Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр.София, 30 април 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети април две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
със секретар Аврора
Караджова
при участието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 169/2009 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на частните обвинители и граждански ищци-наследници на К. М. С. , срещу решението на Софийския апелативен съд, изменящо осъдителната присъда спрямо П. В. З. на Пернишкия окръжен съд за смъртта на С.
Първоинстанционната присъда - № 12 от 19 юни 2008 год. по нохд № 172/2008 год., е издадена по реда на съкратеното съдебно следствие (глава 27 от НПК) и с нея подсъдимият З е наказан при условията на чл.55 НК (под предвидения в закона минимум) на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода условно за 5 години, както и с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 4 години. Наказанието е наложено за транспортното престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”НК – за причинената на 9 септември 2007 год. в пияно състояние (1,34 промила концентрация на алкохол в кръвта), по непредпазливост смърт на К. С. , настъпила от нарушените правила за движение при управляването на служебен лек автомобил. В гражданската част на присъдата е отразено дължимото от подсъдимия обезщетение за неимуществените щети, причинени на малолетното дете на починалия и на съпругата му – по 60 000 лева, и на двамата му родители – по 25 000 лева.
Второинстанционното (въззивно) решение - № 483 от 12 януари 2009 год. по внохд № 769/2008 год., е постановено по жалба от същите страни, които обжалват сега по касационен ред, но тя е отхвърлена, а подсъдимият е оправдан да е нарушил едно от правилата за движение по обвинението.
В касационната жалба отново е оспорена справедливостта на наложеното наказание и на присъдените обезщетения, но също така и смекчаването на наказателната отговорност във въззивната инстанция; поискана е отмяна на условното осъждане и по-високи обезщетения (исковете са били предявени за по 100 000 лева).
В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана, но изрично само в наказателната й част; с това се солидаризира и прокурорът.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне.
Оправдаването за част от нарушенията по обвинението практически няма отношение към тежестта на наказателната отговорност – отпаднали са едно общо правило (по ал.1, т.1 от чл.5 ЗДП) и на друго (по ал.2, т.3), към което чл.342, ал.1 НК не препраща. Възможно най-общото изискване към водачите на МПС да не създават опасност за живота на хората е конкретизирано и в изискванията относно скоростта за движение по чл.21 ЗДП, също посочени в обвинението (за съотношението „специална” към „обща” норма вж. и Т.р. 28/84-ОСНК, т.4), а забраната за шофиране под въздействието на алкохола е криминализирана пряко и в НК – в чл.343, ал.3 НК (вж. и р.87/04-І, Бюл.3/04, с.10).
Основното несъгласие на жалбоподателя – с условното осъждане на подсъдимия, е пък неприемливо с оглед най-вече на обстоятелството, че подсъдимият е предприел управляването на автомобила поради възникването на неочаквани за него служебни задължения.
Касационната жалба и нейната подкрепа в съдебното заседание не съдържат нищо конкретно срещу размера на присъдените обезщетения, а и ВКС не смята, че той е занижен.
Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 483 от 12 януари 2009 год. по внохд № 769/2008 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: