4 Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр. София, 20 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 1592 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 12/2011 г. на районен съд – Асеновград и отмяна на постановеното по него определение от 11.02.2011 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу А. Н. Р. за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК, извършено на 29.11.2010 г. С него подсъдимият се е признал за виновен в извършването на това престъпление, като при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било определено наказание 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо заведение при първоначален строг режим. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно квалифициране на деянието по чл. 195 ал. 1, т. 7 от НК. Твърди се, че към момента на извършването му той е бил реабилитиран по право съгласно чл. 86 ал. 1, т. 1 от НК за осъждането му по НОХД № 217/2004 г. поради изтичане на изпитателния срок, а за следващите две осъждания са му били налагани наказания пробация. С оглед на това осъждането по НОХД № 12/2011 г. се явява първо по ред съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС и не е следвало да се квалифицира като повторно. Затова се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Осъденият, редовно призован не се явява. Служебният му защитник изразява позиция за основателност на направеното искане за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо и поначало е в интерес на осъдения. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО. Противно на изложеното в искането за възобновяване ВКС намира, че квалификацията на деянието по НОХД № 12/2011 г. по чл. 195 ал. 1, т. 7 от НК е правилна. От значение за приложението на чл. 28 от НК е деецът да е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова и да е сторил това преди изтичането на предвидения в чл. 30 ал. 1 от НК 5 годишен срок, считано от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, като реабилитацията не го изключва. Съгласно чл. 30 ал. 2 от НК при условно осъждане 5 годишният срок започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В случая е видно, че преди извършване на деянието по НОХД № 12/2011 г. Р. е имал осъждания по общо 3 дела – НОХД № 217/2004 г., № 1430/2005 г. и № 47/2010 г. По НОХД № 217/2004 г. със споразумение, влязло в сила на 07.06.2004 г., той е бил осъден за деяние по чл. 195 ал. 1, т. 3 и 4 от НК, извършено на 20.03.2004 г., за което му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години. Съответно изпитателния срок е изтекъл на 07.06.2007 г. Деянието по НОХД № 12/2011 г., което е също за престъпление по чл. 195 от НК, е било извършено на 29.11.2010 г. или преди изтичане на указания в чл. 30 ал. 2, вр. ал. 1 от НК 5 годишен срок, който би изтекъл на 07.06.2012 г. Неоснователно е разбирането, изложено в искането за възобновяване, че няма повторност, защото Р. е бил реабилитиран по право съгласно чл. чл. 86 ал. 1, т. 1 от НК с изтичане на изпитателния срок по първото осъждане, след като по второто - по НОХД № 1430/05 г. му е било наложено наказание пробация, респ. не е извършил друго престъпление, което да е довело до активиране на отложеното наказание по НОХД № 217/2004 г., както и че и по третото осъждане – по НОХД № 47/2010 г. също му е било наложено пробация. Съобразно чл. 88а ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е било реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания (за случая срок, равен на този по чл. 86 ал. 1, т. 2 и 3 от НК). Формално с оглед разпоредбата на чл. 86 ал. 1, т. 1 от НК Р. е бил реабилитиран по право за престъплението по НОХД № 217/04 г., тъй като макар и да е извършил престъплението по НОХД № 1430/2005 г. в изпитателния срок (на 12.07.2005 г., по чл. 343б ал. 1 от НК), то същият е бил наказан с пробация за 1 година и кумулативно лишаване от права за 11 месеца, респ. за това друго престъпление не е следвало да търпи отложеното наказание по НОХД № 217/2004 г. С реабилитирането му по това дело обаче се изчерпва възможността за реабилитация по право съобразно чл. 86 ал. 2 от НК, което важи за последващите му осъждания по НОХД № 1430/2005 г. и № 47/2010 г., по които му е било наложено пробация и лишаване от права за престъпления по чл. 343б ал. 1 от НК. За да се счита за реабилитиран и по тях е било необходимо да изтекат 6 години, считано от изтичане на сроковете на пробацията, наложени му по тези две дела на основание чл. 88а ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 86 ал. 1, т. 2 от НК, както и вр. чл. 86 ал. 1, т. 3 от НК, тъй като и по двете е било наложено и кумулативно наказание лишаване от права. При положение, че споразумението по НОХД № 1430/05 г. е влязло в сила на 28.07.2005 г., а по НОХД № 47/2010 г. – на 03.02.2010 г., то е очевидно, че посочените по-горе срокове не са изтекли. Всичко това обаче няма значение за правната квалификация на деянието по НОХД № 12/2011 г., което правилно е прието да е било извършено при условията на повторност по чл. 195 ал. 1, т. 7 от НК. Защото реабилитацията не изключва прилагането на чл. 28 от НК, когато деянието е било извършено в рамките на 5 годишния срок по чл. 30 ал. 2 от НК, какъвто е настоящия случай. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 12/2011 г. на Районен съд – Асеновград и отмяна на постановеното по него определение от 11.02.2011 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу А. Н. Р. за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК, извършено на 29.11.2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.