8 Р Е Ш Е Н И Е №. 60207 гр.София , 15 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 683/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, подадени от подсъдимия С. С. М., чрез защитника му адв. Н. и отделно от защитниците му адв.П. и адв. Н., срещу решение №10021 от 26.05.2021 г., постановено по внохд №630/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. И в двете жалби се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, направено в жалбата на адв.Н., се свързва с: противоречия между присъдата и мотивите на Софийски градски съд, останали несанкционирани от въззивната инстанция; неправилна интерпретация на информацията, съдържаща се в показанията на св.П.; изграждане на базата на предположения фактическите констатации за погасяване на задължението на св. П. към подсъдимия М. от св.А.. Съобразно отразеното в касационната жалба на адвокати П. и Н., аналитичната дейност на въззивната инстанция страда от недостатъци и се характеризира с необективност и непълнота: не са били анализирани в цялост показанията на свидетелите М., П., Л., Б., А., Н., Р.; не са били обсъдени противоречията в заявеното от тях, както и противоречията между информацията, предоставена от св.П. и тази, съдържаща се в останалите доказателства по делото; не е било взето предвид съдържанието на част от квитанциите, представени от свидетеля Н.; не е било обърнато необходимото внимание на съдържанието на справката, изходяща от „К. кредит“ ЕАД, като се твърди, че коментарът, направен от въззивния съд е необективен; не е бил извършен пълен и задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия. По отношение оплакването за нарушение на материалния закон са изложени възражения за това, че решението на апелативния съд е противоречиво досежно качеството, в което М. е действал при отпускането на кредити –дали като кредитна институция или физическо лице. Оспорва се характера на инкриминираните сделки като банкови, като се посочва, че съдът недопустимо и по аналогия е приравнил дейността на подсъдимия на банкова. Акцентира се на това, че прокуратурата в обвинителния акт е посочила, че подсъдимият М. е действал като физическо лице и като финансова институция, а съдилищата са избрали да квалифицират дейността му като кредитна институция. Защитниците изцяло оспорват обективната и субективна съставомерност на престъплението, в което подсъдимият е признат за виновен, като поставят акцент и че не се е установило подсъдимият да е получил значителни неправомерни доходи. Излагат се доводи и във връзка с явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата на адв.Н. се правят алтернативни искания- решението на апелативния съд да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане; подсъдимият да бъде оправдан или наложеното му наказание да бъде смекчено. Молбата, която се отправя в жалбата на другите двама адвокати, е атакуваното съдебно решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитниците на подсъдимия М. поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения и с направените искания. Адв.Н. поставя акцент върху това, че въззивната инстанция не е отговорила на направените от защитата възражения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като счита, че не са налице претендираните касационни основания. Предлага решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият С. С. М. заявява, че поддържа доводите, изложени от защитниците му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №6 от 16.01.2020 г., постановена по нохд №2428/2018 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия С. С. М. за виновен в това, че в периода от 01.02.2007 г. до 19.09.2008 г. в [населено място], като физическо лице без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, като предоставял кредити на различни физически лица- Л. М., В. П., М. Н. и Д. Р., срещу задължението те да му бъдат върнати, ведно с определената от него лихва, както следва: 1. На 01.02.2007 г. в [населено място] предоставил кредит в размер на 15 000 лв. на Л. М., срещу задължението същата сума да му бъде върната, ведно с определената от него лихва в размер на 9400 лв.; 2. На 02.02.2007 г. в [населено място] предоставил кредит в размер на 21 000 евро, с левова равностойност 41071,43 лв. на В. П., срещу задължението същата сума да му бъде върната, ведно с определената от него лихва в размер на 23 000,56 лв.; 3. На 20.03.2008 г. в [населено място] предоставил кредит в размер на 8 000 лв. на М. Н., срещу задължението същата сума да му бъде върната, ведно с определената от него лихва в размер на 6 095,88 лв.; 4. На 19.09.2008 г. в [населено място] предоставил кредит в размер на 6 000 лв. на Д. Р., срещу задължението същата сума да му бъде върната, ведно с определената от него лихва в размер на 21 263,85 лв., като с посочената дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 59 760,71 лв. под формата на получена лихва, поради което и на основание чл.252 ал.2 пр.2 във вр.с ал.1 пр.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв., като го е оправдал да е предоставил кредит на Х. Л.; за размера на определените спрямо В. П. и М. Н. лихви, а именно за П.- за разликата до 59 143,00 лв. и за Н.-за разликата до 13490,33 лв., както и за общия размер на получените неправомерни доходи- за разликата до 66 331,84 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от пет години. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. По въззивна жалба на защитниците на подсъдимия пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №630/2020 г., приключило с решение №10021 от 26.05.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. ВКС констатира допуснато от Софийски апелативен съд съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което налага отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на второстепенния съд. Макар защитниците на подсъдимия М. да не са формулирали изрично оплакване за липса на мотиви, същото имплицитно се съдържа в довода им, че въззивният съд не е обсъдил и отговорил на възраженията, направени от тях. От друга страна, независимо, че ВКС се произнася само в рамките на заявените възражения, чрез които се обосновават релевираните в жалбата/протеста касационни основания, неговото правомощие да следи и служебно за допуснати абсолютни съществени процесуални нарушения е неотменимо. Съгласно разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК, когато въззивната инстанция потвърждава първоинстанционната присъда, тя трябва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба. В конкретния случай решението на апелативния съд не отговаря на стандарта, заложен в закона. Макар ВКС в редица свои решения да се е произнасял, че когато мотивите към съдебния акт са аналитични и убедителни, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, то това не отменя задължението му, визирано в чл.339 ал.3 от НПК, да отговори на направените от страните възражения. А в конкретния случай, пред апелативния съд са били релевирани множество възражения по доказателствата и изводимите от тях факти, както и по правото, част от които са останали вън от вниманието на съда. Нещо повече, пред САС е било проведено въззивно следствие, в хода на което са били събрани нови доказателства, подлежащи на внимателна преценка и съпоставка с останалите доказателства, каквато не е била направена. Отделно от това, доказателствената дейност на първата инстанция също е страдала от пропуски, останали незабелязани от апелативния съд, независимо, че същият е бил длъжен служебно да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, без оглед на наведените пред него възражения. Тези пороци в дейността на апелативната инстанция могат да обяснят част от съдържанието на касационните жалби, защото в тях се настоява защитата да получи отговори от ВКС на въпроси, които са свързани с доказателствата и изводимите от тях факти, нещо което е от компетентността на въззивния съд като последна инстанция по фактите и по които тя не е взела отношение. Извън посочените непълноти в мотивите на въззивното решение, които ВКС намира за съществени, защото съдът не е обосновал в достатъчна степен част от своите изводи, липсват мотиви и по правото. Съображения досежно дефицита в аргументацията на правната страна на деянието, ще бъдат изложени по долу. В конкретика: 1. съдът не е обсъдил показанията на св.Л. М., включително и приобщените от досъдебното производство в контекста на заключенията по изготвените както на досъдебното, така и в съдебното производство икономически експертизи. Горното е било абсолютно необходимо предвид повдигнатото на подсъдимия обвинение за „получаване на значителни неправомерни доходи“ в резултат на извършени от него банкови сделки без разрешение; 2. макар първоинстанционният съд да е изключил от доказателствената съвкупност показанията на св.Н., дадени на досъдебното производство /т.1 л.154-155 и т.1 л.165-168/, същите са били предмет на интерпретация от съдебно икономическата експертиза, обстоятелство, по което въззивната инстанция не е взела отношение. Експертът е дал заключение, че сумата, получена от свидетеля като кредит, е тази, за която Н. е свидетелствал на досъдебното производство. Разбира се от вещото лице не може да се изисква преценка на валидността на гласните доказателствени средства, но такава се е изисквала от решаващия съд, а след извършването й, е била необходима и нова преценка на обосноваността на експертизата в тази й част; 3. не е била анализирана изисканата и получена от въззивната инстанция информация, съдържаща се в писмо от „К. кредит“ЕАД, нито пък тя е била съпоставена с показанията на св.Р.. В тази връзка от значение е било обсъждането и на данните в справката, изходяща от Агенцията по вписванията, относими към сключването на договорна ипотека, по която кредитор е било дружеството „К. мъни“ ЕООД, а длъжник св.Р., както и проверка на това дали дружествата „К. кредит“ ЕАД и „К. мъни“ЕООД имат връзка помежду си; 4. липсва обсъждане на противоречията в информацията, съдържаща се в показанията на св.А. и св.П. относно обстоятелството, дали последният е получил сумата от 50000 лв., представляваща цената на жилището по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между св.П. и св.А., последният действащ като представител на дружеството „Е.“ЕООД. Съдът не е обърнал внимание, че по отношение на коментираното обстоятелство е налице противоречие в казаното и от самия св.П. в хода на досъдебното /т.2 л.78/ и съдебно производство, поради което не го е отстранил по реда на чл.281 от НПК. Всъщност кредитирането от контролираната инстанция на показанията на св.А., който е бил разпитан за първи път в хода на въззивното съдебно следствие, означава, че съдът е дал вяра и на заявеното от него, че сумата от 50 000 лв. - цена по договора за покупко-продажба е била платена на св.П., което пък е в противоречие и с приетите в мотивите му фактически обстоятелства. Правилното изясняване на горните факти има отношение към преценката дали подсъдимият М. е получил цялата сума, представляваща неправомерен доход, с оглед обвинението му по чл.252 ал.2 пр.2 от НК. Като цяло, констатираната непълнота на въззивните мотиви касателно обсъждането и анализа на доказателствата по делото, лишава касационната инстанция от възможността да прецени начина, по който е протекъл процеса на формиране на вътрешното убеждение у контролирания съд. На следващо място /както беше посочено и по-горе/ ВКС констатира липса на мотиви и относно правната страна на престъплението, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен, независимо, че въззивният съд е идентифицирал и отразил в решението си част от направените от защитниците на подсъдимия възражения в тази насока. Софийски апелативен съд не е дал отговор на важни въпроси, свързани с изясняване на съставомерността на деянието, а именно: бланкетна ли е нормата на чл.252 от НК и кой елемент от състава следва да се допълни или изясни от разпоредба извън наказателното законодателство; какво съдържание се влага в понятието банкова сделка и как кредитирането се вмества в тази дейност; възможно ли е подсъдимият като физическо лице, или финансова институция / в тази насока обвинението е изключително непрецизно/ да осъществява банкови сделки; какво следва да се разбира под „съответно разрешение“ и представлява ли дейността на подсъдимия дейност по занятие; действията на подсъдимия засягат ли обществените отношения, свързани с финансовата, данъчната и осигурителната системи. Освен това, при излагане на доводите си, свързани с правната страна на деянието, съдът е допуснал противоречие, посочвайки, че подсъдимият е действал като физическо лице, а от друга страна- като кредитна институция. Не е обосновал и защо приема, че банковото кредитиране е равнозначно на банкова сделка, доколкото повдигнатото обвинение на М. е било за извършване по занятие на банкови сделки. Липсва какъвто и да е аргумент за приетото от съда, че подсъдимият е получил значителни неправомерни доходи в резултат на дейността си по чл.252 ал.1 от НК. Относно субективната страна, единствено е посочено, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е била дословно възпроизведена нормата на чл.11 ал.2 от НК, без да са изложени съображения, свързани с конкретиката по настоящото дело. Изложените дотук съображения, мотивират настоящият касационен състав да приеме, че атакуваното съдебно решение страда от съществен порок, а именно липса на мотиви, който прави невъзможно проследяването и проверката на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващата инстанция по фактите и правото- от една страна, а от друга- създава пречки за осъществяване на адекватна защита от страна на подсъдимия. Последицата от констатирането на посоченото съществено процесуално нарушение, е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане е необходимо да се извърши подробен, прецизен и сравнителен анализ на събрания доказателствен материал, да се обсъдят противоречията в отделните доказателства, като цялостната доказателствена дейност намери адекватно отражение в мотивите към въззивното решение. Да се изложат задълбочени мотиви относно обективната и субективна страна на инкриминираното престъпление и се отговори на всички възражения направени от страните. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение №10021 от 26.05.2021 г., постановено по внохд № 630/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/