Р Е Ш Е Н И Е № 428 гр.София, 25.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1401/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Д. Т. Н.-чрез пълномощник, срещу решение № 197/15.06.2015 год. по въззивно н.о.х.д.№ 357/2015 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствен източник и нарушение на закона с извода за наличието на умисъл и съставомерност на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна. Съображенията са основани на данните по делото за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението и липсата на процесуални нарушения при оценка на доказателствените източници. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно н.о.х.д.№ 357/2015 год. потвърдил присъдата от 09.03.2015 год. по н.о.х.д.№ 4544/2014 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 9 състав, с която признал подсъдимия Н. за виновен в това, че на 19.05.2011 год. в гр.С. като търговец представил неверни сведения, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз. На основание чл.248а, ал.3, пр.2 вр.ал.1, пр.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса за направените по делото разноски. Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила с възприемането на агротехническа експертиза, която представлява документ с невярно съдържание, е неоснователен. Защитникът се е обосновал с установеното според него, че е изготвена в деня на депозиране на документите пред Общинската служба на 19.05.2011 год., което е в противоречие с фактите по делото. Разследващият орган е назначил вещото лице след образуване на досъдебното производство през 2014 год. Допълнението към него по повод необходимостта да бъдат дадени отговори на въпроси за относими обстоятелства, вещото лице е изготвило след посещение и оглед на територията, на която се намират описаните в заявлението парцели в по-късен момент. Няма доказателства по предвидения процесуален ред да е установено, че вещото лице е дало невярно заключение. Затова въззивният съд е оценил за правилен подхода на първоинстанционния съд да го приеме по съображенията, че е изготвено от компетентно вещо лице, че е достатъчно пълно и ясно и не поражда съмнение за неговата правилност, както и че го е оценявал наред с останалите доказателствени източници. Неоснователно се поддържа, че е нарушен закона. Такова възражение е поддържано и пред въззивния съд, който е изложил подробни съображения за решението си да го отхвърли. Въз основа на всички установени по предвидения процесуален ред и с годни доказателствени средства факти и обстоятелства е направен законосъобразен извод, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.248а, ал.3 НК. Твърдението, че подсъдимият не е имал умисъл за извършване на престъплението, но е бил подведен от св.Н., не намира подкрепа в данните по делото. В компетентната служба и на лице в съответното професионално качество подсъдимият е представил всички необходими документи, попълнени и подписани от него, което е основанието в изпълнение на служебните си задължения Н. да предприеме процедурата по регистрация. Доколкото са налице данни, че подсъдимият е получил указания във връзка с предприетото от него, то те са от свидетелката Д. от друга служба и след получаване на негативен резултат при извършена стандартна процедура по очертавана на Карти на Б., по повод на които е могъл, но не е предприел действия за изключване на девет от десетте посочени парцели поради недопустимост. Бездействието му е обстоятелство, което е оценено като лично негово решение с оглед действителния му смисъл и не може да има характер на оневиняващо го. Въз основа на приетите за установени фактически положения въззивният съд е извел и наличието на умисъл – обективираното поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието указва на знание за всички обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението – попълнил е заявлението и декларацията, които са отговаряли на необходими условия за съдържание, подписал ги е саморъчно, познавал е условията за допустимост, своевременно е уведомен за факта, че към момента на очертаване Карти на Б. парцелите, по заявлението според системата са недопустими за целите, за които са посочени, положил е подпис за знанието на това обстоятелство, а съдържанието на декларацията по ясен начин е указвала на резултата от предоставяне на неверни данни – наказателна отговорност. Законосъобразно съдът е приел, че е налице цел – получаване на средства от фондовете, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава, както и че смисълът на кандидатстването е получаването на субсидии. Правилно е решението да не възприеме като относимо обстоятелство при решаване на въпроса за умисъла последващия отказ – след като е бил одобрен за получаване на субсидии и след извършената от компетентното лице проверка на площите и направените констатации. По делото не е установено наличие на манипулация или на нарушения при извършване на разследването от длъжностните лица във връзка с изпълнение на служебните им задължения, нито за това инстанциите по същество да са оценили доказателствените източници във вреда на подсъдимия и въз основа на неотносими обстоятелства, каквито са данните за подадени сигнали до различни български и европейски институции за нарушения във Фонд „З.”. Неправилно е становището в жалбата, че подсъдимият не следва да бъде наказван, защото извършеното от него е приготовление, което не е наказуемо според условията на чл.17, ал.2 НК. Въз основа на правилно установените фактически положения, че е предприел и извършил необходимите действия, насочени към получаване на средства и че е започнало изпълнителното деяние, законосъобразно инстанциите по същество са приели, че е налице опит. Затова е признат за виновен и осъден. Приготовлението според чл.17, ал.1 НК е подготвяне на средства, създаване на условия за извършване на намисленото престъпление, но преди да е започнало неговото изпълнение, какъвто не е конкретния случай. С оглед на изложеното за неоснователност на поддържаните доводи за нарушение на процесуалните правила и на закона, решението следва да бъде оставено в сила. На основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/15.06.2015 год. по въззивно н.о.х.д.№ 357/2015 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: