4 РЕШЕНИЕ № 126 гр. София, 10.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4602/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба на ищците по делото А. Р. Д. и М. Р. Д. срещу решение № 346/26.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 409/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск против М. М. М. за разваляне на договор за продажба на недвижим имот за 1/2 ид.ч., обективиран в нотариален акт № 38, т. I, рег. № 1077, дело № 38/2011 г. на нотариус В. А., рег. № 357, с район на действие – Русенски районен съд, поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на продажната цена. В жалбата са изложени доводи за необоснованост на въззивното решение и допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в нарушение на чл.164, ал.1, т.4 ГПК и чрез свидетелски показания, съдът бил приел за доказан факта на плащане на цената по договор за покупко- продажба на недвижими имот, сключен в нотариална форма. Касационното обжалване е допуснато с определение по чл.288 ГПК на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали са допустими свидетелски показания за доказване на плащане на задължение, установено с писмен акт, между роднини по права линия. По този въпрос, ВКС приема, че свидетелските показания не са допустими за доказване на плащане на писмено установено задължение(чл.164, ал.1, т.4 ГПК), включително и когато плащането е извършено между роднини по права линия. Свидетелските показания са допустими по изключение само за доказване сключването на устни договори на стойност над 5000лв. между роднини по права линия(чл.164, ал.1, т.3 ГПК) и това изключение не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия. Нормата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК не допуска изключение от забраната за допустимост на свидетелски показания, поради което тези доказателствени средства не са допустими за доказване на плащане на задължение, установено в писмен акт, включително и когато плащането е извършено между роднини по права линия. При така дадения отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, тъй като тълкуването на правната норма, извършено от въззивният съд е в противоречие с приетото от настоящия състав на ВКС. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила(чл.164, ал.1, т.4 ГПК) като е приел за допустими свидетелски показания за установява на факт, за който се изисква писмена форма за доказване. Оттам съдът необосновано е приел, че този факт е доказан. По отношение съществото на спора, ВКС намира, че искът за разваляне на договора за покупко- продажба за 1/2 ид.ч. от продадения имот е основателен, защото купувачът по договора за покупко- продажба не е платил цената по договора(чл.87, ал.3 във връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД). Установените факти по делото, които обуславят този извод са следните: Ищците са наследници и синове на М. И. като всеки от тях наследява по 1/4 от имуществените права на наследодателя. Приживе М. И. чрез пълномощника си и трети син М. М. е продал на същия пълномощник и свой син процесния недивижим имот за сумата от 6139,10лв.. В пълномощното се съдържа клауза за договаряне сам със себе си, но не са уговорени правомощия за пълномощника да получава цената по договора и да прави писмено изявление за това(разписка). В нотариалния акт е включено изявление на пълномощника, че е платил цената по договора и е получил цената от името на упълномощителя. Други доказателства за плащане на уговорената цена не са ангажирани. При така установените факти по делото следва, че купувачът по сделката не е доказал плащането на цената поради което такова не е извършено. Той не е имал пълномощно за получаване на цената по сделката, откъдето изявлението му в нотариалния акт, че е получил цената е изявление без представителна власт и е без доказателствена стойност. Тъй като чл.164, ал.1, т.4 ГПК установява писмена форма за доказване на плащането и ответникът не е ангажирал писмени доказателства за това, то съдът съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест(чл.154ГПК) приема, че този факт не се е осъществил. Поради неплащане на цената, искът за разваляне на договора по чл.87, ал.3 във вр.с чл.87, ал.1ЗЗД е основателен и следва да се уважи така, както е поискано до размера на наследствените квоти на ищците(наследили са общо 1/2 от правото на разваляне). Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №346/26.07.2017г., постановено по в.гр.д. 409/2017г. на Русенски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 във връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт с №38, томІ, рег.№38/2011г. на нотариус с рег.№ 357 при Русенски районен съд за 1/2ид.ч. от описания недвижим имот- нива с площ от 39,774дка, представляваща имот с №002004, масив 2, парцел 4, 3 категория в м. „П.“ по плана за земеразделяне на с Я., общ. Р., по предявения иск на ищците А. Р. Д. и М. Р. Д. против ответника М. М. М.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ал.Цонев Писмената форма за доказване не важи при сключване на договори между роднините по права линия и плащанията между тях. Това е така заради особената форма на доверие между роднините, които не правят писмени волеизявления помежду си (тук доверието между роднините надделява над принципа за правна сигурност). Освен това хипотезата за допустимост на свидетелските показания между роднини по чл.164, ал.1, т.3 ГПК е уредена не като изключение, а като изключение от изключението, т.е. като правило, поради което е допустимо както разширително тълкуване, така и прилагане по аналогия на тази норма. Плащането на ръка освен от фактически действия е придружено и от съгласуване на волеизявления за погасяване на задължението(договор), откъдето за плащането на ръка между роднини по права линия ще важи правилото за допустимост на свидетелски показания между роднините в чл.164, ал.1,т.3, пр.2 ГПК по правилата на разширителното тълкуване, а същото това правило ще се приложи по аналогия в хипотезата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК, доколкото приетото не противоречи на целта на закона, за преимуществото на доверието между роднините над принципа за правна сигурност. Съдия: