2 Р Е Ш Е Н И Е № 905/10 г. С., 01.06. .2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1288/ 2010 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. С решение № 969 от 3.04.2007г. по гр.д.№ 1962/ 2006 г. на Варненски районен съд по предявен от Й. К. Н. отрицателен установителен иск е прието за установено, че ответниците М. М. З. и съпругата му Р. К. З. не са собственици на имот пл.№ 421 по плана на [населено място], селищно образувание „А. мак”. Въззивната инстанция е потвърдила решението на районния съд, а ВКС не е допуснал касационното му обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.296, т.3 ГПК решението е влязло в сила на 5.08.2009 г. На 17.06.2010 г. ответниците М. З. и Р. З. са подали молба за отмяна на горното решение, която следва да се квалифицира по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като твърдят, че решението на ОСЗ, въз основа на което ищците са се легитимирали като собственици, е нищожно и е отменено с друго решение на ОСЗ, а именно с решение № 1267/ 2005 г., което се представя като доказателство. Ответниците оспорват молбата за отмяна, като я намират за просрочена, а по същество и неоснователна, тъй като визираното решение № 1267/ 2005г. е приложено към делото , било е известно на съда и на страните и е съобразено при постановяване на решението. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С решението, чиято отмяна се иска, е разгледан и уважен отрицателен установителен иск, като е прието, че ответниците М. З. и Р. З. не са станали собственици на имота на нито едно от поддържаните от тях основания, а именно трансформация на правото на ползване в право на собственост при условията на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ или по давност, текла за периода 1995г. до 22.03.2006 г. Относно правния интерес от предявяване на иска е прието, че той произтича от решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което на ищците се признава правото за възстановяване на имота. От приложената административна преписка по заявление вх.№ 40021/ 26.11.1991 г. е видно, че основното решение, с което се признава правото за възстановяване, е това с № 752/ 10.11.2000 г. В преписката е приложено и решение № 1267/ 8.09.2005 г., в което е посочено, че се издава на основание чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ за поправка на допусната явна фактическа грешка в решение № 752 относно погрешно посочване границата на възстановения имот и номерата на отделните имоти, включени в него. От тези данни е видно, че р.№ 1267/ 2005 г., на което се позовават молителите, не е нито новооткрито писмено доказателство, тъй като същото е било приложено към делото, нито с него е отменено решението, с което ищците се легитимират като правоимащи за възстановяване на имота, тъй като е издадено за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение за възстановяване. Основанието за отмяна по чл.303,ал.1, т.3 ГПК изисква в разглежданата хипотеза решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на имота да е било отменено по надлежния ред, а именно от съда, с данни, че на ищците не се признава правото за възстановяване, което условие в случая не е изпълнено и затова молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. З. и Р. К. З. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 20.06.2008 г. по гр.д.№ 1227/ 2007 г. по описа на Варненски окръжен съд. Осъжда М. М. З. ЕГН [ЕГН] и Р. К. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. Д., № 2 да заплатят на Й. К. Н. разноски по делото за настоящото производство в размер на 450 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: