7 Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. София, 11.07.2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1508 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. М., Р. Николова М., Н. Николова В., М. К. Х., Мита Николова М. и И. Н. С. срещу решение №288 от 17.02.2015г. по гр.д. №4315/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав. С него се потвърждава решение от 24.07.2014г. по гр.д. №8214/2013г. на Софийски градски съд, ГО, І -8 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на В. Н. М., Р. Н. М., Н. Н. В. и М. К. Х., срещу [фирма], [населено място], за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. М. В. за разликата над присъдените 60 000 лева за всеки от тях до пълния претендиран размер от 120 000 лева, както и исковете на М. Н. М. и И. Н. С. срещу [фирма], [населено място], за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. М. В. за разликата над присъдените 40 000 лева за всяка от ищците до пълния претендиран размер от 120 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като не са взети предвид критериите, установени със задължителните разяснения в ППВС №4/1968г. Молят да се отмени въззивното решение и ответникът да бъде осъден да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноски. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. С определение №88 от 03.02.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП Н. М. В. възлизат на 60 000 лева за всеки от ищците В. Н. М., Р. Н. М., Н. Н. В. и М. К. Х., негови деца, съответно на 40 000 лева за неговите дъщери М. Н. М. и И. Н. С., които не са живели в едно и също населено място със своя баща. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищците М. Н. М. и И. Н. С. неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. От свидетелските показания се установява, че между ищците и техния баща Н. В. са съществували отношения на обич и привързаност, така както между бащата и останалите му деца. Обстоятелството, че ищцата И. С. е живеела в друго населено място, а М. М. в чужбина, само по себе си не е достатъчно, за да формира извод за липса на привързаност между тях и баща им и да обоснове разграничаване на размера на присъденото им обезщетение спрямо присъдените обезщетения на останалите деца на починалия. Свидетелите Д. Г. и Е. К., съседи на починалия, посочват, че между всички ищци и техния баща е съществувала много близка връзка и разбирателство, че те ежедневно са посещавали своя баща в болницата през периода от злополуката до смъртта му, както и че всички те са понесли изключително тежко неговата смърт и не могат да я превъзмогнат. Въззивният съд не е отчел степента на преживените от ищците М. Н. М. и И. Н. С., негативни емоции, не е взел предвид и обстоятелството, че двете ще продължат да изпитват и в бъдеще болки и страдания от загубата на своя баща, независимо, че не са живели в едно домакинство с него. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от М. Н. М. и И. Н. С. болки и страдания по повод загубата на починалия им баща, е в размер на 60 000 лева. По изложените съображения присъдените обезщетения за неимуществени вреди от по 40 000 лева на касационните жалбоподателки М. Н. М. и И. Н. С. следва да се завишат с още по 20 000 лева. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението на останалите ищци. Смъртта на пострадалия Н. В. е била причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.06.2012г. Към този момент пострадалият е бил на 81 години, но е бил в добро здраве и е поддържал близки отношения с всички свои деца. Ищците трудно са приели внезапната загуба и всеки от тях е претърпял тежки морални болки и страдания, които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съобразявайки указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, настоящият състав на ВКС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на касаторите-ищци В. Н. М., Р. Н. М., Н. Н. В. и М. К. Х. е постигнато с присъждането на обезщетение в размер на 60000 лева. Поради това обжалваното решение, в частта, с която е потвърдено решение от 24.07.2014г. по гр.д. №8214/2013г. на Софийски градски съд, ГО, І -8 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Н. М., Р. Н. М., Н. Н. В. и М. К. Х., срещу [фирма], [населено място], искове за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. М. В. за разликата над размера от 60 000 лева за всеки от тях, както и исковете на М. Н. М. и И. Н. С. за разликата над размера от 60 000 лева за всяка от тях, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В останалата част, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на В. Н. М., Р. Н. М., Н. Н. В. и М. К. Х., обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. М. В. в размер на 60 000 лева за всеки от тях, както и на М. Н. М. и И. Н. С. обезщетение в размер на 40 000 лева за всяки от тях, решението от 24.07.2014г. по гр.д. №8214/2013г. на Софийски градски съд, ГО, І -8 състав не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от касационните жалбоподателки М. Н. М. и И. Н. С. адвокатско възнаграждение за трите инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, в размер общо на 1758 лева. Съобразно изхода на спора всеки от касаторите следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съответно на изхода на жалбите в размер на 1747,50 лева На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 3200 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от исковете. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №288 от 17.02.2015г. по гр.д. №4315/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 24.07.2014г. по гр.д. №8214/2013г. на Софийски градски съд, ГО, І -8 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на М. Н. М. и И. Н. С. срещу [фирма], [населено място], за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. М. В. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 16.06.2012г. за разликата над присъдените 40 000 лева за всяка от ищците до размера от 60 000 лева, както и в частта, с която М. Н. М. и И. Н. С. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] разноски за разликата над 2330 лева / две хиляди триста и тридесет лева/ за всяка от тях, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на Мита Николова М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. С. Ч., допълнително и сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. М. В. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 16.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2012г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 1758 лева /хиляда седемстотин петдесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, съобразно уважената част от исковете. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на И. Н. С., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Д., [улица] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. С. Ч., допълнително и сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. М. В. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 16.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2012г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 1758 лева /хиляда седемстотин петдесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, съобразно уважената част от исковете. ПОТВЪРЖДАВА решение №288 от 17.02.2015г. по гр.д. №4315/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав в останалата допусната до касационно обжалване част. ОСЪЖДА всеки от касаторите В. Н. М., [ЕГН], [населено място], общ. А., обл. В., [улица], Р. Н. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. А., обл. В., Н. Н. В., [ЕГН], [населено място], общ. А., обл. В., [улица], М. К. Хаджирадева, [ЕГН], [населено място], общ. А., обл. В., М. Н. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] И. Н. С., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Д., [улица] шестимата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. С. Ч., да заплати на „Застрахователно дружество Е.” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по 1747,50 лева /хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3200 лева / три хиляди и двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.