Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 02 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 416/2012 година. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия П. С. Т. от [населено място], чрез неговия защитник – адвокат И. С. и на гражданския ищец и частен обвинител Г. С. Т., чрез неговия повереник – адвокат Е. М., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 621/2011 г. Сочи се в първата жалба, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, че наложеното наказание е явно несправедливо, а с последната – че е допуснато нарушение на закона с приложението на чл. 58а НК при определяне размера на санкцията. Исканията са за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наказанието и определеното обезщетение, а на частният обвинител и граждански ищец – да се отмени приложението на чл. 58а НК. Повереникът на частният обвинител и граждански ищец счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Подсъдимият и неговият защитник изразяват становище, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа становище, че е основателна жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 342/20.12.2011 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е изменил присъда № 17/27.04.2011 г., постановена по нохд № 17/2011 г., на Софийския окръжен съд, в частта относно наказанието, като на основание чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е намалил наложеното на подс. П. С. Т. наказание, на седем години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в жалбите на подсъдимия за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочен в жалбата, се свеждат до твърдението, че неоснователно второинстанционният съд е потвърдил осъдителна присъда, въпреки липсата на достатъчно доказателства за вината на подсъдимия, както и за неправилна оценка на събраните такива по делото и за незаконосъобразна квалификация на извършеното. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон, е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимия и неговата защита изложени в жалбата, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правнорелевантните факти, свързани с предмета на доказване в процеса, провеждайки и собствено съдебно следствие за събиране на нови доказателства и извършвайки своя преценка на всички събрани такива, не ги е възприела превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия, в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, за което е бил осъден, са изцяло подкрепени от показанията на св. Г. Т. - пострадал, В. К., С. А. и В. С. - очевидци, И. Н., И. Л., П. Т., Г. Т. и Е. Т., от експертните заключения, от приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен съставът на това престъпление. Противоречията между данните в доказателствените средства, и направените доводи и възражения, са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите, съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за извършено престъпление от подсъдимия, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са стояли на вниманието пред второинстанционният съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с твърденията на подсъдимия за начина на протичане на инцидента и нанасянето на уврежданията върху него, за положението на телата, за твърдяното отклонение на брадвата при нанисане на удара, за формата на вината, излагайки убедителни съображения, защо ги отхвърля. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, логични, основаващи се на установените и приети данни по делото от събраните доказателства, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Второинстанционният съд е извършил всестранен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и е направил еднозначен извод, че подсъдимият е автор на това престъпление. В случая са налице свидетелски показания на очевидци, подробно изброени по-горе, многобройни писмени доказателства, частични обяснения на подсъдимия, на които основателно е дадена вяра, както и експертни заключения, на които е направен изключително подробен и задълбочен анализ от този съд, съпоставени са помежду си и с останалите събрани доказателства, вследствие на което е стигнато до законосъобразния извод, че същите са последователни и безпротиворечиви и обосновано им е дадена пълна вяра. И настоящата инстанция счита, че всички събрани доказателства в съвкупност, водят до единствения възможен извод, за виновността на подсъдимия, като изключват останали възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда в тази й част . Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършили престъплението, за което е бил обвинен и осъден. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивното решение и оправдаването му. По довода в жалбата, за допуснати съществени процесуални нарушения: И по това касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в жалбите възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Т.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подсъдимият е имал възможност да се защитава в присъствие на защитник, да прави искания и дава обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Второинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата и не е приложила избирателен подход при оценката им /както се подразбира от касационната жалба/, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли се или не престъпление от подсъдимия, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като по несъмнен начин е приел, че е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на това престъпление не е осъществен от обективна и субективна страна, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои се приемат и кои отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. Затова възражението за липса на мотиви в тази връзка, се явява неоснователно. С оглед на изложеното, доводът за допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата, се явява неоснователен. По довода в жалбата на подсъдимия, за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение: Лишено от основание е и възражението и по този направен довод. При определяне размера на наказанието на подсъдимия, въззивният съд също е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно и законосъобразно, наказанието от въззивната инстанция е наложено при условията на чл. 58, б. „а” НК поради недовършеността на престъплението и изслушаната съдебно-психиатрична експертиза пред него, отчитайки се в пълна степен и данните за деянието и дееца. С оглед на това, намаляването размера на санкцията от този съд е напълно оправдано с оглед на целите по чл. 36 НК, задачите на наказателната репресия. Присъденото обезщетение по предявеният граждански иск е справедливо определено и според настоящата инстанция. Отчетени са били в пълна степен характера на нараняването, претърпените болки и страдания, оперативното лечение. Размерът от 25 000 в., е в пълно съответствие с принципите по чл. 52 ЗЗД и съобразен с посочените по – горе обстоятелства, както и със степента на увреждането – създадало реална опасност за живота на пострадалия, оздравителния период, свързаните с него последици. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец за нарушение на закона следствие приложението на чл. 58, б. „а” НК. Настоящата инстанция счита същата за неоснователна. Наказанието с приложението на чл. 58, б. „ а” НК, определено от въззивният съд е законосъобразно. Точна и съобразена с данните по делото е направената преценка, че наложената санкция от първоинстанционният съд е несъразмерно тежка с оглед на недовършеността на престъплението, данните от съдебно-психиатричната експертиза за личността на дееца приета от този съд, от където следва извода, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с по-леко наказание, поради което е слязъл под законоустановения минимум при условията на чл. 58, б. „а” НК. В конкретният случая, с оглед на всички данните по делото имащи значение за определяне размера на наказанието, не може да бъде направен извод за такъв вид и тежест на наказателната репресия твърдян от жалбоподателя, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Имайки в пред вид всичко изложено, настоящата инстанция счита, че всички жалби за изцяло неоснователни, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 342/ 20.12.2011 г., постановено по внохд № 621/2011 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Председател: Членове: