Р Е Ш Е Н И Е №367 Гр. София, 30 октомври 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора М. Велинова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1226/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. П. К. за отмяна на определение от 07. 07. 2015 год., постановено по н. о. х. д. № 293/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен. В искането са изложени доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като осъденият е бил принуден да сключи споразумение, а съдията, одобрил същото е бил предубеден. Сочи се, че споразумението не е следвало да бъде одобрявано поради отсъствието на доказателства, че осъденият е участвал в инкриминираното деяние. Изтъква се, че делото е следвало да бъде разгледано от Специализирания наказателен съд, тъй като в качеството на обвиняеми са привлечени още няколко лица. Осъденият счита, че съществено нарушение на процесуалните правила е и обстоятелството, че не е повдигнато обвинение на всички съучастници, както и че наложеното му наказание е явно несправедливо, с оглед на което моли да бъде възобновено наказателното производство. В допълнително писмено становище защитникът на осъдения изтъква като процесуално нарушение обстоятелството, че след като съдът е предложил промени в споразумението, същото не е представено в писмен вид на осъдения и той не е могъл да разбере смисъла и значението на направените изменения. Наред с това се сочи, че постановленията за привличане в качеството на обвиняем на осъдения и неговите съучастници са с различно съдържание и обхват, което е довело до невъзможност подзащитният да разбере в какво точно е обвинен. В съдебно заседание защитникът на осъдения пледира искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Осъденият Н. К. моли искането за възобновяване да бъде уважено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и при одобряване на споразумението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК. Разгледано по същество искането е нeоснователно. С определение от 07. 07. 2015 год., постановено по н. о. х. д. № 293/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен е било одобрено споразумение между прокурор при ОП – Шумен и адв. И. Й., защитник на осъдения, по силата на което Н. П. К. се признава за виновен в това, че за времето от 26. 09. 2014 год. до 23. 12. 2014 год., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в [населено място], [населено място] и в околностите на [населено място] в укритие, находящо се в “Индустриална зона”, в съучастие като съизвършител със С. Й. С., М. Г. С. и В. Г. Б. без надлежно разрешение придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – тревна маса със съдържание на тетрахидроканабинол на обща стойност 813,86 лева, МДМА на стойност 1 869,50 лева и амфетамин на обща стойност 9 907,30 лева, всичко на обща стойност 11 591,66 лева – престъпление по чл. 354 А, ал. 2, т. 4 вр. ал.1, изр. 1, пр. 3 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и се съгласява да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба в размер на 30 000 лева. Преди всичко не могат да обосноват извод за необходимост от възобновяване на наказателното производство възраженията на осъдения, че не е повдигнато обвинение на всички участващи в престъплението лица, както и че на досъдебното производство не са били събрани доказателства за всички съучастници. Съгласно чл. 127, т. 1 от Конституцията на РБ прокуратурата ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане Единствено от суверенната преценка на прокурора зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления – чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи (с изключение на висшестоящия прокурор) и в частност от съда. Извън изрично посочените в закона случаи съдът не може да интервенира в досъдебното производство и да предопределя хода му, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, че следва да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и други лица или и за други престъпни посегателства. След като прокурорът е преценил, че обвинение за престъплението по чл. 354 А от НК следва да бъде повдигнато само на осъдения и на лицата С. Й. С., М. Г. С. и В. Г. Б., настоящият съдебен състав не може по реда на извънредния способ да му укаже, че следва да привлече като обвиняеми и други лица. Именно защото прокурорът осъществява ръководство и надзор над досъдебната фаза на наказателния процес, е недопустимо делото да бъде възобновено по искане на осъдения по съображения, че следва да се събират доказателства и за други участващи лица. Несъстоятелни са аргументите, че делото не е подсъдно на ОС – гр.Шумен, а на Специализирания наказателен съд, поради това, че обвиняеми по делото са повече от три лица. Изключителната подсъдност на СпНС съгласно чл. 411 А от НПК се определя от правната квалификация на деянието, а не от броя на лицата, привлечени към наказателна отговорност. При положение, че Н. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем и е одобрено споразумение за престъпление по чл. 354 А, ал. 2, т. 4 вр. ал.1, изр. 1, пр. 3 и 4 от НК, което не попада сред изрично предвидените в чл. 411 А от НПК и което е довършено на територията на [населено място], не са били налице основания за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от НПК и за изпращане на делото на прокурор от Специализираната прокуратура. Не намират опора в материалите по делото и доводите на осъдения, че споразумението е било одобрено от незаконен състав, тъй като съдията-докладчик е разглеждал и други дела на Н. К.. От една страна от справката за съдимост на осъдения е видно, че той действително е осъждан от Шуменския окръжен съд за друго престъпление по чл. 354 А от НК, но не може да се направи извод, че предходното наказателно дело е разгледано и решено от съдия Н. Б., която е одобрила споразумението – предмет на настоящото дело. От друга страна, и това е много по-важно, обстоятелството, че съдията, постановил съдебния акт, атакуван пред ВКС, е разглеждал и друго дело срещу осъдения и го е признал за виновен, само по себе си не може да обоснове извод за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, освен ако няма други доказателства в тази насока. От материалите по делото не може да се направи подобен извод. Напротив, видно от протокола за съдебно заседание от 07. 07. 2015 год., в което е одобрено споразумението, нито осъденият, нито упълномощеният му защитник са направили искане за отвод на съдията, разглеждащ делото. Що се отнася до предложените промени в споразумението, те намират своето процесуално основание в разпоредбата на чл. 382, ал. 5 от НПК, поради което не може да се приеме, че са израз на предубеденост и налагат възобновяване на делото. Не могат да бъдат споделени и възраженията на защитата, че осъденият е бил принуден да сключи споразумението. В протокола от съдебно заседание не са вписани изявления на осъдения или на упълномощения му защитник, касаещи използването на убеждение, принуда, натиск или други подобни средства от страна на съда, на представителя на държавното обвинение или на трети лица спрямо К., за да подпише последният споразумението противно на действителната си воля. Напротив, посочено е изрично, че осъденият се признава за виновен по това обвинение, разбира последиците от диференцираната процедура по глава двадесет и девета и е съгласен с тях, както и че доброволно подписва споразумението. В случай, че осъденият или неговият защитник са считали, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от тях искания и други изявления или че съдържа такива, каквито те не са правили, са могли да се възползват от възможността по чл. 312 от НПК да поискат поправка на протокола, което не е сторено. Процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията на НПК, съдържа всички необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за направените от осъдения изявления във връзка с доброволното подписване на споразумението. Наред с това следва изрично да се подчертае и отсъствието на всякакви други доказателства в подкрепа на твърдението, че Н. К. не е сключил споразумението доброволно, по собствена воля. Отсъстват и доказателства в подкрепа на твърденията, че осъденият не е разбрал смисъла и съдържанието на окончателното споразумение. На л. 14 от н. о. х. д. № 293/2015 год. са документирани всички изявления на страните, като прокурорът и защитникът са заявили в присъствието на подсъдимия, че е постигнато споразумение, по силата на което на К. ще бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 30 000 лева. Непосредствено след като е възприел изявленията им осъденият изрично е посочил, че приема споразумението в този вид. Нещо повече, до този размер на наказанието се е стигнало след като съдът е упражнил правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК и прокурорът е предложил на осъдения да бъде наложено наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба от 100 000 лева, което е по-високо от вписаното в споразумението. Именно несъгласието на К. с този размер на кумулативните санкции е довело до продължаване на преговорите между прокурора и защитника и до намаляване размера и на лишаването от свобода, и на глобата. Отделно от това, окончателният текст на споразумението е бил възпроизведен и в съдебния протокол в присъствието на страните, поради което не може да се приеме, че осъденият не е разбрал смисъла му. Тук е мястото да се отбележи и неоснователността на доводите за необходимост на подсъдимия да бъде връчен в писмен вид окончателният вариант на споразумението. Подобно изискване съществува само първоначалното споразумение. Логическото и систематичното тълкуване на чл. 382, ал. 5 и 6 от НПК водят до извод, че когато съдът е предложил промени в споразумението и те са приети от страните, е достатъчно в съдебния протокол да бъде вписан окончателният вариант на споразумението, а гаранция за това, че подсъдимият разбира смисъла му и се съгласява с последиците му, е изискването страните също да положат подписи в протокола. Неоснователно се поддържа, че осъденият не е могъл да разбере в какво е обвинен, тъй като постановлението за привличането му като обвиняем е с различно съдържание от това на останалите обвиняеми лица. Както беше посочено по-горе, фактическите и правни параметри на обвинението се определят от прокурора като господар на досъдебното производство, а постановлението за привличане като обвиняем очертава само т. нар. „работно” обвинение, което винаги може да претърпи промяна в хода на досъдебното производство. Наред с това защитата на обвиняемия се осъществява в рамките, поставени от обвинението, което е повдигнато лично на него, поради което той не може да черпи аргументи от съдържанието на постановленията за привличане на другите обвиняеми в подкрепа на тезата си за нарушено право на защита. В същото време, и това е много по-важно, в споразумението, чийто окончателен вариант е инкорпориран в съдебния протокол, са отразени всички съставомерни признаци на извършеното от К. престъпление и правната му квалификация по чл. 354 А, ал. 2, т. 4 вр. ал.1, изр. 1, пр. 3 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, описани са времето, мястото и начинът на извършването му, посочени са лицата, с които е действал в съучастие, т. е. изпълнени са всички процесуални изисквания на чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК. Всички тези обстоятелства са били предявени по надлежния ред на осъдения и той не е направил възражение за неяснота на обвинението. Такива не са постъпили и от неговия защитник. Касационната инстанция категорично не може да сподели отразеното в искането, че не са били налице предпоставки за одобряване на споразумението поради противоречието му със закона и по-специално с изискването на НПК за доказаност на обвинението. В рамките на диференцираната процедура по глава двадесет и девета съдът е длъжен да направи преглед на доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство и да прецени дали тя съответства на повдигнатото срещу осъдения обвинение и дали установява фактите, релевантни за изхода на производството. При преглед на доказателствата и доказателствените средства, събрани към момента на одобряване на споразумението (разследването продължава по отношение на неиздирените и неустановени съучастници), може да бъде направен извод, че при одобряване на споразумението съдът не се е отклонил от задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК и законосъобразно е приел, че съществуват достатъчно доказателства, установяващи инкриминираните обстоятелства. Вярно е, че осъденият последователно е отричал да е съпричастен към придобиването и държането на инкриминираното наркотично вещество, но обясненията му са останали изолирани от доказателствената съвкупност, налична към момента на одобряване на споразумението. Доказателствата за участието на Н. К. в инкриминираното деяние се съдържат в обясненията на обвиняемите С. С. и М. С., в които двамата, признавайки собственото си участие, са посочили, че осъденият е лицето, под чието ръководство са били изпращани наркотици от [населено място] в [населено място]; че макар пратките да са били доставяни на други лица, са били предназначени именно за К., който е организирал по-нататък разпространението на наркотичните вещества в [населено място], както и че инкриминираните количества марихуана, амфетамин и МДМА, открити в лекия автомобил на осъдения и в специален тайник в околностите на [населено място], са били притежание на К.. Обстоятелството, че в частта им, отнасяща се до деятелността на осъдения, тези обяснения представляват оговор, не внася съмнение в обвинителната теза, доколкото те съответстват и на показанията на Г. Г. и С. А., свидетелствали за аналогични факти. Тук е мястото да се отбележи, че двамата свидетели са разпитвани не само от разследващ орган, но и пред съдия, като от материалите по делото, представени на първоинстанционния съд към момента на одобряване на споразумението, не може да се направи извод, че са допуснати нарушения на процедурата по чл. 223 от НПК, включително и такива, свързани с оказване на натиск върху тях да свидетелстват във вреда на осъдения. Най-сетне, в подкрепа на обвинението са били и протоколите за веществени доказателствени средства, получени при ползването на СРС. Именно последните са документирали множество разговори на осъдения с други лица, при които предмет на обсъждане са били пратките, получавани от К. (разг. №№ 18, 42, 46, 50), контролът върху количеството на получения наркотик (разг. №№ 4 и 52), както и този върху качеството му (разг. №№ 55, 56, 61, 63). Доводът на осъдения, че не е установено лично той да е продавал наркотични вещества, не държи сметка за естеството на повдигнатото му обвинение, което е за придобиване и държане на наркотици с цел разпространение, а не за реалното им разпространяване. В първия случай за съставомерността на деянието е достатъчно да се установи, че деецът упражнява фактическа власт върху наркотичните вещества не за себе си, а за да ги предостави възмездно или безвъзмездно на другиго. Не е необходимо обаче реално да са извършени действия в тази насока и предметът на престъплението да е преминал от фактическата власт на извършителя в тази на трето лице. Разпространението е само цел, елемент от субективната страна на деянието. Във втората хипотеза самото изпълнително деяние е свързано със загуба на фактическата власт върху предмета на престъплението и с наличието на възмездна или безвъзмездна сделка между дееца и третото лице – приобретател. Възраженията на осъдения, че след одобряване на споразумението останалите обвиняеми са променили обясненията си, не могат да обосноват възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Проверката на касационната инстанция за наличието на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК обхваща единствено дейността на съда към момента на одобряване на споразумението, а с оглед изложеното по-горе не може да се приеме, че тя не съответства на изискванията на закона. Всякакви последващи промени във връзка с доказателствената съвкупност поради това, че разследването продължава срещу неиздирените и неустановени съучастници, биха съставлявали евентуално основание за възобновяване (при наличието на всички предпоставки за това) по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, искане за което съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК не може да бъде направено от осъдения. Неоснователни са и доводите, основаващи се на явна несправедливост на наложеното наказание. Спецификата на процедурата по глава двадесет и девета от НПК, свързана с постигане на консенсус между страните относно това какво наказание и при какви условия следва да изтърпи подсъдимият, както и обстоятелството, че съдът не излага съображения във връзка с размера на санкцията, предопределят рамките, в които може да се осъществи намесата на касационната инстанция по повод наложеното наказание. ВКС може да възобнови наказателното производство и да отмени определението за одобряване на споразумението само при наличието на съществено нарушение на материалния и процесуален закон, което е довело до явна несправедливост на наказанието или с други думи, когато са били нарушени правилата на чл. 54-58 от НК, не са били съобразени целите на чл. 36 НК и принципа на чл. 35, ал. 3 НК, а съдът, в нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил споразумението (така и Р. № 112/2012 год. на III н. о., Р. № 227/2014 на ІІІ н. о., Р. № 422/2014 год. на ІІІ н. о.). Конкретният казус обаче не сочи на нарушения от посочената категория, поради което и коментираният довод в тази насока, е изцяло неоснователен. Страните са се възползвали от възможността, предоставена от чл. 381, ал. 4 от НПК и са постигнали съгласие на осъдения да бъде наложено наказание три години лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което е значително по-ниско от специалния минимум, предвиден за престъплението по чл. 354 А, ал. 2, изр. 2, т. 4 от НК. От друга страна данните по делото за държане на три различни вида наркотично вещество, както и тези за количеството и особено за стойността му не дават основание да се приеме, че като е одобрил споразумението съдът е допуснал нарушение на чл. 36 от НК. Предвид всички тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. П. К. за отмяна на определение от 07. 07. 2015 год. за одобряване на споразумение, постановено по н. о. х. д. № 293/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.