3 Р Е Ш Е Н И Е № 100 С., 08.05. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 30 април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 2030/2013 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № ІІ-79-186 от 30.08.2012г. по гр. дело № 1102/2012г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на А. М. Й. извършено със заповед № 135 от 08.11.2011 г. на изпълнителния директор на [фирма], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши бизнес анализатор информационни технологии” и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 23 382,48 лв. за периода 11.11.2011г.-11.05.2012г. със законна лихва считано от 10.01.2012г. до окончателното изплащане. В молбата се поддържа, че поради нарушаване на съдопроизводствените правила молителят не е бил редовно призован и поради това лишен от възможността да вземе участие в производството по делото. Ответницата А. М. Й. в писмен отговор оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че процедурата по призоваването на дружеството-ответник от адреса посочен по партидата му в търговския регистър е извършена при стриктно спазване на формалните изискванията на ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед на посоченото отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Производството по делото се е развило по искова молба на А. М. Й. срещу [фирма]. В исковата молба ответникът е бил посочен с адрес за призоваване [населено място], [улица], вписан като седалище и адрес на управление на дружеството по представено извлечение от търговския регистър. Видно от приложените по делото съобщения и призовки молителят не е бил намерен на посочения адрес. По сведения на лица от рецепцията се сочи, че фирмата вече няма офис и служители в сградата, поради което съдът разпоредил да се извърши залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Уведомленията са били залепяни на входната врата на бизнес центъра, с което съдът е преценил, че процедурата по призоваването на ответника е изпълнена. Неоснователно се поддържа от молителя, че длъжностното лице по връчване на съобщенията не е положило усилия за издири офиса на дружеството, на вратата на което е следвало до залепи уведомленията, както и че залепването на уведомленията на входната врата било извършено в нарушение на вътрешния правилник на административната сграда. Информацията, че дружеството е напуснало бизнес сградата е била получена от лица работещи на рецепцията, в достоверността на която връчителят не е имал основание да се съмнява. При това положение единственото място, на което е било възможно да се постави уведомлението е била входната врата на сградата. Твърденията на молителя, че не е напускал вписания в регистъра адрес не се подкрепят от обстоятелствата по делото. Напротив, видно от уведомление от 28.03.2012г., лице от рецепцията е посочило, че фирмата има офис на друг адрес, което не се отрича от молителя. Ако молителят е сменил адреса си, той е бил длъжен да впише новия адрес в търговския регистър. Неизпълнението на това задължение има за последица предвидената в чл. 50, ал. 2 ГПК фикция за призоваване - всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Поддържа се в молбата за отмяна, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, като не е назначил особен представил на молителя на разноски на ищеца, след залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК. Според разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Оплакването е неоснователно. Юридически лица се призовават й чрез способа на чл. 47, ал. 1 ГПК, но последиците на чл. 47, ал. 6, предложение второ ГПК не се прилагат за тях. И. на особеното представителство по назначение от съда е неприложим за юридическите лица. Същите се представляват от своите органи. Юридическите лица се призовават от публично обявен адрес на регистрация, при ред за връчване на съдебни книжа, регламентиран в чл. 50 ГПК. В този смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело № 1236/2010 г. ВКС, трето г. о. Предвид изложеното не се установява фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изхода на делото молителят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страната за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № ІІ-79-186 от 30.08.2012г. по гр. дело № 1102/2012г. на Софийски районен съд. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. М. Й. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