Р Е Ш Е Н И Е № 114 Гр.С., 09.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през двехиляди и шестнадесета година, в състав: П.: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.6100 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. срещу решение №.150/27.09.15 по г.д.№.319/15 на Ямболски окръжен съд – в частта, с която е потвърдено решение №.422/6.07.15 по г.д.№.3401/14 на Ямболски районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.215 КТ за сумата 9010лв. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на решението и се моли за отмяната му ведно с присъждане на разноски. Ответната страна [фирма], [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.147/4.02.16г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагането на чл.66 ал.3 КТ с оглед задължение на работодателя да заплаща обезщетение по чл.215 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.215 КТ за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. Посочил е, че уважаването му предпоставя полагане на труд извън мястото на постоянната работа на работника - при наличие на доказателства за това, вкл. и гласни - независимо от това дали има издадена командировъчна заповед и/или други писмени доказателства за командироване, но в случая такова полагане на труд не е установено. Ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „машинист, еднокофов багер” по силата на трудов договор от 2005г. За периода от 4.03.13г. до прекратяването му със заповед №.126/20.10.14 по силата на допълнително споразумение от 4.03.13 мястото му на работа е било уговорено „обекти из страната, съгласно сключен договор и ЗБУТ” - и следователно това друго място извън седалището на дружеството е уговорено между страните. За времето до 4.03.13 мястото на работа не е било конкретизирано в трудовия договор, но гласните доказателства сочат, че работата като „багерист” е била изпълнявана на обекти на фирмата, различни от седалището й в [населено място]. От друга страна, по силата на две заповеди от 2013г. /№.1/3.01.11 и №.2/5.01.11г./ е предвидено поемане на разходите за транспорт и нощувка на работниците, извършващи трудовите си задължения на места извън седалището на предприятието, без да им се изплащат режийни. При тези обстоятелства съдът е обобщил, че за предявения период /2011г.-2014г./ ищецът е изпълнявал служебните си задължения на място, несъвпадащо със седалището на фирмата, което следва от характера на работата му като багерист съгласно чл.66 ал.3 КТ, предвид издадените две заповеди от 2011г., а заповеди за командироване не са били издавани, тъй като такова не е установено по делото. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа; в контекста и на разпоредбата на чл.6 ал.1 т.2 от Наредбата за командировките се считат командировани лицата, които са изпълнявали задълженията си извън границите на населеното място, където е седалището на работодателя; в този смисъл е и дадената уредба на понятието "място на работа" в чл.66 ал.3 КТ като място, съвпадащо със седалището на предприятието, освен ако не е уговорено друго или не следва от характера на работата. С оглед задължението на работника да изпълни заповедта за командировка, ако тя е законна, за работодателя възниква визираното в разпоредбата на чл.215 КТ задължение да му заплати пътни, дневни и квартирни пари - като неспазването на законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношение да изпълни разпореждането /при евентуално устно разпореждане/, но не и отпадане на задължението за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си. /реш.№.123/14.03.11 по г.д. №.1167/10, ІV ГО на ВКС/. По основателността на касационната жалба: Ищецът /с местоживеене [населено място]/ е работил в ответното дружество /със седалище [населено място]/, на длъжност „машинист, еднокофов багер” по силата на трудов договор от 2005г. За времето до 4.03.13 в трудовия му договор не е било конкретизирано място на работа. За периода от 4.03.13г. до прекратяването на трудовото правоотношение /със заповед №.126/20.10.14/ по силата на допълнително споразумение от 4.03.13 мястото му на работа е било уговорено като „обекти из страната, съгласно сключен договор и ЗБУТ”. Работата на ищеца е била да копае с багер на обектите на фирмата, които са различни от адреса на седалището й - [улица].13, [населено място] /св.