Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
гр.София, 22 октомври 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
със секретар Иванка
Илиева
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 482/2009 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. Т. против решение № 117 от 23.VІ.2009 год. по внохд № 115/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата си Т. твърди, че не е извършил престъплението, за което е осъден и иска призоваването и разпит от ВКС на двама свидетели – Т. М. Р. и дъщеря й А. Й. Д.
В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат подадената жалба, считат, че двете съдебни инстанции не са обсъдили всички доказателства и искат отмяна на решението с връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.
Представителят на ВКПр не намира за основателни оплакванията в жалбата и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 15 от 20.ІІ.2009 год. по нохд № 878/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд, М. М. Т. е признат за виновен в това, че при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и на продължавана престъпна дейност в периода от пролетта на 2007 год. до 14.ІV.2008 год., в с. Ч., Пазарджишка област е извършвал с 9-годишната А. Й. Д. от с.с. действия, целящи да възбуди или удовлетвори половото си желание без съвкупление, за което и на основание чл.149, ал.5, т.3 във вр. с ал.1 НК е осъден на 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим.
С обжалваното решение горната присъда е потвърдена.
Жалбата е неоснователна.
Оплакването на жалбоподателя, следващо твърдението му за непричастност към деянието, за което е осъден, представлява оспорване на приетите от двете съдебни инстанции факти, установяващи наличието на престъпление и неговия извършител. Такова оплакване би подлежало на обсъждане като касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК ако е придружено с твърдението, че тези факти не следват от ползваните доказателствени източници, или се възразява срещу процесуалната допустимост на последните. В конкретния случай това не е така. Т. не отрича, че обвинението срещу него е прието за доказано въз основа на фактите, заявени от пострадалата Д. и от майка й Т. М. Р. , а твърди, че същите съзнателно са потвърдили неистина поради влошените взаимоотношения между него и сестра му Т. Р. Подобно твърдение касационната инстанция не може да обсъжда, след като няма правомощието да установява нови факти, различни от надлежно установените, но ако истинността на твърдението бъде потвърдена след разследване или с влязла в сила присъда, тя би могла да даде основание за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.419-426 НПК.
Направеното в съдебно заседание от защитника на подсъдимия изявление, че в предходните съдебни инстанции не били обсъдени всички доказателствени материали, е изцяло голословно: цялостен анализ на установените факти е направен не само в мотивите към първоинстанционната присъда, но и от въззивния състав, който, по арг. от чл.339, ал.2 НПК, не е имал това задължение след като нито във въззивната жалба, нито в устната пледоария от защитника на подсъдимия е имало доводи, налагащи съответният им отговор да обхваща изброяване и обсъждане на доказателствените средства.
С оглед на дотук изложеното, отсъствието в жалбата на други, подкрепени със съответстващите им доводи, касационни основания и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117 от 23.VІ.2009 год. по внохд № 115/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: