03.2011г., по вчнд №108/2011г., по жалба на осъденото лице. С решение №382 от 16.11.2011г., по н.д.№1832/2011г., в рамките на осъществения извънреден контрол, ВКС, І-во наказателно отделение оставил без уважение искането на осъдения М. за възобновяване на чнд №3063/2010г. на РС-Русе и на вчнд №108/2011г. на Русенски ОС, и за отмяна или ревизия на влязлото в сила определение. С молба, депозирана след постановяване на решение №271 от 30.05.2011г., по н.д. №1404/2011г. на ВКС, с което е отменена присъда №219/10.11.2010г., по нохд №2088/2010г. , Е. М. е инициирал отново процедура по чл.306, ал.1, т.1 от НПК пред Русенски РС. С определение, обявено по чнд №890/2011г. първостепенният съд е отказал ново групиране на наложените на осъденото лице наказания, като същото е потвърдено от въззивен състав на 01.07.2011г., по вчнд № 310/2011г., по описа на ОС-Русе. С решение №617/05.12.2011г., по н.д.№2526/2011г., ВКС, ІІІ-то наказателно отделение, в обсега на възложените по чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК правомощия е приел за юридически издържани изводите на съдебните инстанции за липса на предпоставки за извършване на кумулация и не е уважил претенцията на осъдения М. за отмяна на съдебния акт, по реда на възобновяването. В подкрепа на формираното заключение е предложена аргументация, сочеща на обстоятелството, че наказанието по отменената присъда по нохд №2088/2010г. /ДВЕ ГОДИНИ и ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода/, не се отразява на размера на определената при условията на чл.25, вр.чл.23 от НК обща най-тежка наказателна санкция, за включените в обособеното множество от престъпления по нохд №№1166/2010г., 1355/2010г., 1483/2010г. и 2088/2010г. - лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ. С последваща молба на Е. М., възпроизвеждаща по съдържание и предявени искания предходната, ангажирала произнасянето на оторизираните органи по чнд №890/2011г. и вчнд № 310/2011г., е образувано повторно производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, финализирало с атакуваното определение №902 от 25.11.2011г., по чнд №2440/2011г., по описа на Русенски РС. С визирания акт първоинстанционният съд е групирал наказанията на Е. М. по нохд №1355/2010г., нохд №1483/2011г. и нохд №1166/2010г., и на основание чл.25, вр.чл.23 от НК му наложил една обща най-тежка наказателна санкция за инкорпорираните в реалната съвкупност престъпни деяния - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, като постановил осъденото лице да изтърпи отделно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, неизпълнената част от лимитираните с определение №69 от 04.04.2005г., по чнд №866/2005г. санкционни последици - ШЕСТ МЕСЕЦА И ШЕСТ ДНИ лишаване от свобода. С решение №12 от 18.01.2012г., по вчнд №662/2011г., Русенски ОС е потвърдил изцяло постановеното определение. Очертаната конкретика категорично обосновава недопустимост на искането осъдения М. за нова кумулация, разгледано по чнд №2440/2011г.,по описа на Русенски РС и вчнд №662/2011г. на ОС-Русе Същото е депозирано след влизане в сила на обявения по чнд №890/2011г. съдебен акт /01.07.2011г./, с идентичен по същност и параметри предмет, и при изрично установената в пределите на извънредния способ за проверка от ВКС, с решение №617/05.12.2011г., по н.д.№2526/2011г., негова съответност на относимите към процедурата по чл.306, ал.1 от НПК, вр. чл.25, ал.1 и чл.23 от НК действащи процесуални и материалноправни предписания. След произнасянето на съдебните инстанции по чнд №890/2011г. и вчнд № 310/2011г., и на ВКС, ІІІ-то наказателно отделение, по н.д.№2526/2011г., не се констатират фактически данни, променящи наказателноправния статус на Е. М. и предпоставящи пълно и цялостно групиране. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 16.11.2009г. на ВКС, по т.д. №3/2009г. последното е допустимо с присъда или по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, при ново осъждане на лицето, като компетентният съд е длъжен да приложи правилата на чл.23-25 от НК и принципа на най-благоприятното съчетание, визиран в Постановление №4/1965г. на Пленума на ВС и Решение №11/1987г. на ОСНК на ВС на Република България. Логическа последица от изложеното е формираното вътрешно убеждение на настоящия състав за неправилност на определение №902 от 25.11.2011г., по чнд №2440/2011г. на Русенски РС и на решение №12 от 18.01.2012г., по вчнд №662/2011г. на ОС-Русе, постановени в нарушение на процесуалния и материалния закон, и при дерогиране на константната съдебна практика по правоприлагането им. Атакуваните съдебни актове следва да бъдат отменени, при съблюдаване на изискванията на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и направеното от осъдения М. искане за кумулация оставено без разглеждане, поради процесуална недопустимост. Мотивиран от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд №2440/2011г., по описа на Русенски РС и по вчнд №662/2011г., по описа на ОС-Русе. ОТМЕНЯ определение №902 от 25.11.2011г. на Русенски РС и решение №12 от 18.01.2012г. на ОС-Русе, обявени по чнд №2440/2011г. и по вчнд №662/11г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. О. М. за повторно групиране на осъжданията, по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като процесуално недопустимо. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.