Г./. За предявения период не са били издавани командировъчни заповеди, когато ищецът е пътувал из страната; не са му били изплащани и командировъчни /ССЕ/. Със Заповеди №.1/3.01.11 и №.2/5.01.11г. – издадени във връзка с това, че дейността на фирмата е изцяло свързана с производствени задачи на обекти из страната, е предвидено поемане на разходите за транспорт и нощувка на работниците, извършващи трудовите си задължения на места извън седалището на предприятието, без да им се изплащат режийни. Няма спор, че в изпълнение на горепосочените заповеди работодателят е поемал разходите за транспорт и нощувки, когато такива са се налагали, във връзка с изпълнението на трудовите задължения на ищеца, респективно че не му е изплащал дневни. Сумите за командировъчни за предявения период – дневни пари за дните, през които ищецът е изпълнявал служебните си задължения в друго населено място с нощувка и през по-голямата част от работното време без нощуване, на база пътни листи - възлизат общо на 9020лв./ССЕ/. При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че за предявения период ищецът е изпълнявал задълженията си извън границите на населеното място, където е било мястото му на работа и местоживеенето му. Съгласно чл.66 ал.3 КТ мястото на работа е мястото, съвпадащо със седалището на работодателя, освен ако не е уговорено друго или не следва от естеството на работата. В случая не са налице и двете изключения, предвидени в горната разпоредба. За периода до 4.03.13 в трудовия договор не е било уговорено друго, а за последващия предвиденото в допълнителното споразумение „обекти из страната, съгласно сключен договор и ЗБУТ” не съставлява надлежно уговорено друго предвид липса на предварително конкретно знание и съгласие за точно определено място на работа, посочено в договора и допълнителните споразумения при сключването им. От друга страна, не може да се приеме и, че в случая място на работа извън седалището на работодателя следва от естеството на работата. Съгласно чл.6 т.1 и т.2 от Наредбата за командировките не се считат командировани лицата, които: извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. Багеристът/машинист еднокофон багер не попада в нито една от примерно изброените категории лица (предвид присъщите за работата им характеристики) – за да може да се приеме, че мястото му на работа следва от естеството на задълженията. Същевременно, предназначението на командировъчните пари е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си. Щом е налице такова изпълнение на място, което не е отнапред известно и изрично прието в договора, и не следва от естеството на работа, работодателят дължи компенсиране на работника за търпените неудобства. То следва да стане или под формата на изплащане на командировъчни /пътни, дневни и квартирни-при наличие на предвидените в Наредбата за командировките страната (Н.)условия/ - или под формата на „допълнителни възнаграждения - включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго” /чл.6 ал.2 от Н./. Именно защото целта на командировъчните е да компенсират в известна степен търпените неудобства при изпълнение на работата на място извън мястото на работа /което в най-честата хипотеза съвпада с това на местоживеенето/ и местоживеенето, такива под формата на дневни не се дължат, когато се ползва служебно целодневна безплатна храна в мястото на командироване или когато командировката се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство, както и при постъпването му в болнично заведение /чл.23, чл.24 ал.2 Н./; не се плащат квартирни пари, когато е ползвана безплатна държавна или обществена квартира, или когато командировката е в населеното място, където живее командированият или семеството му, или постъпи в болнично заведение /чл.27 Н./; не се дължат пътни, когато се ползва безплатен превоз и др. подобни /чл.15 Н./. В случая работодателят, макар да е осигурявал средства за транспорт до обектите и нощувка, когато такава се е налагала /което по съществото си покрива два от трите компонента на командировъчните пари, посочени по-горе/, не е изплащал дневни пари като командировъчни. Не твърди и не представя доказателства и да е компенсирал по друг начин – чрез допълнителни възнаграждения по смисъла на чл.6 ал.2 Н., работника за тава положения извън седалището на дружеството и местоживеенето му труд. Поради това и предявената претенция за заплащане на командировъчни в размер на полагащите се дневни-които биха компенсирали работника за съответната работа извън мястото му на работа, е основателна. За предявения период същите възлизат на не по-малко от 9010лв. с оглед обхвата на въззивното решение. За тази сума искът трябва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2014 до окончателното изплащане. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени, като на ищеца се присъдят на основание чл.78 ал.1 ГПК 2850,33лв. разноски за платен адвокатски хонорар за всички инстанции. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.150/27.09.15 по г.д.№.319/15 на Ямболски окръжен съд в обжалваната му част. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].13, ет.5, да плати на Н. С. Н., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица].14, кантора 307, адв.В.К., на основанание чл.215 КТ 9010лв. /девет хиляди и десет лева/, ведно със законната лихва считано от 23.12.2014г. до окончателното изплащане, както и 2850,33лв. разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. Решението е окончателно. П.: ЧЛЕНОВЕ: