Р Е Ш Е Н И Е № 390 София, 20.01.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело № 139 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. И. от [населено място], против решението от 26.10.2010г., постановено по гр.д. №313/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2010г. по гр.д.№1205/2010г. на Старозагорски районен съд за отхвърляне на предявените от К. М. И. срещу ТД на НАП – П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №951 от 28.07.2011г. поради противоречива съдебна практика по въпроса: може ли работодателят да делегира правомощия на зам.директора за времето, през което е в отпуск, въз основа на което последният е издал заповед за уволнение на служител поради съкращение в щата. По поставения правен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 346 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 468/2009 г. на ІV г.о., решение №320 от 28.10.2011г. по гр.д.№1818/2010г. на ІІІг.о. Прието е, че във всички случаи, когато титулярът отсъства поради отпуск, болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено с всичките му правомощия от компетентния орган, в която хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания, поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване изпълнява. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба ТД на НАП – П. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. М. И. срещу ТД на НАП - П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заповедта правомерно е подписана от заместник-директор по заместване на представляващия работодателя директор на ТД на НАП – Стара З.; че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение – поради съкращаване на щата; че подборът е извършен при спазване на критериите на чл.329 от КТ. Установено е, че К. М. И. е изпълнявала длъжността "младши специалист" в отдел „Управление на ресурси” в ТД на НАП- Стара З. по безрочен трудов договор от 1992г., който е прекратен със заповед №21/21.12.2009г. на директора на ТД на НАП-Стара З. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване на щата. Заповедта е подписана от заместник директор на ТД на НАП-Стара З. по заместване на отстъващия титуляр - директора на ТД на НАП-Стара З., въз основа на заповед № ЗД-203/18.12.2009г. на отсъстващия титуляр. Заместник-директорът е изпълнявал функциите на работодател, поради отсъствието на титуляра, който е бил в разрешен по установения ред отпуск за временна нетрудоспособност, видно от приложения по делото болничен лист. Правилно е прието за неоснователно твърдението на жалбоподтелката, че в поименното разписание на длъжностите липсвала длъжност зам. директор. Видно от поименното щатно разписание на ТД в сила от 01.12.2009 г. такава длъжност „заместник директор”- 2 бройки съществува и се заема от посочените лица, едно от които е издал процесната заповед по заместване. Неотносими към конкретното дело са доводите на касатора за липсата на основание за делегиране на работодателска провоспособност, тъй като в случая правомощията са упражнени по заместване, а не по делегация. За разликата между тях Върховният касационен съд се е произнесъл с решения по реда на чл.290 от ГПК, посочени по-напред в настоящото решение при отговора на поставения правен въпрос. Правилно въззивният съд е отговорил на оплакванията на жалбоподателката, че заповедта е мотивирана. Посочено е освен правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и причината за прекратяването- „съкращаване на щата”. В случаите, когато трудовият договор е прекратен на основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ- разпоредба, включваща две самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в конкретния случай, както е сторил в случая. С това заповедта за уволнение на приложеното от работодателя основание за уволнение е достатъчно конкретна и мотивирана. Правилно в обжалваното решение са приети за неоснователни доводите на жалбоподателката, че съкращението на щата е извършено с ПМС № 305 от 15.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г. – т.е след прекратяване на трудовото й правоотношение. С постановлението е намалена общата численост на персонала на НАП. Не е установено определената с новото щатно разписание численост на персонала на териториалната дирекция да се е отразило на определената обща численост на персонала на НАП към този момент. Последващи промени в общата численост на персонала на НАП не са от значение за конкретния спор. Съгласно чл.10, т.8 от ЗНАП изпълнителният директор определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията. В изпълнение на това правомощие изп.директор е утвърдил длъжностното разписание на териториалната дирекция, което влиза в сила от 01.12.2009г. При сравнение на това ново щатно разписание със старото щатно разписание е видно, че са премахнати за в бъдеще щатни бройки, включително за изпълняваната от ищцата, сега касатор, длъжност „младши специалист” в отдел „Управление на ресурси”. Правилно е отговорено от въззивния съд на оплакванията на жалбоподателката, че няма основание за включване в подбора и на служителите, заемащи длъжностите „началник отдел", „главен експерт", „младши експерт" и „старши експерт". Тези длъжности се изпълняват по служебно правоотношение, което се регламентира не от КТ, а от ЗДСл., поради което не могат да участват в подбора по чл.329 от КТ. В касационната жалба с сочи неучастие в подбора на конкретен служител, какъвто довод не е наведен пред инстанциите по съществото на спора. Отделно, видно от протокола за извършения подбор, посоченото от жалбоподателката лице е било предложено от комисията за уволнение поради съкращение в щата. Основателни са доводите за неправилност на изводите на въззивния съд за законност на подбора във връзка с приложението на клаузата на чл.26 от К., предвиждаща забрана за работодателя да прекратява трудов договор, сключен за неопределено време с работник или служител, на когото остават две години до пенсия. Работодателят е пристъпил към уволнението на ищцата, като следваща по реда, определен с протокола за подбор, след като определената за съкращаване преди нея служителка П. Д. Г. – „старши специалист” се е позовала на защита по посочената клауза на К.. Правилно въззивният съд е приел, че посочената клауза на К. не предвижда предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ, но не е съобразил, че с нея се въвежда допълнителен критерий за подбор при уволнение поради съкращение в щата, който е извън предвидените по закон – чл.329 от КТ, поради което при оспорване на тази клауза, какъвто е настоящият случай, тя не следва да се съобразява. С оглед изложеното следва да се приеме, че работодателят не е доказал законосъобразно извършен подбор. Неспазването на задължението за извършване на подбор обуславя незаконност на уволнението, което води до основателност на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последният в размер на 1 400лв. на основание чл.225, ал.2 от КТ за разликата в заплатите при база по чл.228 от КТ 571,20лв. и данните по делото, че пред процесния шестмесечен срок след уволнението служителката е работила на по-нископлатена работа. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска - 25.02.2010г. до окончателното изплащане на главницата. В останалата част до претендирания размер 1468,80лв. искът е неоснователен. Предвид изложеното неправилно с обжалваното решение е прието, че е налице основанието, на което е издадена заповедта за уволнение на К. И. и уволнението й е законосъобразно. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени и се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последния до размера 1400лв. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 180лв. за инстанциите по делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 26.10.2010г., постановено по гр.д. №313/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2010г. по гр.д.№1205/2010г. на Старозагорски районен съд за отхвърляне на предявените от К. М. И. срещу ТД на НАП – П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последния до размер 1 400лв. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К. М. И., извършено със заповед №21/21.12.2009г. на директора на ТД на НАП-Стара З. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване на щата. ВЪЗЗСТАНОВЯВА К. М. И. на заеманата преди уволнението длъжност "младши специалист" в отдел „Управление на ресурси” в ТД на НАП- Стара З.. ОСЪЖДА ТД на НАП – П. като правоприемник на ТД на НАП-Стара З. да заплати на К. М. И. обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ в размер на 1400лв./хиляда и четиристотин лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата 180лв. – разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ. ОСЪЖДА ТД на НАП – П. като правоприемник на ТД на НАП-Стара З. да заплати на Върховния касационен съд сумата 58лв. – държавна такса за производството по чл.288 от ГПК и за уважените срещу него искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: