2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
София, 21.06.2022 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3085 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 176 от 17.03.2022 г. е допуснато по жалба на „Електроразпределение Север“ АД, касационно обжалване на въззивно решение № 205/27.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 721/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което след отмяна на решение № 260163 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 969/2020 г. на Районен съд Велико Търново, е уважен предявения от М. И. П.-К. против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 7 935,85 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия по фактура, издадена на 20.03.2020 г. за периода от 14.01.2016 г. до 05.09.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], вх.А.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните.
По този въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа /доказателство/ или да не може да бъде намерен като носител на тази следа, годен да бъде представен пред съда. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила, т.нар. презумпция ад хоминем, съпътсва друг – установен по делото факт. В този смисъл са решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на IV г.о., решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на IV г.о., решение № 660171 от 15.07.2021 г. по гр.д. № 3277/2020 г. на IV г.о. и др. По втората част на въпроса също е налице трайно установена практика, според която въззивният съд, като съд по същество на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои – за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /срв. решение № 60134/08.11.2021 г. по гр.д. № 1062/2021 г. на I г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр.д. № 7175/2013 г. на IV г.о., решение № 82/06.11.2019 г. по т.д. №2100/2018 г. на I т.о.
Обжалваното решение не съответства на така установената практика, тъй като въпреки че е кредитирал заключението на вещото лице и е съобразил съдържанието на констативния протокол на БИМ, установяващи натрупано количество ел. енергия в невизуализирани регистри на процесното СТИ, за което е установено, че е метрологично годно и технически изправно, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че записът на цифрови данни /показания/ в невизуализирани за отчет регистри на СТИ показва действително измерено количество електрическа енергия, тъй като не можело да се установи от кой момент е въведен спорния запис на цифрови показания в ненастроения за отчет регистър и доколкото в БИМ не било извършено изследване на двата тарифни регистъра - 3 и 4 чрез натоварване на СТИ в работен режим, с цел проверка натрупват ли се показания в тях. Въззивният съд не е отчел в цялост и взаимна връзка доказателствата по делото, установяващи обстоятелствата, че монтираното на 13.01.2016 г. на обекта СТИ е произведено през 2015 г. и е монтирано с нулеви показания на нощна и дневна тарифа, т.е. като ново и към датата на проверката е било метрологично годно и отговарящо на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, както и обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, че констатираното в протокола на БИМ, а и от него самия, при извършеното софтуерно прочитане на паметта на СТИ, количество ел.енергия в невизуализираните регистри Т3 и Т4 е възможно да бъде доставено на обекта и да бъде измерено от СТИ за периода, за който е начислено, ведно с отчетеното и заплатено от битовия клиент количество ел.енергия по визуализираните регистри. По този начин съдът е достигнал до неправилен извод, че въпреки констатираното софтуерно вмешателство в паметта на СТИ, монтирано като ново на обекта и наличието на електрическата енергия, натрупана в регистър Т3 и Т4, по делото не е установено по безспорен начин, че това количество ел.енергия реално е преминало през СТИ, за което е безспорно установено, че е метрологично годно и технически изправно към датата на проверката в БИМ.
Налице е касационното основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.
По делото е безспорно установено, че ищцата М. И. П.-К. е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, доставяна в обект, находящ се в находящ се в [населено място], [улица], вх.А, присъединен към обслужваната от ответника електроразпределителна мрежа, с абонатен № .... и клиентски № ...... За измерване на количествата електроенергия в този обект на 13.01.2016 г. е монтиран нов електромер, като в съставения протокол за монтаж е удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На 05.09.2019 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден имот, като са извършени замервания с еталонен калиброван уред и е установено, че в невизуализирни регистри Т3 и Т4 има показания, след което СТИ е демонтирано и пломбирано и е предоставено за експертиза в Български институт по метрология при измерени показания. Протоколът е подписан от представители на оператора на мрежата и двама свидетели. Съгласно констативния протокол на БИМ от 02.03.2020 г. процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. При проверка на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, не е установена видима външна намеса или повреда в схемата на електромера, но при софтуерно четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 0028325.454кв.ч. и на тарифа Т4 – 0017425,405 кв.ч., които не са визуализирани на дисплея, т.е. електромерът не съответства на техническите характеристики. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, след софтуерен прочит е констатирано наличие на електрическата енергия, натрупана в регистър Т3 и регистър Т4, като вещото лице е посочило, че технологично не е възможно да се установи точния ден и час, от който са регистрирани показания в тях. Посочено е също така, че при извършената софтуерна проверка в БИМ, както и тази, извършена от самото вещо лице, е установено наличие на показания не в активните, настроени за отчет регистри, а в неизведените на дисплея регистри. Според вещото натрупано количество ел.енергия в невизуализираните регистри Т3 и Т4 е възможно да бъде доставено на обекта и измерено от СТИ за периода, за който е начислено, ведно с отчетеното и заплатено от битовия клиент количество ел.енергия. Установено е, че процесното СТИ, произведено през 2015 г., е монтирано на обекта през м.01.2016 г. като ново, с нулеви показания по дневна и нощна тарифа. При така събраните доказателства следва да се приеме, че към момента на монтажа на новото СТИ последното е било с нулеви показания във всички регистри, респективно констатираното количество ел.енергия в регистри 3 и 4 е натрупано след монтажа му на обекта през 2016 г. и доколкото към датата на проверката СТИ е било метрологично годно и е отговаряло на изискванията за точност при измерването, то натрупаната в неизведените на дисплея регистри ел. енергия, представлява реално преминало количество ел.енергия. Въззивният съд не е съобразил и човешката презумпция, според която производителят на измервателни уреди в серийно производство ги пуска на пазара с нулеви показатели. Тази презумпция би била неприложима, ако например има данни уредът да е бил използван преди монтажа му на обекта и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен, каквито данни няма по делото. При констатирано наличие на натрупана ел.енергия в невизуализиран регистър на СТИ, приложими са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г., с които се определят условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел.енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В конкретния случай констативния протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал.3 на чл.49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от свидетел /в случая от двама свидетели/, който не е служител на оператора. Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел.енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел.енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. В конкретния случай ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа е действал в съответствие с посочения в ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на ел.енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа – в случая „Електроразпределение Север“ АД, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“ по смисъла на §1, т.41а от ДР към ЗЕ – „физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо ел.енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа“. Съгласно § 1, т.4 от ПИКЕЕ „ползвател“ е клиент и/или производител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ. При съобразяване на дефинитивните норми на т.27б и 27г от §1 на ДР на ЗЕ относно понятията „клиент“ и „краен клиент“, следва извода, че ползвател на мрежата е и крайният клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване.
С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, след отмяна на въззивното решение.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора – ответник по иска следва да се присъдят направените от него разноски за производството пред въззивната и касационната инстанции . Ответникът претендира освен разходите за държавни такси за касационното обжалване в размер на 188,72 лв. и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на по 1 740 лв. с вкл.ДДС за всяка от двете инстанции. Процесуалният представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Във въззивната и в касационната инстанция делото е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства. Уговореното между ответното дружество и процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно в сравнение с предвиденото такова в чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ, като с вкл. ДДС последното възлиза на 862,15 лв. Ето защо, с оглед действителната сложност на делото възнаграждението следва да бъде присъдено до размер от 1000,00 лв. за всяка от двете инстанции или общият размер на сторените от касатора разноски възлиза на 2 188,72 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 205/27.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 721/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. П.-К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Е, ет.4, ап.12 против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 7 935,85 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия по фактура, издадена на 20.03.2020 г. за периода от 14.01.2016 г. до 05.09.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], вх.А.
ОСЪЖДА М. И. П.-К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Е, ет.4, ап.12 да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2 188,72 лв. – разноски за производството във въззивна и касационна инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |