Р Е Ш Е Н И Е № 30 Гр.София, 27.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари, 2020 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СИМОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 18/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.3 НПК. Делото е образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура–Разград за възобновяване на наказателно производство по Н.Ч.Д. 50/18 г. по описа на Районен съд–Разград /РРС/ на основание чл.422,ал.1,т.3 НПК. Отправя се претенция за възобновяване на посоченото наказателно производство, за отмяна на протоколното определение по него и се изисква делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РРС. В искането се посочва, че към датата на постановяване на определението по Н.Ч.Д.50/18 г. РРС е разполагал със справка за съдимост, в която не е отразено влязлото в сила на 22.03.18 г. определение по Н.Ч.Д.83/18 г. на ОС– Разград /РОС/. Така е допуснато нарушение на материалния закон–чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК, тъй като на осъдения не е наложено най–тежкото наказание лишаване от свобода, постановено от РОС, което се явява ново обстоятелство, имащо съществено значение за делото по смисъла на чл.422,ал.1,т.3 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият А.,редовно призован,не се явява. Явява се служебен защитник, който счита, че пътят за корекция на допуснатата грешка е друг. В условията на евентуалност моли искането на окръжния прокурор да бъде уважено на посочените основания. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Искането на окръжния прокурор на ОП-Разград е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл.420,ал.1,пр.1 НПК; в законоустановения шестмесечен срок по чл.421,ал.1 НПК; срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл.419,ал.1 НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. За да може този съд да изрази становището си, трябва да бъдат дадени определени пояснения по процесуалното развитие на делата,относими към настоящото искане. С определение от 20.04.17 г.,постановено по Н.Ч.Д.53/17 г. на РС– Исперих (влязло в сила на 09.05.17 г.) е определено общо наказание на осъдения А. по влезлите в сила присъди по Н.О.Х.Д.285/16 г. и Н.О.Х.Д.353/16 г., двете на Исперихския районен съд, в размер на най–тежкото от тях, а именно пробация, наложена по второто дело, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години с периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от три години; „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 320 часа за срок от 3 години. С протоколно определение от 04.04.18 г.,постановено по Н.Ч.Д.50/18 г. на РРС, на осъдения А. е определено общо наказание за влезлите в сила присъди по Н.О.Х.Д.285/16 г. на РС–Исперих, Н.О.Х.Д.353/16 г. на същия, и Н.О.Х.Д.488/17 г. на РРС, в размер на най–тежкото от тях, а именно пробация, наложена по последното посочено дело, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“за срок от три години с периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от три години; „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от три години; „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 320 часа за срок от три години. Определението е влязло в сила на 20.04.18 г. С определение от 14.03.18 г.,постановено по Н.Ч.Д.83/18 г. по описа на РОС, влязло в сила на 22.03.18 г., е заменена неизтърпяната част от наказанието пробация в размер на две години и двадесет и осем дни, наложено на осъдения по Н.Ч.Д.53/17 г. на Исперихския районен съд, с наказание лишаване от свобода в размер на една година и четиринадесет дни, търпимо при първоначален общ режим. Първото заседание, проведено по процесното Н.Ч.Д.50/18 г. по описа на РРС, е на 28.02.18 г., към която дата съдът е разполагал със справка за съдимост, издадена на 22.01.18 г. от РС–гр. Исперих. В нея обяснимо няма как да бъде отразено влязлото в сила на 22.03.18 г.определение на РОС. Поради нередовна процедура по призоваването не е даден ход на делото и то е отложено за 04.04.18 г. Нова справка не е искана към датата на постановяване на определението на 04.04.18 г.,когато вече съдебният акт на РОС е бил влязъл в сила. В искането за възобновяване се твърди, че точно несъобразяването на РРС с определението на РОС /за което самият прокурор в съдебно заседание не е заявил нищо/ представлява ново обстоятелство, имащо съществено значение за делото по смисъла на чл.422,ал.1,т.3 НПК. Нито изготвилият искането държавен обвинител, нито представителят на ВКП в съдебно заседание пред ВКС обаче споменават залегналото в нормата на чл.422,ал.1,т.3 НПК изискване претендираното от тях обстоятелство да се установи чрез „разследване“. В материалите по делото липсват такива данни. А както е известно, тъй като производството за възобновяване се явява извънреден способ за проверка на влезли в сила присъди, решения и определения, е необходимо основанието за него да бъде установено с достатъчна сигурност и достоверност, за да се избегне неоснователно засягане на влезлия в сила съдебен акт. Под„разследване“се обозначава стадий от досъдебната фаза на наказателния процес, обособен в глава XVII НПК, който представлява съвкупност от процесуално-следствени действия по образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване за изясняване на обективната истина, разкриване на престъпленията и установяване на авторите им. На следващо място, с това понятие се отъждествява и стадий от съдебната фаза, в който се провежда „съдебното следствие“ (раздел III,глава XX НПК), в рамките на което се събират и проверяват доказателствени материали с цел обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Наред с казаното, практиката на ВКС на РБ приема, че за нуждите на производства като процесното разследване може да се извърши и по реда на чл.145,ал.1 ЗСВ-при прокурорска проверка. В този смисъл са например решение №288/23.09.15 г.,постановено по К.Н.Д.944/15 г. на 3 н.о.; решение №191/28.07.17 г.,постановено от 2 н.о.по К.Н.Д.479/17 г. В искането за възобновяване по процесното производство чисто декларативно е посочен фактът на влязлото в сила определение от 22.03.18 г. по Н.Ч.Д.83/18 г.на РОС и невъзможността съставът на РРС да изпълни задължението си за пълно изследване на всички доказателства по делото в срока между 22.03.18 г. и 04.04.18 г. В конкретния случай няма данни да е проведено разследване на какво се дължи незапознаването с обстоятелството, което сочи окръжният прокурор, нито претендираният факт да е установен най-малко чрез провеждане на така наречената прокурорска проверка. На последно, но не по важност, място, следва да бъде отбелязано, че постановеното протоколно определение от 04.04.18 г.по Н.Ч.Д.50/18 г. действително е незаконосъобразно, но по причина, различна от посочената в искането на окръжния прокурор. При постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон по чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК, тъй като споразумението по Н.О.Х.Д.488/17 г. на РРС е влязло в законна сила на 07.09.17 г., като деянието е извършено от 16.11.16 г. до 19.04.17 г., т.е., същото не се намира в реална съвкупност с останалите две деяния, тъй като това по Н.О.Х.Д.285/16 г. на РС– Исперих (съдебният акт по него е влязъл в сила на 17.10.16 г.) е извършено на 04.10.16 г.,а деянието по Н.О.Х.Д.353/16 г. на същия съд (съдебният акт по него е влязъл в сила на 17.02.17 г.) е извършено на 27/28.08.16 г. Не може да не се забележи обаче, че още искането на представителя на РП-Разград не е отчело това обстоятелство, което не е поставяло пречка пред съда да го провери и да се произнесе в законосъобразен план. В обобщение следва да бъде отбелязано, че процесуалният пропуск за попълване на доказателствената съвкупност досежно осъжданията и наложените наказания на Н. А. преди постановяване на протоколно определение от 04.04.18 г. по Н.Ч.Д.50/18 г. на РРС, представлява процесуално нарушение, довело от своя страна до нарушение и на материалния закон, но с възможност за претенция за възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК, реализируема от главния прокурор на РБ. Обсъденото неблагополучие няма как да бъде отстранено в настоящия случай, защото в производството по глава тридесет и трета от НПК ВКС е ограничен от заявеното в искането за възобновяване основание. Естеството на този процесуален механизъм изключва служебно произнасяне при наличие на други основания за възобновяване. Предвид актуалното познание за осъжданията на Н. А. обаче няма пречка да се иска постановяване на законосъобразен съдебен акт от надлежния съдебен орган. В този смисъл се споделя становището на служебния защитник, изразено в открито заседание пред висшата съдебна инстанция по наказателни дела. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на ОП–Разград за възобновяване на Н.Ч.Д.50/18 г.по описа на РС-Разград. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/