Р Е Ш Е Н И Е № 156 София, 08.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1073/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 240 от 26.02.2013г., постановено по настоящото дело № 1073/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 60 от 10.07.2012г. по в.гр.д. № 155/2012г., с което е отменено решението на Бургаския окръжен съд № 29 от 12.03.2012г. по гр.д. № 489/2011г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Д. М. И. иск за признаване за установено по отношение на ответниците Л. В. С., В. И. С. и Л. Л. С., че ищецът е изключителен собственик чрез пълна трансформация на извънбрачни средства на процесния недвижим имот, съставляващ четириетажна жилищна сграда в [населено място]. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправните въпроси: „при извършено от родителите на единия съпруг дарение на парични средства по време на брака презюмира ли се, че дарението се извършва в полза на двамата съпрузи” и „при данни за личен принос чрез средства, дарени лично на единия съпруг и труд на неговия баща, длъжен ли е бил съдът да изследва наличието на по-голям принос в придобиването на имота”. Ответницата по касация Л. В. С. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Б. Т. моли решението да се остави в сила. Ответниците по касация В. И. С. и Л. Л. С., двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б. молят решението да се остави в сила. В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По първия въпрос ВКС е допуснал касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение на решение № 756/1996г. по гр.д. № 809/95г. І г.о. ВКС с което е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. Констатираното от ВКС противоречие в съдебната практика е отстранено с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 727 от 23.11.2010г. по гр.д. № 978/2010г ІV г.о. ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса „дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи или за семейството”, с което е възприето становището, изразено в посоченото по-горе решение № 756/1996г. І г.о. ВКС. Прието е, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. Ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему, негова е доказателствената тежест за тези твърдения. ВКС намира за правилно приетото с решение № 727/2010г. ІV г.о. ВКС становище по изложените в него съображения. Както при действието на СК от 1985г. /чл. 19, ал. 1/, така и при действието на новия СК от 2009г. /чл. 21, ал. 1/ не самият факт на придобиване на вещни права, а само придобиването в резултат на съвместен принос води до възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/. По втория въпрос касационно обжалване на въззивното решение е допуснато поради противоречие на въззивното решение с решение № 242/1989г. по гр.д. № 144/89г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че при отхвърляне на иск за пълно преобразуване на лично имущество в придобитата през време на брака вещ, за съда съществува задължение да се произнесе за наличието на частично преобразуване. Настоящият състав на ВКС намира за правилно това становище. Съгласно чл. 23, ал. 2 СК когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Т. е. при данни за личен принос чрез средства, дарени лично на единия съпруг и труд на неговия баща, ако не е установена пълна трансформация, съдът е длъжен да изследва наличието на по-голям принос в придобиването на вещното право и ако този принос не е незначителен, да определи и признае съответната част от вещното право за лична собственост. По основателността на касационната жалба: Въззивният съд е отхвърлил предявения от Д. М. И. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че е изключителен собственик чрез пълна трансформация на извънбрачни средства на придобития през време на брака недвижим имот като е приел, че ищецът не е оборил презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК /отм./. Приел е, че в исковата молба не се съдържа твърдение за съществуването на договор за дарение на конкретно посочена сума, а ищецът извлича разбирането си за изключителен принос само от обстоятелството, че средствата, с които е платено както правото на строеж, така и изграждането на сградата в груб строеж до покрив са му подарени от неговите родители. Не е установена обаче придобивната стойност на сградата спрямо която следва да се преценява какъв е размерът на вложените средства, а оттам и размерът на тези, за които ищецът твърди, че са с извънбрачен произход. По делото е представена единствено данъчната оценка, която не е идентична с придобивната стойност. Приел е, че не е доказано надаряване чрез представената тетрадка, в която са били записвани от бащата на ищеца М. Д. направени разходи за материали и заплащане труда на работниците, тъй като тетрадката не доказва по несъмнен начин трансформация на дарени от бащата парични средства само на сина му, а не и на двамата съпрузи. Дори и да се приеме за установено, че бащата на ищеца е закупувал материали и е заплащал на работници това не дава основание да се приеме, че дарението е само на ищеца, а не на двамата съпрузи, които към този момент не са имали собствено жилище. Поради близкото родство съдът не е кредитирал свидетелските показания на брата на ищеца за влошени отношения между съпрузите към този момент. Приел е също, че за изграждането на процесната сграда средства са давали и родителите на съпругата – ответницата Л. В.. Като неоснователен е оценил довода, че сградата е построена с личен труд на бащата на ищеца, тъй като дори и участието с личен труд да е извършено с намерение да бъде облагодетелстван единия от съпрузите, това не е равносилно на надаряване по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК /отм./. Касаторът Д. М. И. прави оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи относно момента на довършване на сградата в „груб строеж” и произхода на средствата за построяването й. Предвид дадения по-горе отговор на поставените въпроси жалбата е основателна. Правилно съдът е приел, че сградата възниква като обект на собственост с изграждането на покрива й. В този смисъл е т. 1 на ТР № 1/2011г. от 04.05.2012г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че обектът на суперфициарна собственост възниква с изпълнение на ограждащите стени и покрива, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост /и правото на строеж все още не е упражнено/. Изграждането в „груб строеж” и в резултат на това възникването на сградата като обект на собственост е от значение за придобиване на вещни права върху нея. В случая обаче спорът е за влагане /трансформация/ на лични средства в изграждането на сградата. Лични средства на единия от съпрузите могат да бъдат вложени на всеки етап от строителството и следва да бъдат съобразени на основание чл. 23, ал.1 и 2 СК при претенция за преобразуване на лично имущество. Неправилно въззивният съд е приел, че даденото от бащата чрез закупуване на строителни материали и заплащане на работници не е дарение за сина му, а дарение за двамата съпрузи поради това, че строящата се сграда е била за задоволяване нуждите на семейството. Както бе посочено по-горе в този случай се предполага дарствено намерение по отношение само на низходящия, а ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему, той носи доказателствената тежест за това обстоятелство. Въззивният съд е приел наличие на дарствено намерение по отношение на двамата съпрузи по презумпция, без да анализира свидетелските показания в тази насока, включително за отношенията между ответницата Л. В. и бащата на ищеца. На последно място за да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е установена придобивната стойност на сградата спрямо която следва да се преценява какъв е размерът на вложените средства, а оттам и размерът на тези, за които ищецът твърди, че са с извънбрачен произход. Приел е, че по делото е представена единствено данъчната оценка, която не е идентична с придобивната стойност. ВКС намира, че в тази част решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК когато за изясняване на делото са необходими специални знания съдът може служебно да назначи вещо лице като възложи разноските на страната, в чиято тежест е установяването на това обстоятелство. В случая е било необходимо назначаване на вещо лице както за установяване стойността на сградата, така и на стойността на вложени лични средства за да се извърши преценка за наличието на предпоставките на чл. 23, ал. 2 СК - тези средства да не са незначителни. Изложеното налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по изслушване на съдебно-техническа експертиза. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 60 от 10.07.2012г. по в.гр.д. № 155/2012г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: