3 Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 21.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 844/2011 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от И. Д. К., чрез адв. Л. В., против решение от 7. 02. 2011 г. по гр. д. № 8241/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Б отделение. Излагат се съображения за неправилност на решението. Твърди се, че двуседмичният срок за изпълнение задължението на купувача по предварителния договор за изплащане на остатъка на продажната цена тече от узнаване решението на ВКС, с което е оставено в сила въззивното решение потвърждаващо първоинстанционния акт, с който е уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и че в случая неизпълнената част е незначителна и следва да се приложи разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл. 362, ал. 2 ГПК. Ответниците по касационната жалба С. Ц. М. и И. Н. М. изразяват становище за правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му.. С определение № 1288 от 28. 11. 2011 г. по гр. д. № 844/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С обжалваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение на Софийски районен съд, с което е обезсилено, на основание чл. 362, ал. 2 ГПК, по предявения от С. Ц. М. и И. Н. М. против И. Д. К. иск по чл. 362, ал. 2 ГПК, решение № 403 от 234. 10. 2006 г. по гр. д. № 1348/2006 г. на Софийски градски съд, ІV Д отделение, оставено в сила с решение № 1406 от 19. 01. 2009 г. по гр. д. № 448/2007 г. на ВКС, с което въззивно решение е отменено решение по гр. д. № 6004/2005 г. на СРС, І г.о., 28 с-в и вместо него е постановено решение, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 8. 06. 2004 г., с който С. Ц. М. и И. Н. М. се задължават да продадат на И. Д. К., за сумата 25000 евро, недвижим имот – трети етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ от 164 кв.м., ведно с дворното място с площ от 592 кв.м., съставляващо имот пл. № 891а, в кв. 158 по плана на [населено място],[жк], при условие, че И. Д. К. им заплати сумата 1400 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел че в двуседмичния срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД купувачът не е платил на продавача остатъка от продажната цена в размер на 1400 евро., както и че в производството по чл. 362, ал. 2 ГПК съдът няма право, при преценка основателността на искането за обезсилване, да извършва преценка на обстоятелството дали неизпълнената част от задължението е незначителна по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. По поставения от касатора материалноправен въпрос настоящият състав приема следното: При преценка основателността на предявено искане по чл. 362, ал. 2 ГПК, за обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати остатъка от продажната цена, определен по размер в решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът няма възможност да извършва преценка дали размерът на така определения за изплащане остатък е незначителен по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и да отхвърли искането за обезсилване на това основание. В това производство следва да се съобрази само дали в законоустановения срок купувачът е платил посочената в решението сума и дали неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, т.е. дали не е била налице обективна невъзможност за изпълнение. Незначителността на размера на посочената в решението неизплатената част от продажната цена не представлява обстоятелство, погасяващо правото на продавача по договора да иска обезсилване на решението. Касае се за специално производство, при което предпоставките за обезсилване са уредени стриктно и изчерпателно и което не въвежда изискване посочената в решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД неизплатената част от задължението да не е незначителна по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Поради изложеното и на основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна по посочения въпрос практиката, обективирана в решение № 194 от 25. 02. 2009 г. по гр. д. № 6193/2007 г. на ВКС, І г.о. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на състава на въззивния съд за наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 362, ал. 2 ГПК и основателност на искането за обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – неизпълнение в срок на задължението на купувача да изплати в двуседмичен срок от влизане в сила на решението на сумата 14000 евро, представляваща неизплатена част от продажната цена с общ договорен размер 25000 евро. Относно началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 362, ал. 2 ГПК в хипотезите, при които решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е потвърдено с неподлежащо на обжалване решение на горна инстанция, правилно е прието че процесуалният закон не предвижда изрично съобщаване на страните на момента на влизане в сила на неподлежащи на обжалване съдебни решения или на обявяването им в срочната книга, страните са в обективна възможност сами да следят за това, поради което началният момент, от който започват да текат сроковете, свързани с влизане в сила на окончателно решение, в рамките на които следва да се реализират определени права или изпълнят задължения, е обявяването на съответното окончателно решение в срочната книга под съответен номер и на съответната дата, които се отбелязват на титулната част на съдебния акт. В случая решението на ВКС е обявено на 19. 01. 2009 г. и двуседмичният срок е изтекъл на 2. 02. 2009 г., до който момент купувачът по предварителния договор не е заплатил на продавачите остатъка от продажната цена в размер на 1400 евро. Относно възражението по чл. 81, ал. 1 ЗЗД законосъобразно е прието, че ответникът – купувач по предварителния договор не е посочил конкретни факти, пораждащи обективна невъзможност за изпълнение в срок, нито доказателствата по делото налагат извод за осъществяване на такива обстоятелства. Относно искането за приложение на чл. 87, ал. 4 ЗЗД правилни са изводите на съда, че в производството по чл. 362, ал. 2 ГПК може да преценява само дали неизпълнението се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на длъжника, т.е. дали не е била налице обективна невъзможност за изпълнение, но не и дали посочената в решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД неизплатена част от продажната цена е незначителна по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, обжалваното въззивното решение ще следва да бъде потвърдено. Ответниците по касационната жалба не претендират деловодни разноски за настоящата инстанция и няма данни да са направени такива. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение от 07. 02. 2011 г. по гр. д. № 8241/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Б отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: