О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 402   гр.София,  17.07.2009 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                    Върховен касационен съд  на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание  на седемнадесети юли  две хиляди и  девета  година  в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                        ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                              като разгледа докладваното от съдия Керелска  ч....гр. дело №415…по описа за 2009 год. И, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК Образувано е по касационна частна жалба на „Н” О. чрез адв. Й срещу определение № 148от 12.05.2009 год, постановено по гр.д. № 263/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение . Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да се върне на Великотърновския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК във вр.чл.278,ал.4 ГПК. В изложението частният жалбоподател обосновава наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ВКС. Във връзка с основанието „противоречие с практиката на ВКС” частният жалбоподател се позовава и сочи актове – определения на ВКС и представя преписи от същите. Ответниците по касационната частна жалба - П. Х. Н. и Ж. И. Н. и двамата от гр. С. чрез адв. Р. Д. оспорват касационната частна жалба с писмен отговор по делото, както относно нейната допустимост така досежно нейната основателност. Ответникът по касационната жалба – С. З. Н. от гр. П. не взема становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл като въззивна инстанция относно отвод поради липса на местна подсъдност , което определение практиката приема като преграждащо. Последното се отнася и до частта от определението където съдът се е произнесъл по разделянето на производството по евенуално предявените искове и изпращане на исковете срещу П. Х. Н. и Ж. И. Н. за разглеждане от Софийски градски съд , доколкото по този начин под формата на разделяне съдът отново се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на тези искове. С оглед на това определението попада в хипотезата на чл. 274,ал.3 ГПК. Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, приема следното: За да се допусне касационно обжалване на възизвното определение разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК във вр. чл.278, ал.4 ГПК изисква касационният частен жалбоподател да е формулирал материалноправен или процесуално правен въпрос, която да е бил предмет на решаване с обжалваното определение и да е имал характер на определящ въпрос с оглед постановеното от съда определение. В случая такъв въпрос не е изрично формулиран от касационния частен жалбоподател, но от представеното изложение може да се изведе въпроса относно това до кой момент съдът може да разглежда възражения за липса на местна подсъдност и може ли втората инстанция, пред която делото е пренесено по силата на родовата подсъдност да се произнася по това възражение след като първата инстанция се е занимала с него и има влязло в сила определение, както и въпроса доколко е допустимо съдът да извършва разделяне на евентуално съединени искове. По тези въпроси обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Разгледана по същество, частната касационна жалба е частично основателна. Съображенията за това са следните : В нарушение на процесуалните правила с обжалваното определение Великотърновския апелативен съд е приел, че Великотърновския окръжен съд е имал процесуалната възможност да се произнесе по молбата на П. Х. Н. и Ж. И. Н. за прекратяване на производството по делото и изпращането му на СГС по подсъдност и относно молбата на двамата за разделяне на производството по главния иск срещу С. Н. и това по евентуалния иск срещу тях и изпращането на последния по компетентност на СГС, което ВТОС е сторил с определението си от 07.01.2009 год. Произнасянето по тези въпроси от ВТОС е процесуално недопустимо, доколкото искането, по което съдът се е произнесъл представлява отвод поради липса на местна подсъдност, което е направено след срока по чл. 131 ГПК и доколкото по тези въпроси има произнасяне от Районен съд Павликени с определение от 11.08.2008 год., постановено по гр.д. №192/2008 год. по описа на този съд преди делото да бъде изплатено по родова компетентност за разглеждане от Великотърновския окръжен съд след извършеното увеличение на първоначално заявения размер на предявените частични искове. Това определение на Районен съд гр. П. е влязло в сила. Същото е било предмет на обжалване пред ВТОС, който с определение от № 537/09.12.2008 год.- , постановено по ч.гр.д. № 1039/2008 год. го е потвърдил в частта, в която е оставено без уважение възражението на П. Х. Н. и Ж. И. Н. за липса на местна подсъдност , и е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определението на първата инстанция в частта, в която е оставено без уважение искането им за разделяне на производството по двата евентуално предявени иска . Следователно Великотърновския окръжен съд не е имал процесуалната възможност освен да се произнася по възражение за местна подсъдност след предвидените процесуални срокове също така и да пререшава този въпрос. В грубо нарушение на процесуалните правила и в противоречие с трайната практика на ВКС е виждането на Апелативен съд Велико Търново, че след изпращането на делото по родова подсъдност на Окръжен съд Велико Търново е налице ново производство, поради което Великотърновския окръжен съд е следвало да извърши всички действия по чл.131 и чл. 132 ГПК. Точно обратното, трайната практика на ВКС и на съдилищата приема, че при изпращане на делото по родова подсъдност на съответния съд всички извършени процесуални действия от първоинстанционния съд се запазват и следва да бъдат зачетени. С оглед на това Великотърновския съд не е имал процесуалната възможност да се произнася по възражението за липса на местна подсъдност в това число и във варианта на разделяне на производството с определението от 07.01.2009 год. Като е сторил това този съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. Вместо това Апелативен съд Велико Търново е отменил това определение и вместо него е постановил ново определение , с което отново се е произнесъл по същество като е уважил исканията на частните жалбоподатели. Произнесъл се е по същество и като е оставил в сила определението на ВТОС в частта, в която е отхвърлена молбата за прекратяване на производството по делото като цяло и изпращането му на СГС по подсъдност. Обжалваното определение на ВТАС в тази част е постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново определение, с което определението на ВТОС от 07.01.2009 год. в посочените части да бъде обезсилено. В останалата част на определението, в която съдът е обезсилил като недопустимо определението на Окръжен съд Велико Търново, от 10.02.2009 год., с което този съд отново се е занимал със същите въпроси, приемайки неправилно, че е налице хипотезата на чл.253 ГПК , определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното делото следва да бъде върнато на Великотърновския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №148/12.05.2009 год. от 12.05.2009 год., постановено по ч. гр.д. №263/2009 год. на Великотърновския апелативен съд по касационна частна жалба на „Н„ ЕО. , гр. С.,чрез адв. Й. ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕИНЕТО В ЧАСТТА, в която след като е отменил определение от 07.01.2009 год. по гр.д. №1192/2008 год. на ВТОС е постановено ново определение, с което след като е разделил исковете предявени от „Н” ЕО. гр. С. е прекратил е производството по исковете му срещу П. Х. Н. и Ж. И. Н. от гр. С. и ги е изпратил по подсъдност за разглеждане от Софийски градски съд, както и в частта в която е оставил в сила определение от 07.01.2009 год. по гр.д. №1192/2008 год. на ВТОС в частта, в която е отхвърлил молбата на П. Н. и Ж. Н. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЕЗСИЛВА определението на Великотърновския апелативен съд в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата обжалвана част. Връща делото на Окръжен съд гр. В. за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: