Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

73
София, 17.02.2021 година



Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №584/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община против решение №11765 от 04.08.2020г. по т.д. №1461/20г. на Софийски апелативен съд. Касационна жалба е постъпила и от „МТК ТРАНС“ЕООД,гр. София против определение №12107/ имащо характер на решение/ от 23.12.2020г. по т.д. №1461/20г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.247 ГПК.
Страните взаимно оспорват жалбите си и излагат съображения, че със същите не се обосновават доводи за допускане на решението и определението до касационно обжалване .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
По жалбата на Столична община против решение №11765 от 04.08.2020г. по т.д. №1461/20г. на Софийски апелативен съд :

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Ст. Д. е посочил основания по чл.280,ал.1, т.1 и 3 и ал.2, предл 3-то ГПК. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1 ГПК е посочил, че въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, която не е задължителна за него и така е достигнал до извода, че въззивният съд „ погрешно“ е отговорил на въпроса- „ „Задължителната сила на решенията по чл.290 ГПК има ли за предмет тълкуването на конкретен договор- предмет на спора,когато липсва свързано с това тълкуване на правна норма.„ и „ Имат ли решенията на ВКС по чл.290 ГПК, постановени преди създаването на ал.3 на чл.290 ГПК, задължителна сила след влизане в сила допълнението на ГПК създала тази разпоредба.“ Страната е поддържала противоречие с ТР ОСГТК № 1 /09г. Развила е защитната си теза, свързана с приложението на чл.20 ЗЗД, основана изцяло на теоретичното разбиране на доктрината по тълкуване на договора, изведено от нея като твърдение, че тълкуването не било способ за промяна на поето с договора задължение. В тази връзка е поставен въпроса – „Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по чл.20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се промени действителната воля на страните.Съдът следва ли да тълкува всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл.20 от ЗЗД подлежат неясните и двусмислено уговорените“. Страната е изложила оплакванията си за неправилност на изводите на съда, като е възпроизвела и извадки от мотиви на решения на ВКС, съдържащи общи постановки по приложението на чл.20 ЗЗД. Изложени са и пространни оплаквания за неправилност на решението, така квалифицирани и от касатора. По отношение на присъдените лихви е поставен въпросът – „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.“ Развито е оплакване за неправилност на решението, като е посочено, че съдът не бил обсъдил наведеното от касатора, че не се дължат лихви за забава, тъй като ищецът не бил издал фактури по ЗДДС за индексирания размер на плащането.Така е формирал своя извод за противоречие с решение на ВКС, с което е прието, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните. Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, като е развила съображения обобщаващи изложеното по чл.280, ал.1 ГПК развити като оплаквания за неправилност на акта. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените първи два въпроса не са релевантни по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, с оглед приетата със задължителна практика дефинитивност на общото основание – арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г. Този извод се налага поради това, че решаващите мотиви на съда не са свързани с тези въпроси, съдът не ги е разглеждал, нито се е произнасял по тях, нито е обосновавал извод, че поради задължителния характер на практика на ВКС, той постановява своето решение. Следователно, въпросите засягат доводи извън предмета на спор. Това, че разглеждайки делото, съставът на САС е споделил разрешение на сходен случай, дадено от ВКС в негово решение, е ирелевантно в случая, след като са изложени пространни собствени мотиви, обосноваващи крайните изводи на състава. Зачитането на съдебната практика на горната инстанция и споделяне на конкретни правни разрешения, не означава, както правно необосновано, счита касаторът, че съдът излага мотиви относно задължителната сила на тази практика, нито има относимост към крайните изводи, довели до уважаване на предявения иск.
Въпросът, поставен във връзка с приложението на чл.20 ЗЗД, дори и да бъде възприет като релевантен не е установен като допълнителен критерий. Още повече, че страната е обосновавала съдържанието на въпроса не с начина, по който е извършено тълкуването на процесния договор от състава на въззивния съд, а с оплакванията си за неправилност на акта и то отново свързано с критика относно позоваването на състава на формирана с решение на ВКС практика. В тази връзка следва са е отбележи и това, че липсват доводи свързани с противоречие с цитираните части от мотиви на решения на ВКС, обосноваващи общите критерии, по които следва да се извърши тълкуване като правен способ по смисъла на чл.20 ЗЗД. Именно тези правила за тълкуване не е нарушил въззивният съд, а страната не е посочила и конкретни доводи за такива нарушения, освен общото оплакване за неправилност на крайният извод на състава за основателност на иска. Така че, извадките от мотивите на актовете на ВКС не са в противоречие а в съответствие с приетото от състава,който освен това е тълкувал договорните клаузи буквално. Или, в случая страната не обосновава довод за наличие на противоречие по поставения правен въпрос със сочените съдебни актове.
Третият поставен въпрос не е релевантен, тъй като не е посочено конкретно оплакване, по което въззивният съд не се е произнесъл, а твърдението, че не е изложил мотиви относно уважаване на исковете за мораторна лихва е фактически неверен, тъй като въззивният съд в тази насока се е позовал на неоспореното и от касатора заключение на експерта /вж. протокол от 08.10.2019г. по т.д. №144/19г. на СГС/. Това, че не е възприел защитните доводи на страната не обосновава довод за релевантност на въпроса а е оплакване по съществото на спора т.е. за неправилност, което е ирелевантно за тази фаза на производството.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез пространно дефиниране на основанието и определянето му чрез различни хипотези съдържащи възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта от касационната й жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. В случая макар и възпроизвела подобни определения на основанието, страната не ги е приложила към случая, тъй като не е обосновала конкретен довод за наличие на предпоставките им.Преповтарянето, че възприемане на мотиви на ВКС от негово решение като относимо към случая правно разрешение, както и твърдението за явна необоснованост на акта, с оглед тълкуването на договора, дадено от съда, както и твърдението за липса на мотиви по всички доводи и възражения, не съставляват доводи свързани с очевидна неправилност на акта, а само възпроизвеждане на вече разгледаните основания по чл.280, ал.1, т.1ГПК, обосновавани от страната чрез оплакванията и за неправилност на акта с аналогични доводи изложени в жалбата, съставляващи основание по чл.281 ГПК, а не такова по чл.280,ал.2, пр.3-то ГПК.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.


По жалбата на „МТК ТРАНС“ЕООД,гр. София против определение №12107 от 23.12.2020г. по т.д. №1461/20г. постановено по реда на чл.247 ГПК.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по жалбата на „МТК ТРАНС“ЕООД,гр. София против определение №12107 от 23.12.2020г. по т.д. №1461/20г. постановено по реда на чл.247 ГПК. Съставът на Софийски апелативен съд неправилно е озаглавил акта, който се обжалва „определение“, тъй като с него се е произнесъл по искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното от него решение. В този случай, съобразно императива на чл.247,ал.4 ГПК акта му по същността си е решение и жалбата срещу него следва да се разглежда по реда на чл.288 ГПК.
Ответникът по касация- Столична община, чрез пълномощника си- адв. Ст. Д. е на становище, че касаторът не обосновава предпоставки за допускане на решението /неправилно озаглавено определение/ до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалвания съдебен акт, съставът на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на „МТК Транс“ЕООД за допускане по реда на чл.247 ГПК на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него въззивно решение, като вместо сумата „526868.06лв. да се чете 562868.06лв.“ За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че действително сборът на предявените за всеки един месец от процесния период претенции е в размер на 562868.06лв., а не както е записано в диспозитива на акта 526868,06лв., като съдът погрешно приел този сумарен израз като общ размер на вземането. Въпреки това е направен извод, че макар и да е допусната грешка в пресмятането, след като тя е допусната и в мотивите не се касае за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпросът-„Допуснатите аритметични грешки при изчисляване на общата сборна цена на претендираните периодични вземания може ли да бъде отстранена от съдебния състав по реда на чл.247 ГПК“. Така поставения въпрос е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е разгледан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод, за неоснователност на молбата . Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е обосновано противоречие с приетото с решение №285 от 16.01.2018г. по гр.д. 5261/16г. на ВКС, ІV г.о., решение №38 от 01.02.2012г. по гр.д. №343/11г., ВКС І г.о. и решение № 251 от 01.08.2010г. по т.д. №3014/17г. на ВКС ІІ т.о. по разгледания въпрос. По него, съставите на ВКС са мотивирали, че допуснатите от съда аритметически грешки се отстраняват по реда на чл.247 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване по разгледания въпрос. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, следва да внесе държавна такса в размер от по 720лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11765 от 04.08.2020г. по т.д. №1461/20г. на Софийски апелативен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение /неправилно озаглавено определение/ №12107 от 23.12.2020г. по т.д. №1461/20г. на Софийски апелативен съд
УКАЗВА на касатора –„МТК ТРАНС“ЕООД,гр. София, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от по 720лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: