3 Р Е Ш Е Н И Е № 51 [населено място], 07.04.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7553 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 216 от 07.11.2013г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 385/2013г., с което е потвърдено решение на Видински районен съд по гр.д. № 976/2012г. за отхвърляне на предявения от И. Ф. Ц. против [община] иск по чл. 53, ал.2 З. за установяване, че към момента на изготвяне на действащия кадастрален план на [населено място], одобрен 1988г., И. Ф. Ц. е собственик на 27 кв.м. в североизточната част на поземлен имот № 448 в кв.55 по плана на селото, целия от 588 кв.м., за който е отреден парцел Х-448 с площ 750 кв.м. с неуредени сметки по регулация; както и за отхвърляне на иска между същите страни за установяване, че при изготвяне на действащия кадастрален план на [населено място] е допусната грешка като 27 кв.м. от УПИ ІХ-446 в кв.55, намиращи се в югоизточната му част са отразени като част от УПИ ХІ-448 в кв. 55. Касационната жалба е подадена от ищцата И. Ф. Ц. чрез адв. Б.. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно - противоречи на закона, на константната практика на съдилищата по такива искове и на Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГК на ВКС. Ответникът [община] е представил писмен отговор, в който поддържа, че искът е неоснователен, тъй като общината не е носител на спорното материално право. С определение № 31 от 23.01.2014г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението за проверка допустимостта му като постановено по нередовна искова молба в хипотезата на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК когато нередовността се състои в противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното: Производството е по иск по чл. 53, ал.2 З.. Ищцата И. Ц. е собственик на УПИ ІХ-446 в кв. 55 по плана на [населено място], [община], заедно с постройките в него. Съседният имот - УПИ ІХ-448 е собственост на С. К. Д. и границата между двата имота е спорна. Ищцата сочи, че по кадастралния и регулационен план от 1988г. границата е преместена на север спрямо съществуващата такава по плана от 1934г. и по този начин от нейния имот се отнемат 27 кв.м. Въпреки изготвения проект за отстраняване на допуснатата грешка [община] не го приела с мотив, че се касае до спор за материално право, който следва да бъде решен по съдебен ред. Поради това ищцата претендира отстраняване на допуснатото несъответствие в кадастралния план от 1988г. по отношение на приложената регулация. В уточнение на исковата молба сочи, че спорни са 27 кв.м. на южната граница на имота й, които са придадени към имота на Севдалин К. Д., собственик на УПИ ІХ-448 в кв. 55. Видно, че с писмо от 01.06.2011г. общината е уведомила ищцата, че грешката в кадастъра ще бъде отстранена след решаването на спора за материално право от съда. Приетата техническа експертиза е установила, че за селото има два регулационни плана - от 1934 и от 1988г. По плана от 1934г. има придаваеми места към имота на ищцата, за които през 1964г. е съставен констативен нотариален акт за собственост по регулация и са налице данни за извършен въвод във владение. При изработването на плана от 1988г. кадастралната граница не е нанесена по регулационната такава по стария план, а е предвидена нова регулационна граница между двата имота - с приплъзване и завъртане в северна посока към УПИ ІХ-446. Тази нова регулационна граница не е приложена по време на действието на З., а понастоящем това е невъзможно поради §8 ПЗР ЗУТ. Първоинстанционният и въззивният съд са отхвърлили иска единствено по съображения, че липсва пасивна легитимация на посочения ответник [община], тъй като не той е собственик на съседния имот, границата с който е предмет на спора. По основанието за допускане на касационно обжалване. Съгласно разрешението в т.5 от Тълкувателно решение № 1/2103г. на ОСГТК на ВКС когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При прилагането на горното разрешение спрямо настоящия случай се налага извод за недопустимост на обжалвания съдебен акт. В обстоятелствената част на исковата молба на И. Ф. Ц. е посочено, че между нея и собственика на съседния имот С. К. Д. съществува спор относно границата между двата имота като е наведено твърдение, че регулачните сметки са уредени, но независимо от това според плана от 1988г. границата между двата имота е изместена на север и така тя е ощетена с 27 кв.м. Като ответник по иска е посочена [община], спрямо която се претендира установяване и отстраняване на допуснатата грешка в кадастралния план на [населено място] чрез разрешаване на спора за материално право. При горните обстоятелства е видно противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Очевидно правният интерес на ищцата е да бъде разрешен спорът относно местонахождението на границата между нейния УПИ ІХ-446 и съседния УПИ ІХ-448 в кв. 55 по плана на [населено място], респ. относно собствеността на 27 кв.м., която площ е включена към имота на С. Д. по плана от 1988г. Поради това надлежен ответник по иска е собственика на съседния имот С. Д.. Горното налага обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, което да започне с даване указания до ищцата да отстрани противоречието между обстоятелствената част, в която са изложени твърдения за правен спор със С. Д. и петитума на исковата молба, в който като ответник е посочена [община]. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 216 от 07.11.2013г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 385/2013г. и потвърденото с него решение № 207 от 13.05.2013г. на Видински районен съд по гр.д. № 976/2012г. ВРЪЩА делото на Видински районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: