3 Р Е Ш Е Н И Е № 519 гр. София, 09 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Даниела Околийска…......……и в присъствието на прокурора….....….........Руско КАРАГОГОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1635 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. С. Я. срещу въззивно решение № 216 от 17.06.2013 г., постановено по внохд № 428/13г. на САС, НО – 2-ри с-в, с което е потвърдена присъда по нохд № 5/13г. на окръжен съд гр.Перник. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т. 3 от НПК. Изтъква се, че съдът е нарушил процесуалните правила като е преквалифицирал престъплението в такова по чл.196 от НК, каквото обвинение срещу подсъдимия не било повдигнато. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, без да се сочат конкретни доводи. Иска се наложеното наказание да бъде намалено. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се поддържа пред касационния съд от защитника на подсъдимия – адв. Ф.. Като аргументи за това се посочват направените от подсъдимия признания още на досъдебното производство и проявената критичност към извършеното. Настоява се наложеното наказание да се намали в рамките на предвидения минимален размер. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба и предлага въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила с оглед предходните осъждания на подсъдимия Я. за сходни престъпления. В последната си дума подсъдимият Я. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 7 от 07.03.2013г. на окръжен съд гр.Перник подсъдимият С. С. Я. бил признат за виновен в това, че на 07.08.2012г. в [населено място] в района на Автогара – П. отнел чужди движими вещи /мобилен телефон марка LG, модел GВ 102 и портфейл с парична сума в размер на 194 лв./ на обща стойност 221 лева от владението на В. Д. Т. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, вр. чл.54 от НК му било наложено наказание от шест години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия. В тежест на Я. било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалби на подсъдимия и неговия защитник било образувано внохд № 428/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. С решение № 216 от 17.06.2013 г. присъдата била изменена, като извършеното от подсъдимия престъпление било квалифицирано по чл.196, ал.1, т.1 във вр с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1 б.”а” и „б” от НК и наложеното наказание било намалено на четири години и шест месеца „лишаване от свобода. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна относно оплакването за явна несправедливост на наказанието. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с извършената от въззивния съд преквалификация на престъплението от грабеж при условията на опасен рецидив в кражба, представляваща опасен рецидив. Съгласно приетите за установени от апелативния съд факти, подсъдимият Я. отнел вещите от джобовете на пострадалия без да употреби сила или заплаха, което е мотивирало въззивния съд да приеме, че извършеното от подсъдимия престъпление е такова по чл.196, ал.1 т.1 от НК. Това престъпление е по- леко наказуемо в сравнение с престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК, за което е внесен обвинителният акт. В правомощията на въззивния съд по чл.337, ал.1, т.2 от НПК е да измени присъдата като приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо престъпление, което налага извод, че не е налице твърдяното в жалбата нарушение на процесуални правила от страна на апелативния съд. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е основателно. В мотивите на въззивното решение са изброени изчерпателно обстоятелствата от значение за определяне на наказателната отговорност на подсъдимия Я.. Касационният съд не споделя извода, че извършеното от последния престъпление се характеризира с бруталност и арогантност, които са били взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не е упражнил каквото и да е посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия, а отнемането на вещи от джоб не сочи на обществена опасност на престъплението, която да е завишена в сравнение с други престъпления от същия вид. Липсата на тези, отчетени от въззивната инстанция отегчаващи обстоятелства, налагат допълнително смекчаване на отговорността на подсъдимия. По тези съображения касационният съд прие, че следва да измени въззивното решение като намали наложеното на подсъдимия наказание на три години и шест месеца „лишаване от свобода”. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 216 от 17.06.2013 г., по внохд № 428/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в, като намалява размера на наложеното на подсъдимия С. С. Я. наказание на три години и шест месеца „лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: