Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие * обезщетение за неспазено предизвестие * неспазване на срока на предизвестие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 377

София, 23.10. 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА


при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 76/2013 година.



Производство по чл. 290 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Д. л. с „Н.” ТП, [населено място] против въззивно решение по гр. д. № 1188/2012 г. на Окръжен съд Бургас, с искане то да бъде отменено като неправилно и необосновано.
По делото не е постъпило становище от ответника по жалбата С. Н. от [населено място].
Този състав на касационния съд, с определение от 17. 06. 2013 г. допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ - разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
При проверката по реда на чл. 293 ГПК, касационният съд приема следното:
Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение по делото, постановено по гр. д. № 1382/2011 г. на Несебърския районен съд, с което са отхвърлени исковете на С. Н. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и с решение по същество уважил исковете. Съдът е приел, че уволнението на Н., извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед от 25. 10. 2011 г. на Директора на „Д. л с – Н.” е незаконно, тъй-като преди постановяване на уволнителната заповед, работодателят не е връчил на ищеца писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, както изисква чл. 328, ал. 1 КТ. Въззивният съд не е изложил мотиви по другите основания, посочени в исковата молба на ищеца Н. за незаконност на уволнението, като безпредметни поради така установената незаконосъобразност.
Изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението поради липса на писмено предизвестие от страна на работодателя е неправилен, постановен в нарушение на закона и практиката на ВКС. С решения на състави на ВКС, посочени в касационната жалба и в определението по чл. 288 ГПК е прието, че страната, която може да прекрати трудовото правоотношение с писмено предизвестие, има право да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестие, при което дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Тъй-като законът не фиксира начален момент на неспазване срока на предизвестието, следва че неспазването може да обхване цялата продължителност на срока на предизвестие, т.е., срокът на предизвестието започва да тече от момента на връчване на уволнителната заповед. В този случай тя има значение и на предизвестие за уволнение и същевременно съдържа допустимото от закона волеизявление на работодателя за прилагане на заместващата престация – заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие вместо изтичане на определено календарно време, през което работникът или служителят да продължава да работи. По делото е безспорно, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на Н. по този начин – в заповедта за уволнение е постановил заплащане на обезщетение за целия срок на дължимото предизвестие. С оглед на това, разрешението на въззивния съд, че уволнението е незаконно поради формална липса на писмено предизвестие, е неправилно и постановеното решение следва да бъде отменено.
Тъй-като въззивният съд не се е занимал с другите основания за незаконност на уволнението, не е изложил мотиви по тези въпроси и не изчерпал предмета на спора, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на изчерпателно решение по спорния предмет, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС – решение по гр. д. № 191/2011 г., ІІ г. о. и решение по гр. д. № 1413/2009 г., ІV г. о., двете постановени по реда на чл. 290 ГПК.




Върховният касационен съд

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решението от 16. 08. 2012 г. по гр. д. № 1188/2012 г. на Бургаския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: