Р Е Ш Е Н И Е № 162 Гр. София, 26 октомври 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Софиянски като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 839/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. Й., чрез защитника му – адв. Б. И. за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 797/2017 год. по описа на Окръжен съд – Хасково. В искането с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и в писмените допълнения към него са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, но конкретни доводи са изложени само касателно тези по т. 2 и 3. В подкрепа на тезата за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила се сочи, че А. Й. и останалите осъдени са имали противоречиви интереси, но са били защитавани от един и същ защитник; че в протокола за съдебно заседание са записани изявления с едно и също съдържание на всички подсъдими; че съдът не е проверил дали споразумението не противоречи на закона и морала; че не е провел съдебно следствие и не се е запознал със съдържанието на видеозаписите, приобщени като веществени доказателства, както и че същите не са били предявени на осъдения; че съдът не е предложил промени в споразумението във връзка с наказанието. Изтъква се, че наложената санкция е явно несправедлива, тъй като не е отчетено, че осъденият е заплатил обезщетение на пострадалия, както и че от медийни публикации е видно, че самият Й. е получил множество травми вследствие инцидента. Наред с това осъденият настоява да бъде възприета и собствената му версия за инкриминираните събития и да бъде възобновено наказателното производство като бъде отменено постигнатото споразумение. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият А. Й. не изразява лично становище по основателността на искането. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като изхожда от легитимирана страна, направено е в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК (определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 01. 02. 2018 год., а искането е изпратено по пощата на 31. 07. 2018 год.) и има за предмет съдебен акт по чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С определение от 01. 02. 2018 год., постановено по н. о. х. д. № 797/2017 год., Окръжен съд – Хасково е одобрил споразумението, постигнато между прокурор от Окръжна прокуратура – Хасково и адв. Д. Г. по силата на което А. Й. се е признал за виновен в това, че на 23. 08. 2017 год. на ГКПП „име“ причинил на А. А. А., в качеството му на полицейски орган – старши полицай на ГКПП „име“ при ГПУ С. при изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десния малък пищял, с което му причинил трайно затруднение на движението на десния крак по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, поради което и основание чл. 131, ал. 2, т. 2 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК на Й. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Осъденият се е признал за виновен и в това, че на 23. 08. 2017 год. на ГКПП „име“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения е наложено най-тежкото измежду така определените наказания – лишаване от свобода за срок от шест месеца, търпимо при първоначален общ режим. В същото съдебно заседание са одобрени и постигнатите споразумения между прокурор от Окръжна прокуратура Хасково и защитника на подсъдимите Т. Т., П. Й. и Ш. Й.. Преди всичко следва да се отбележи, че не следва да бъде обсъждана предложената в искането версия на осъдения за инкриминираните събития. По естеството си тези твърдения представляват обяснения по съществото на обвинението без да се отчита спецификата на извънредния способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове. Разпоредбата на чл. 426 от НПК препраща за неуредените случаи към правилата за касационното производство, а това означава, че съдебно следствие не се провежда и съдът е такъв само по правото, но не и по фактите. С други думи, и в производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК съдът проверява единствено спазени ли са процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, но не и обосноваността на съдебния акт. Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да бъдат възприети възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при одобряване на споразумението. Неоснователни са доводите за наличие на противоречиви интереси на осъдените лица, изискващи всяко от тях да има защитник, различен от защитниците на останалите. В правната доктрина и съдебната практика неизменно се приема, че различните интереси на обвиняемите и подсъдимите произтичат било от характера и естеството на повдигнатото обвинение и фактологията, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, било от позициите, които те са заели по време на наказателното производство. Настоящият казус не попада в нито една от посочените хипотези. Обвинението против четиримата осъдени не касае престъпления извършени в съучастие, а фактите, посочени в обвинителния акт, не обосновават взаимно изключващи се действия на А. Й. и съпроцесниците му, по-голямо участие на някого от тях в инкриминираните деяния или несъставомерност на някои от тези деяния. Позицията на осъдените както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание е била идентична – те са се признали за виновни, изразили са съжаление за извършеното, посочили са една и съща причина за предприетите от тях действия спрямо служителите на Гранична полиция, първоначално са поискали да им бъдат предявени материалите от разследването, а впоследствие изрично са заявили отказ от това свое право. В съдебно заседание и четиримата подсъдими са направили волеизявления за сключване на споразумение и са посочили, че разбират смисъла на диференцираната процедура по глава двадесет и девета от НПК и на постигнатото споразумение и са съгласни с него. При това положение контролираната инстанция не е имала основание да отведе упълномощения от четиримата подсъдими защитник и да укаже всеки от тях да упълномощи самостоятелно адвокат, респ. да назначи на всеки от тях различен служебен защитник. Несподеляеми са и аргументите, отнасящи се до съдържанието на протокола от съдебно заседание, проведено на 01. 02. 2018 год. Доколкото законът изчерпателно посочва какви са предпоставките за одобряване на споразумението и те са еднакви за всички подсъдими лица, логично и направените от тях изявления са с идентично съдържание и смисъл. Наред с това А. Й. е изразил становището си във връзка с повдигнатите му обвинения и постигнатото споразумение в открито съдебно заседание, в присъствието на всички страни по делото, като са били изпълнени императивните законови изисквания за участие на преводач и за задължителна адвокатска защита. В коментирания процесуален документ не са вписани възражения на осъдения или на упълномощения му защитник срещу начина, по който председателят на съдебния състав ръководи съдебното заседание, нито такива относно съдържанието на изявленията, направени от тях самите или от останалите участници в съдебното заседание; не са отразени и такива, касаещи използването на убеждение, принуда, натиск или други подобни средства от страна на съда, на представителя на държавното обвинение или на трети лица спрямо Й., за да подпише последният споразумението противно на действителната си воля. Напротив, посочено е изрично, че осъденият се признава за виновен по това обвинение, разбира последиците от диференцираната процедура по глава двадесет и девета и е съгласен с тях, както и че доброволно подписва споразумението. В случай, че А. Й. или неговият защитник са считали, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от тях искания и други изявления или че съдържа такива, каквито те не са правили, са могли да се възползват от възможността по чл. 312 от НПК да поискат поправка на протокола, което не е сторено. Протоколът е изготвен съобразно изискванията на НПК, съдържа всички необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за направените от осъдения изявления във връзка с разглеждане на делото по реда на глава двадесет и девета от НПК. Не се основават върху материалите по делото и твърденията, че осъденият не е разбрал същността на споразумението, поради това, че същото не е преведено на турски език. В съдебно заседание на 01. 02. 2018 год. е участвал преводач от български на турски и обратно, а А. Й. изрично е заявил, че се разбира с него и не възразява той да извършва превода. Такъв е осъществяван по време на цялото съдебно заседание, включително и когато на осъдения е разяснен смисъла на споразумението и съдържанието му е възпроизведено в съдебния протокол двукратно – веднъж в изпълнение императивното изискване на чл. 382, ал. 6 от НПК и след това и в самото определение за одобряване на споразумението. Същевременно Й. изрично е заявил, че не желае да му бъде връчен писмен превод на турски език. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства обосновава неоснователност на възраженията за нарушено право на защита. Проверката на касационната инстанция категорично не може да сподели отразеното в искането, че не са били налице предпоставки за одобряване на споразумението поради противоречието му със закона и по-специално с изискването на НПК за доказаност на обвинението. В рамките на диференцираната процедура по глава двадесет и девета съдът е бил длъжен да анализира доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство, и да прецени дали тя съответства на повдигнатото срещу осъдения обвинение и дали установява фактите, релевантни за изхода на производството. При преглед на наличните по делото доказателствени източници може да бъде направен извод, че при одобряване на споразумението контролираната инстанция не се е отклонила от задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК и законосъобразно е приела, че съществуват достатъчно доказателства, установяващи инкриминираните обстоятелства. За този извод от значение са били взаимно допълващите се показания на пострадалия А. А. и на свидетелите К. П., И. Н. и В. М., както и протоколът за оглед на веществени доказателства и заключенията на съдебно-медицинската експертиза на свид. А. и на техническата експертиза. Твърденията, че съгласно публикации в различни медии на осъдения бил нанесен побой, не разколебават този извод, доколкото подобни журналистически материали не са били приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност на досъдебното производство и не са били представени и от защитата в рамките на съдебното производство. Несъстоятелни са и възраженията, че на осъдения не са били предявени записите от охранителните камери на ГКПП „име“, приобщени като веществени доказателства по делото. Както беше посочено по-горе, макар първоначално Й. да е поискал да му бъдат предявени материалите, събрани на досъдебното производство, впоследствие в присъствието на упълномощения си защитник и на преводач от турски на български е заявил отказ от това право. Призовка за разпоредителното заседание ведно с препис от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото на български и на турски език осъденият е получил на 03. 01. 2018 год. и до 01. 02. 2018 год. е имал възможност да се запознае с делото, но не е направил искане за това. Самата диференцирана процедура, по която е протекло първоинстан-ционното производство, е свързана с информирано съгласие да не се събират доказателства, поради което окръжният съд не може да бъде упрекнат, че не е провел съдебно следствие и не е възпроизвел видеозаписите, приобщени като веществени доказателства по делото, още повече че на досъдебното производство е бил изготвен обстоен протокол за оглед, в който е описано тяхното съдържание. Аргументите, че съдът е следвало да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК не могат да обосноват възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението за одобряване на споразумението. Цитираната разпоредба предвижда само една правна възможност, но не и задължение за съда и след като решаващият състав е направил вярна преценка, че споразумението не противоречи на закона и морала включително и досежно вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието, и съдържа съгласие на страните по всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК, какъвто е и настоящият случай, то предложението за промяна в него се явява безпредметно. Неоснователни са и доводите, основаващи се на явна несправедливост на наложеното наказание. Спецификата на процедурата по глава двадесет и девета от НПК, свързана с постигане на консенсус между страните относно това какво наказание и при какви условия следва да изтърпи подсъдимият, както и обстоятелството, че съдът не излага съображения във връзка с размера на санкцията, предопределят рамките, в които може да се осъществи намесата на касационната инстанция по повод наложеното наказание. ВКС може да възобнови наказателното производство и да отмени определението за одобряване на споразумението само при наличието на съществено нарушение на материалния и процесуален закон, което е довело до явна несправедливост на наказанието или с други думи, когато са били нарушени правилата на чл. 54-58 от НК, не са били съобразени целите на чл. 36 НК и принципа на чл. 35, ал. 3 НК, а съдът, в нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил споразумението (така и Р. № 112/2012 год. на III н. о., Р. № 227/2014 на ІІІ н. о., Р. № 422/2014 год. на ІІІ н. о.). Конкретният казус обаче не сочи на нарушения от посочената категория, поради което и коментираният довод в тази насока, е изцяло неоснователен. Страните са се възползвали от възможността, предоставена от чл. 381, ал. 4 от НПК и са постигнали съгласие на осъдения да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като за престъплението по чл. 129 от НК то е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което е значително по-ниско от специалния минимум, предвиден за него. От друга страна обстоятелството, че престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. чл. 129 от НК, осъществено от А. Й., е по-тежко наказуемо в сравнение с посегателствата над личността, извършени от останалите осъдени лица, обосновава и налагането на по-строго наказание, включително и посредством ефективното му изтърпяване и не дава основание да се приеме, че като е одобрил споразумението съдът е имал различен подход към подсъдимите и е допуснал нарушение на чл. 36 от НК. Предвид всички тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Й., чрез защитника му – адв. Б. И., за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. д. № 797/2017 год. по описа на Окръжен съд – Хасково. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.