Р Е Ш Е Н И Е № 50005 Гр. София, 21.02.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 1950 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 50508 от 18.10.2023г. по т.д. 1950/2022г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е допуснато касационно обжалване на решение № 261407 от 27.04.2022г. по в.гр.д. № 14233/2020г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е отменено решение № 20238509 от 29.10.2020г. по гр.д. № 57334/2019г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав, в частта, с която е признато за установено по предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. иск с правно основание чл. 422 ГПК, че Е. К. Д. - И. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. сумата 5 200 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13338002/26.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2018г., до окончателното ѝ изплащане, и вместо това е постановено друго, с което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е отхвърлен за сумата 5 200 лв. - главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13338002/26.05.2016г., и съответно са присъдени разноски по делото. С молба от 02.11.2023г. са представени доказателства за извършено вписване в ТР на прехвърляне предприятието на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, на приобретателя „Юробанк България“ АД. Правоприемството е частно, страната „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.н.[ЕИК], не е престанала да съществува, поради което и на основание чл. 226 ГПК, вр. чл. 227 ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни – касатор е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Касаторът, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на въззивния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, както и за придаването на недействителността по чл. 22 ЗПК на правните последици по чл. 34 ЗЗД. Излага, че с нормата на чл. 23 ЗПК законодателят урежда специални последици за потребителя като ограничава задълженията му по обявената за недействителна на основание чл. 22 ЗПК сделка до задължението за връщане на чистата стойност на кредита, за която сума предявеният иск по чл. 422 ГПК се явява основателен. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което искът му да бъде уважен за сумата на отпуснатата в кредит главница от 5 200 лв., ведно със законните лихви върху главницата считано от 31.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация, Е. К. Д. - И., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е приложил закона и обжалваното решение не страда от сочените в жалбата пороци. Претендира присъждане на разноски по делото. Касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената обжалвана част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за потребителски кредит да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови решението си в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че в изпълнение на сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13338002/26.05.2016г. праводателят на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е предоставил на ответника Е. К. Д. - И. кредит за потребителски цели в размер на сумата 5 200 лв. Счел е, че в хода на първоинстанционното производство е настъпил крайният срок за връщане на кредита – 20.06.2020г., който факт е съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК с позоваване на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по т. д. № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС. Подчертал е, че отношенията между страните по договора за потребителски паричен кредит от 26.05.2016г. са подчинени на специалния Закон за потребителския кредит (ЗПК) в относимата му за спора редакция към датата на сключване на договора (ДВ бр. 57/2015г.). Отчел е, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, в относимата му редакция, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Приел е за основателно релевираното с отговора на исковата молба от ответника възражение, че процесният договор е недействителен, тъй като същият е с размер на шрифта по-малък от 12. Посочил е, че ищецът не е оспорил това твърдение, а е развил съображения, позовавайки се по аналогия на практика на СЕС, че текстът на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да се прилага. Счел е, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, отговарящ на изискванията на специалния закон, тъй като той черпи благоприятни последици от този факт, но че не е ангажирал доказателства в тази връзка. Допълнил е, че от самия договор е видно и без необходимост от специални знания, че размерът на шрифта му е по-малък от 12. Въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 22 ЗПК и приел, че процесният договор е недействителен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в частност неспазване на изискването за размер на шрифта на договора - не по-малък от 12. Изложил е, че тъй като недействителният договор не поражда права и задължения за страните, предявените установителни искове, които имат за предмет вземания за главница и лихви, основаващи се на договорно неизпълнение, са неоснователни. Приел е, че разпоредбата на чл. 23 ЗПК е неотносима към сезиралите го искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, с мотиви, че спецификата на това производство изисква да е налице пълна идентичност между основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение и това, на което се установява съществуването на вземането. Посочил е, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК като основание за претенциите е записано договорно неизпълнение - на договор за паричен кредит, съответно заповедта за изпълнение е издадена на това основание, а чл. 23 ЗПК урежда различно основание, аналогично на чл. 34 ЗЗД, и се базира на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Подчертал е, че съгласно последната разпоредба при установяване недействителност на договора, т.е. в случаите, когато договорно правоотношение не съществува, потребителят трябва да върне само полученото по недействителния договор, с което е обосновал извод, че съдът не може да признае дължимостта на главницата както поради липсата на издадена заповед за изпълнение за същата сума на извъндоговорно основание, така и защото ищецът претендира сумата на договорно основание, а признаването на главницата за дължима на извъндоговорното основание, предвидено в чл. 23 ЗПК, би представлявало произнасяне от съда по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт. По тези доводи е намерил предявеният установителен иск за сумата 5 200 лв. – главница по договора, за неоснователен и след отмяна на първоинстанционното решение е постановил, че го отхвърля. По релевирания въпрос след подаване на касационната жалба са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 50174 от 26.10.2022г. по т.д. 3855/2021г. по описа на ВКС, ГК, IV ГO, решение № 60186 от 28.11.2022г. по т.д. 1023/2020г. по описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 50259 от 12.01.2023г. по гр.д. 3620/2021г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и решение № 50056 от 29.05.2023г. по т.д. 2024/2022г. по описа на ВКС, ТК, I TO, служебно известни на настоящия състав на съда, с които съдебната практика е уеднаквена и е даден отговор, който се възприема от настоящия състав на съда. Съобразно приетото с постановените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство - по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит, и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е валидно и допустимо в допуснатата до касация част, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС и даденото с последната тълкуване на нормата на чл. 23 ЗПК, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал.1 ГПК следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Правилно въззивният съд е установил, че в изпълнение на сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13338002/26.05.2016г. праводателят на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е предоставил на ответника Е. К. Д. - И. кредит за потребителски цели в размер на сумата 5 200 лв., както и че крайният срок за връщане на кредита е изтекъл на 20.06.2020г., в хода на делото, който факт е съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК с позоваване на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по т. д. № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС. Обоснован и неоспорен от касатора е и изводът на въззивния съд, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в частност неспазване на изискването за размер на шрифта на договора - не по-малък от 12. Неправилно, обаче, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че при констатираната нищожност на договора за потребителски кредит, сключен при действието на ЗПК, не следва да бъде приложена като неотносима нормата на чл. 23 ЗПК. Последната законова разпоредба е специална и изрично уредена в Закон за потребителския кредит последица от обявяване на основанията по чл. 22 ЗПК на договора за потребителски кредит за нищожен и следва да намери приложение към процесните отношения, възникнали и развили се при действието на ЗПК. Специалната законова разпоредба изключва приложението на общия закон /lex specialis derogat generali/ и неправилно въззивният съд, за да обоснове изводите си, се е позовал на общото правило на чл. 34 от Закон за задълженията и договорите. Необоснован е и изводът на въззивния съд, че е недопустимо по предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, основан на сключен договор за потребителски кредит, да бъде установено вземането на ищеца за дължима по нищожния договор чиста сума на кредита, с доводи, че така би присъдил нещо различно от претендираното. Ищецът ясно е очертал предмета на делото и отправеното до съда искане, а именно да бъде установено, че ответникът му дължи връщане на получената по процесния договор чиста стойност на кредита в размер на сумата 5 200 лв. Именно последното задължение на кредитополучателя е уредено с нормата на чл. 23 ЗПК, поради което съдът няма да излезе от сезиралото го искане и няма да наруши установения в процесуалния закон принцип на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, като уважи иска по чл. 422 ГПК за претендираната чиста стойност на кредита на основание тази законова разпоредба. По тези мотиви и предвид установената по делото и безспорна между страните фактическа обстановка ответникът дължи връщане на ищеца на получената по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13338002/26.05.2016г. от праводателя на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чиста сума на кредита от 5 200 лв., за която предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява основателен. При този извод решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че Е. К. Д. – И. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. сумата 5 200 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13338002/26.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2018г., до окончателното ѝ изплащане, и вместо него постановено друго, с което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК бъде уважен за сумата в горния размер, ведно със законните лихви от 31.05.2018г. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на адвокат К. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за горницата над сумата 348,06 лв. за производството пред СРС и над сумата 296,34 лв. за производството пред СГС, както и в частта, с която е осъден да заплати на ответника Е. К. Д.- И. разноски за СГС за сумата над 91,18 лв. – заплатена държавна такса. Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касация и по исковете следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, както следва: сумата 128,44 лв. - за заповедното производство, сумата 356,73 лв. - за производството пред СРС, сумата 54,41 лв. – за производството пред СГС /претендирано е юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./, и сумата 434 лв. – за производството пред ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 261407 от 27.04.2022г. по в.гр.д. № 14233/2020г. по описа на Софийски градски съд, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на решение № 20238509 от 29.10.2020г. по гр.д. № 57334/2019г. по описа на Софийски районен съд, 162 състав, е отхвърлен предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.н.[ЕИК], иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че Е. К. Д. - И., ЕГН [ЕГН], дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. сумата 5 200 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13338002/26.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2018г., до окончателното ѝ изплащане, и в частта, с която ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е осъден да заплати на адвокат Карсимира Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за горницата над сумата 348,06 лв. за производството пред СРС и над сумата 296,34 лв. за производството пред СГС, както и в частта, с която е осъден да заплати на ответника Е. К. Д.- И. разноски за производството пред СГС за горницата над сумата 91,18 лв. – заплатена държавна такса, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.н.[ЕИК], иск с правно основание чл. 422 ГПК, че Е. К. Д. - И., ЕГН [ЕГН], дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.н.[ЕИК], сумата 5 200 лв. - представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № PLUS-13338002/26.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума и законни лихви е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2018г. по гр.д. 35618/2018г. по описа на СРС, 162 с-в. ОСЪЖДА Е. К. Д. - И., ЕГН [ЕГН], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.н.[ЕИК], сумата 128,44 лв. – разноски в заповедното производство, сумата 356,73 лв. - разноски в производството пред СРС, сумата 54,41 лв. – разноски в производството пред СГС и сумата 434 лв. – разноски в производството пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.