О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 24.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2020/2016 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Б. С. С. против въззивното определение от 3.12.2015 год. по ч. гр. д. № 926/2015 год. на Окръжен съд - Плевен. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 20.07.2015 год. по гр. д. № 7405/2012 год. на Районен съд – Плевен, с което жалбоподателката е осъдена на основание чл. 78, ал. 7 ГПК да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, [населено място] сумата 300 лв. за предоставената й правна помощ – процесуално представителство по същото дело.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му.
В приложеното към частната касационна жалба изложение жалбоподателката, чрез назначения й процесуален представител адв. Ан. Д., поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по обусловилите извода на въззивния съд в обжалваното определение въпроси, касаещи отговорността на страната, на която е предоставена правна помощ съгласно чл. 25, ал. 1 ЗПрП за процесуално представителство в производството по гражданско дело в хипотезата на отхвърляне на предявения от нея иск да възстанови разходите за същата на НБПП, и след като НБПП не е страна в съдебното производство, а е осигурила правна помощ на страната съгласно чл. 2 ЗПрП, приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК за присъждане на изплатеното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката счита произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с представената съдебна практика – определение № 641 от 11.12.15 год. по ч. гр. д. № 5715/15 год. ІІІ г. о. и определение № 244 от 18.06.12 год. по ч. гр. д. № 258/12 год. ІІ г. о. на ВКС, в които искането на НБПП в горната хипотеза е прието за неоснователно. Въпреки представената практика жалбоподателката обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със значението на поставените въпроси за развитието на правото с оглед осигуряване на равен достъп до правосъдие.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване по този ред съдебен акт.
Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е осъдена Б. С. да заплати на НБПП сумата 300 лв. за предоставената й правна помощ, въззивният съд приел, че предявеният от нея иск е отхвърлен с влязло в сила решение, че с определение на районния съд от 8.04.2013 год. й е предоставена на основание чл. 25, ал. 1 ЗПрП правна защита във формата на процесуално представителство, както и че, видно от представеното към писмото на НБПП негово решение № ПЛ-2072-61579 от 12.08.2014 год. на назначения й служебен защитник адв. Е. М.-А. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Поради това приел, че разноските за предоставената на страната правна помощ следва да бъдат възложени в нейна тежест, съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК. Въззивното определение е подписано с особено мнение от председателя на състава и докладчик по делото съдия Ек. П..
С оглед съображенията на въззивния съд за приложението на чл. 78, ал. 7 ГПК за възстановяване на направените от НБПП разноски за адвокатското възнаграждение на назначения процесуален представител на ищцата по делото по ЗПрП, поставените в изложението към подадената частна касационна жалба въпроси са релевантни за изхода на спора, като по тях произнасянето в обжалваното определение противоречи на представената съдебна практика. Както в определението по ч. гр. д. № 258/12 год. ІІ г. о., така и в определението по ч. гр. д. № 5715/15 год. ІІІ г. о. на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК съдържа две хипотези, като общото между тях е това, че уреждат отношения във връзка с получена правна помощ от лице в качеството му на участник в гражданско съдебно производство. В първата от тях – чл. 78, ал.1, изр. 1 ГПК е уредено материалното право на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ при уважаване на претенцията на лицето, получило такава, но срещу насрещната страна, по общото правило на чл. 78 ГПК за отговорността за разноските в зависимост от изхода на делото. И тъй като отговорността за разноските в процеса касае страните по делото, предвиденото в тази разпоредба представлява едно изключение, а втората хипотеза – изр. 2 касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските, направени от насрещната страна при осъдително решение съразмерно с отхвърлената част от иска. Прието е, че в тази хипотеза на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ – чл. 94 ГПК и чл. 2, чл. 22 ЗПП.
С оглед изложеното налице е противоречиво произнасяне по поставените въпроси за приложението на чл. 78, ал. 7 ГПК относно разноските за правната помощ в хипотезата на отхвърляне на иска на лицето, на което е предоставена такава по ЗПрП. Налице е и съдебна практика, приемаща приложението на чл. 78, ал. 7 ГПК в разглежданата хипотеза, като напр. опр. № 295 от 21.08.15 год. по гр. д. № 723/14 год. ІІІ г. о., опр. № 454 от 10.06.2011 год. по ч. т. д. № 429/11 год. І т. о. на ВКС, цитирано в особеното мнение на докладчика по въззивното производство.
Настоящият състав счита за правилна приложената към изложението на касаторката съдебна практика, като споделя изложените там съображения, както и тези в постановеното определение № 99 от 14.04.16 год. по ч. гр. д. № 730/2016 год. І г. о. ВКС, с оглед на които се налага и даване на отрицателни отговори на формулираните в изложението въпроси. Предоставена е правна помощ по чл. 23, ал. 2 ЗПрП на страна по гражданско дело, която не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, във формата на процесуално представителство, съгласно чл. 21, т. 3 от с. з., като преценката за наличието на горните предпоставки е направена от съда, на основание чл. 23, ал. 3, чл. 25, ал. 1 ЗПрП с определението от 8.04.2013 год. по гр. д. № 7405/2013 год. ПлРС. На основание чл. 2 ЗПрП и чл. 94 ГПК тази правна помощ под формата на процесуално представителство е безплатна, което означава, че лицата, на които е предоставена, по начало не дължат възстановяване на държавата на изразходваните от нея средства. Както е посочено в цитираното определение № 99 по ч. гр. д. № 730/2016 год. на І г. о. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК „именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ по ЗПрП – правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса.” От този принцип в чл. 25, ал. 1 с изм. в ДВ бр. 28 от 19.03.13 год. е предвидено изключението за възстановяване на разноските за правна помощ – „на лицето се разяснява писмено с декларация по образец на НБПП, че в случай на осъдително решение или присъда”, както и с чл. 27а /нов- ДВ бр. 28/2013 год./, предвиждащ в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, да възстановят на НБПП направените разноски. Нормативната уредба кореспондира с разпоредбите на Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27.01.2003 год. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяване на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове, напр. чл. 3.2, ал. 2 предвижда при определени предпоставки правната помощ да покрива разноски, направени от насрещната страна.
По настоящето дело данни за писмено разяснение с декларация по образец липсват. Уредените в чл. 78, ал. 7 ГПК хипотези също не представляват предвидените в закона изключения, което следва от граматическото и систематическото тълкуване на разпоредбата. Разпоредбата на чл. 78 ГПК урежда отговорността на страните по делото за разноските, като предвиденото в чл. 78, ал. 7, изр. 1 касае възлагането им в тежест на изгубилата делото страна в полза на НБПП при уважаване на претенцията на лицето, което е получило правна помощ. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като искът на касаторката е отхвърлен. А хипотезата по чл. 78, ал. 7, изр. 2, както е посочено в цитираното определение на І г. о., „следва да се тълкува не във връзка с изр. 1, който урежда и въвежда вземането на НБПП като изключение” за направените разноски и то от другата страна, „а в общия контекст на чл. 78 ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода от него.” Това е случаят на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, в който то дължи разноски на насрещната страна по делото с оглед изхода му, но не и задължение да възстанови на НБПП средствата, които то е разходвало за възнаграждение за служебен защитник. Поради това и искането на НБПП, направено с писмото от 15.04.2015 год. е неоснователно и следва да се отхвърли, след отмяната на въззивното определение и потвърдения с него първоинстанционен акт.
По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1662 от 3.12.2015 год. по ч. гр. д. № 926/2015 год. на Окръжен съд - Плевен.
ОТМЕНЯВА въззивното определение № 1662 от 3.12.2015 год. по ч. гр. д. № 926/2015 год. на Окръжен съд – Плевен и потвърденото с него определение № 2951 от 20.07.2015 год. по гр. д. № 7405/2012 год. на Плевенския районен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ, [населено място] за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за предоставената на Б. С. С. от [населено място] правна помощ по гр. д. № 7405/2012 год. на Плевенския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |