Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 494
София, 29.06.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1092 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, чрез пълномощника му юрк. А. П. против решение № 8874/30.12.2019 г. по в.гр.д. № 6364/2019 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 538705/09.11.2018 г. по гр.д. № 42352/2018 г. по описа на Софийски районен съд, касаторът е осъден да заплати на Л. Е. Л., на основание чл.200 КТ сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. Л. Ц.-баща на ищеца, настъпила в резултат на трудова злополука от 24.07.2015 г. в землището на [населено място], обл. П., при извършване на монтаж на помпа, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5 000 лв. - разноски по делото.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл.201, ал.2 КТ, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят материалноправни въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода по делото, доколкото са обусловили крайните изводи на въззивния съд за неоснователност на направеното от страна на работодателя възражение за съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ.
Ответната страна Л. Е. Л., представляван от адв. И. Ц., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на посочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.200 КТ до пълния предявен размер от 200 000 лв., въззивният съд е приел по единствения спорен между страните въпрос за наличието на предпоставките за приложението на чл.201, ал.2 КТ, че в конкретния случай не е доказано от страна на работодателя, че е налице груба небрежност, проявена от починалия работник Е. Ц.. С оглед твърденията, изложени в отговора на исковата молба, че трудовата злополуката е настъпила поради проявена от ръководителя на ремонта груба небрежност – неспазване от негова страна на вътрешния трудов ред и инструкцията за безопасна работа при експлоатация на напорни водопроводи, дюкери и шахти, издадена от работодателя, въззивният съд е приел, че би могъл да се обсъжда въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат именно от страна на последния, като макар и във въззивната жалба да се поддържа, че и наследодателят на ищеца - Е. Ц. също е допринесъл за настъпването й, от страна на ответника не са наведени конкретни твърдения за нарушаване на правила за безопасност или технологични правила на работа от страна на пострадалия работник Е. Ц., поради което е прието, че възражението за съпричиняване от страна на последния е недоказано. Прието е, че за намаляване отговорността на работодателя поради съпричиняване е ирелевантно поведението на други лица, освен това на увредения.
При съобразяване на разясненията, дадени по т.1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед обстоятелствената част на изложението към касационната жалба, в която се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възражението на работодателя за намаляване на отговорността му с оглед поведението на наследодателя на ищеца при настъпване на злополуката, а единствено и само с оглед поведението на неговия пряк ръководител, поставените въпроси, преформулирани от настоящият състав на Върховния касационен съд, се свеждат до следния правен въпрос: Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука при изпълнение на възложената му от прекия ръководител работа, в случай на знание от страна на пострадалия, че ръководителят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата. Въпросът следва да бъде допуснат, тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото на настоящия състав не е известно по него да е налице съдебна практиката на ВКС.
За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 4 000,00 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8874/30.12.2019 г. по в.гр.д. № 6364/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на „Напоителни системи“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 000,00 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: