4 Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. София, 19 юни 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през 2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 492 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения П. В. Е. за възобновяване на ВНОХД № 100/2017 г. на Окръжен съд - гр.Велико Търново. В искането, поддържано от осъдения и от защитника му в съдебното заседание пред настоящия състав, са изложени доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на искането предвид данните по делото, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и сам е избрал да не участва в съдебната негова фаза. Настоящият състав на ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото, установи следното: С присъда № 8 от 06.02.2017 г., постановена по НОХД № 2251/2015 г., състав на Великотърновския районен съд е признал осъдения П. В. Е. и още пет лица (М. Н. Х., И. В. Д., М. Я. Н., А. Д. Д. и П. Н. З.) за виновни в това, че в периода от 21.03.2015 г. до 27.03.2015 г. в селата П., П. и П.С., обл. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор и с цел да набавят, всеки за себе си и за съучастниците си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у различни граждани, с което им причинили имотна вреда в общ размер на 6400 лева, поради което и на осн. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъдил всеки от шестимата, като наложеното на П. Е. наказание е три години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим. В рамките на осъществен въззивен контрол, иницииран по протест на прокурора и жалби на защитниците на част от подсъдимите лица и с решение № 73 от 05.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 100/2017 г. състав на Великотърновския окръжен съд е изменил присъдата, увеличавайки наложените от първостепенния съд наказания, като наказанието на Е. е увеличено на пет години лишаване от свобода. В останалата й част присъдата е потвърдена. Същата е влязла в сила на 05.06.2017 г. Искането е допустимо - негов предмет е акт от категорията на указаните в чл. 419, ал. 1 НПК и е подадено от лице, което е осъдено в условията на задочно проведено по отношение на него съдебно производство. Спазен е и срока по чл. 423, ал. 1, изр. 1 НПК, доколкото след задържането му в Република Чехия, осъденият е предаден на българските власти на 03.04.2018 г., а искането за възобновяване е депозирано девет дни по-късно - на 12.04.2018 г. (според датата на положеното пощенско клеймо), очевидно във фиксирания в посочената разпоредба 6-месечен срок. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Прегледът на материалите по делото показва, че досъдебната фаза е протекла с личното участие на осъдения. На 13.10.2015 г. е бил внесен в Районния съд в гр.Велико Търново обвинителен акт по обвинението на Е. и съучастниците му по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В първите три съдебни заседания по образуваното НОХД № 2251/2015 г. по описа на Великотърновския районен съд осъденият е взел лично участие. В поредното заседание, състояло се на 14.03.2016 г. той не се е явил, като не е уведомил съда за причините за отсъствието си. Съобразявайки се с този факт и с подадената от един от участниците в процеса информация, че Е. е заминал за чужбина, съдът не е дал ход на делото, като е предприел мерки за установяване на местонахождението му - изискал е информация за задграничните негови пътувания, актуализиране на данните за адресната негова регистрация, указал е призоваването му от известните по делото негови адреси чрез органите на ОД „Охрана“ и събиране на информация от живеещите там негови близки за актуалното му местонахождение. Същевременно съдът е постановил принудително довеждане на осъдения. Така предприетите мерки за установяване местонахождението на осъдения и призоваването му по делото, предприети в това и в следващите съдебни заседания, в които ход на делото не е бил даден по причини, свързани с неявяването на Е. и не само, не са дали резултат. На всеки от известните по делото адреси осъденият не е бил намерен, нито е бил установен някой от близките му. Вместо това по данни от съседи е била събрана информация, че той е напуснал България, като е отпътувал за Германия. Проверката в АИС БДС е показала, че друг адрес (постоянен и/или настоящ) не е регистриран от осъдения като нов адрес на негово местоживеене в страната. Не е регистрирано и негово напускане на пределите на България. С оглед на получената в резултат на тези мерки информация, в състоялото се на 12.04.2016 г. заседание съдът не е дал ход на делото, като е отложил разглеждането му, изменил е мярката за неотклонение на осъдения от „подписка“ в „задържане под стража“ и го е обявил за местно и за общо държавно издирване, указвайки изискване на информация за него от Министерството на вътрешните работи. С писмо от 05.05.2016 г. органите на ОД на МВР - гр.Велико Търново са уведомили съда, че Е. е обявен за издирване с телеграма № 19368/2016 г., като предприетите мерки по установяването му не са дали положителен резултат. Изпратената до адреса, на който осъденият е имал официална регистрация призовка е била върната в цялост, с отбелязване, че жилището на посочения в нея адрес е продадено и има нови собственици. В проведеното на 05.07.2016 г. заседание съдът е дал ход на делото и е започнал събиране на доказателства, приемайки, че по отношение на Е. са налице хипотезите по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 и т. 4, б. „а“ НПК и неучастието му в съдебното производство няма да попречи за разкриването на истината. В това и във всяко следващо заседание съдът е указвал изискване на информация от органите на ОД на МВР за хода на издирването на Е. и за резултатите от него, като в резултат на това периодично по делото е постъпвала информация от органите на МВР, че същият не е установен на територията на страната в резултат на провежданите издирвателни мероприятия, а по оперативен път е събрана информация, че той пребивава извън България - първо в Чехия, а впоследствие в Германия, без конкретни данни за адрес на местоживеене или месторабота. На 06.02.2017 г. съставът на първостепенния съд е приключил разглеждането на делото, постановявайки горепосочената присъда. Производството по образуваното по инициатива на част от страните пред Великотърновския окръжен съд ВНОХД № 100/2017 г. е било проведено отново неприсъствено по отношение на Е., като предприетите от въззивния съд мерки по установяване на местонахождението на осъдения също не са дали резултат. Отговорът от ОД на МВР-гр. Велико Търново е бил, че проведените до момента издирвателни мероприятия не са довели до установяване местонахождението му в страната. Несъмнено е при тези данни, че по-голямата и основна част от съдебното производство пред първата инстанция и цялото въззивно производство са протекли в отсъствието на осъдения. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1 НПК. Според тази разпоредба (изр. 2) искането за възобновяване се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК (чл. 254, ал. 4 преди измененията на НПК, ДВ, бр. 63 от 2017 г.) не е могло да бъде изпълнена или след като е била изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая осъденият е бил информиран за обвинението срещу себе си, като лично е получил обвинителния акт, уведомен е бил за датата и часа на съдебното заседание, в което не се е явил, както и за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. От тук нататък неприсъственото по отношение на него провеждане на съдебното производство по делото се дължи не на недостатък в дейността на съдилищата, а на собственото му недобросъвестно поведение. Фактът, че в периода между съдебните заседания по първоинстанционното дело Е. е преустановил връзката си с адреса, на който е бил регистриран и който е съобщил по делото като свой адрес на местоживеене, а по собственитее му думи - и страната, без да съобщи на съда новото си местонахождение, е красноречив показател за отказа му да се ползва от правото на лично участие в съдебното производство и може да се третира единствено като манифестация на желанието му за укриване. Неоправдано е при това положение възражението на осъдения, че е бил лишен от възможност за ефективна защита поради провеждането на съдебния процес и осъждането му в негово отсъствие, докато е бил в Чехия. Правото на лично участие в наказателното производство е съществен аспект на правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 ЕКЗПЧ и провеждането на процеса в други условия, т.е. без участието на обвиняемия/подсъдимия, е в конфликт с концепцията за състезателна процедура и произтичащите от нея право на ефективно участие в процеса и равнопоставеност на страните. Но това е така, само когато задочното производство не е било обусловено от целенасочени действия на осъдения по укриване с цел избягване на наказателно преследване, след като преди това по надлежния процесуален ред е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. А в случая осъденият е бил информиран за това производство - факт, който и самият той признава, като е избрал да не се яви пред съда. Оправданието, че е отишъл да работи в чужбина е неприемливо. Касае се за личен избор, а не за непредвидимо обективно обстоятелство, лишило го против волята му от възможност да участва в съдебната фаза на процеса. При това положение липсват предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване и повторно разглеждане на делото, поради което искането на задочно осъдения следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. В. Е. за възобновяване на ВНОХД № 100/2017 г. на Окръжен съд - гр.Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.