Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 16 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 42 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Л., чрез защитника му адв. П. Т. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 63/2014 на РС - Габрово и ВНОХД № 116/2014 г. по описа на ОС - Габрово и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пропуски на обвинителния акт, които не са били отстранени в хода на първоинстанционното и на въззивното производство. Според защитника неоснователно предходните съдилища са отхвърлили исканията за събиране на допълнителни доказателства, което е довело до неразкриване на обективната истина по делото и до ограничаване правото на защита на осъдения. От своя страна тези нарушения на процесуалните правила били довели да нарушение на материалния закон и неговото неправилно приложение. Следствие на недоказаността на престъплението и претендираната липса на съставомерност по чл.238 ал.1 б.„А” вр. с чл.20 от НК се е стигнало и до налагането на явно несправедливо наказание. Претендира се наказателното производство да бъде възобновено, като бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстнационния съд. В съдебно заседание осъденият И. Л. - лично и чрез защитника се адв.Т., подържа депозираното искане и моли същото да бъде уважено по наведените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 338/16.07.2014 г. по НОХД № 63/2014 г. Районен съд – Габрово е признал И. Л. за виновен това, че на 19.06.2013 г. от язовир „Х. С.” в [община], в съучастие като съизвършител с Н. Д. е уловил чрез използване на хрилни мрежи и лодка 462 кг. риба на обща стойност 1854,80 лв., надхвърляща значително предвидената в чл.24 ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите норма за любителски риболов, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 238 ал.1 б. „А” вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 и вр. 54 от НК го е осъдил на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на Л. с присъда № 94/08.06.2010 г. по НОХД № 27/2009 г. по описа на ОС – Габрово, влязла в сила на 17.02.2011 г., общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановил и двете наказания лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.238 ал.3 от НК съдът е отнел в полза на държавата хрилна мрежа, две пейки, помпа, черна гумена лодка с гребла, джип „Д.” и уловената риба. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски, като всеки един от двамата е осъден да заплати по 32,50 лв.. По жалба на подсъдимите е образувано ВНОХД № 116/2014 г. по описа на ОС - Габрово. С Решение № 111/14.11.2014 г. по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При проверка на съдържанието на обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното съдебно производство, ВКС не констатира да са налице сочените в искането основания, попадащи в обсега на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. В обвинителния акт са отразени всички факти от значение за формулиране на фактическите и правни рамки на обвинението срещу молителя, с което той отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК и на тълкуването, направено от ОСНК на ВКС с ТР № 2/2002 г.. Не се опорочени протоколите за разпит на свидетелите А. и А., както и на обвиняемия на досъдебното производство, още повече, че по време на съдебното следствие, в централната фаза на наказателното производство, при условията на устност и непосредственост свидетелите, а и Л., са депозирали съответно своите показания и обяснения във връзка с обвинението и първоинстанционният съд е придобил преки и непосредствени впечатления от тях. Следствие на направения задълбочен анализ на заявеното от всеки един от подсъдимите и от свидетелите, както и на останалите събрани и приложени по делото доказателства, правилно е изяснена фактическата обстановка по делото и за установяване на обективната истина законосъобразно предходните инстанции са отказали провеждането на очни ставки между свидетелите Я., Г. и А., повторен разпит на Я., както извършването на следствен експеримент и оптико-механична експертиза на процесния бинокъл. В този смисъл не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушено право на защита на осъдения, тъй като не се констатира нито обвинителният акт, нито присъдата и въззивното решение да страдат от непълнота на факти и обстоятелства, които да позволят на съответния орган да приеме несъставомерност на поведението на Л. като престъпление – улов на риба, който значително надхвърля нормите на любителския риболов. В този смисъл касационната инстанция не намира да е допуснато и нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите правилно са били подведени под нормата на чл.238 ал.1 б.„А” от НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението. Направените правни изводи от двете инстанции по фактите не противоречат на нормите на материалния закон и на установената практика по прилагането им. Единственото несъответствие в случая се отнася относно посоченото, както в присъдата, така и във възивното решение като средство на престъплението - джип „Д.”, ползван от осъдения Л.. Съгласно разпоредбата на чл. 238 ал.3 от НК „уловената риба ..., както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата”. В правната доктрина се приема, че „средствата, с които е извършено престъплението” са оръдията, използвани от обвиняемия за улесняване или извършване на престъплението, като тяхното естество е в зависимост от годността им да послужат при конкретното престъпление. В наказателноправната наука няма спор, че "средство" за извършване на престъплението е само онази вещ, която пряко е свързана с извършване на изпълнителното деяние, а не с други характеристики на престъплението. В този смисъл, процесният лек автомобил – джип би бил средство, с което е било извършено престъплението само ако същият беше послужил за прякото осъществяване на престъплението, т.е. самото изпълнително деяние да се осъществява чрез използването на превозно средство. С Тълкувателно решение № 24 от 04.05.1986 г. по н. д. № 20/1986 г. ОСНК на ВС е приел, че за извършване на престъплението по чл.240 ал.3 от НК "Плавателният съд, с който се навлиза в териториалните води и се извършва промишлен риболов, е средство за извършване на престъплението. С тези действия се осъществява съставът на престъплението, а те не могат да бъдат извършени без използването на плавателен съд.", който се отнема в полза на държавата само ако принадлежи на виновния. Не така обаче стои въпросът за изпълнителното деяние по чл.238 ал.1 от НК. В случая превозното средство, в което са открити уловените вече 425 кг. риба, не служи и не е предназначено за извършване на престъплението, тъй като уловът вече е бил осъществен и процесното МПС не е послужило за неговото осъществяване, следователно, автомобилът не е средство за извършване на това престъпление. В подкрепа на това разбиране се явява и обстоятелството, че в случаите, в които моторното превозно средство е действително специфично средство на престъплението, отнемането му е изрично предвидено от законодателя в съответната правна норма – чл.242 ал.8 от НК и чл.280 ал.3 от НК. Ето защо настоящият състав на ВКС приема, че лекият автомобил, в който е открита уловената риба, не е средство на престъплението и същият не подлежи на отнемане, поради което наказателното производство следва да бъде възобновено, като се измени влязлата в сила присъда в тази й част . По отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание в искането не са изложени каквито и да било аргументи. Определеното наказание на Л. е в рамките на законовите предели и са спазени изискванията за неговата индивидуализация, като са отчетени всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че не са налице посочените в искането основания за възобновяване на наказателното производство, като единствено са налице предпоставките за това относно отнетото МПС, поради което и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 63/2014 на РС - Габрово и ВНОХД № 116/2014 г. по описа на ОС – Габрово. ИЗМЕНЯ влязлата в сила Присъда № 338/16.07.2014 г. по НОХД № 63/2014 г. Районен съд – Габрово, като я ОТМЕНЯ в ЧАСТТА, в която на основание чл.238 ал.3 от НПК е отнет в полза на държавата лек автомобил – джип „Д.” с ДК [рег.номер на МПС] ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения И. К. Л. в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: