Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 16.10.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 337 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Ямбол за възобновяване на НОХД № 769/2015 г. на Ямболския районен съд, по което е била постановена присъда № 9/25.01.2016 г. С тази присъда, потвърдена с решение на Ямболския окръжен съд № 57/30.04.2016 г. по ВНОХД № 68/2016 г., подсъдимият И. А. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК за това, че на 20.06.2013 г., в м. „Х. м.” в землището на [населено място], посредством Г. Г. (водач на комбайн, собствен на [фирма]) самоволно, не по установения от закона ред, осъществил оспорвано от Б. Б., свое право на ползване върху имот с ЕКАТТЕ 05308 – нива с площ от 4, 1 хектара с № на БЗС 05308-157-9-3, като ожънал реколтата от пшеница, засята от Б., на стойност 4 367, 40 лв., като случаят не е маловажен. След предупреждение от съответния държавен орган подсъдимият незабавно възстановил първоначалното фактическо положение, поради което и на основание чл. 323, ал. 3 от НК не бил наказан. В искането се твърди, че с решение на Ямболския административен съд № 32/27.02.2015 г. по адм. дело № 181/2014 г. (влязло в сила на 23.04.2015 г.), е била отхвърлена като неоснователна жалбата на ЗП [фирма] (представлявано от свидетеля по горното наказателно дело Б. Б.) срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – София за заплащане на суми за финансово подпомагане за кампания 2013 г. В хода на административното производство било установено, че дружествата заявители пред ДФЗ, (представлявани от подсъдимия и св. Б.), имали претенции за заплащане на субсидии за едни и същи ползвани земи, но само това на И. П. обосновало правното основание за ползване на 4. 16 хектара в БЗС 05308-157-12 – с договори за наем. Според окръжния прокурор документите, събрани по адм. дело и постановеното по него решение, „касаят правното основание за ползване на процесните земи от подсъдимия”, явяват се новооткрити обстоятелства, които не са били известни на наказателния съд и имат съществено значение за направените от него фактически и правни изводи – дали подсъдимият е извършил самоуправни действия. Затова се иска възобновяване на НОХД № 769/2015 г. по описа на Ямболския окръжен съд. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП излага становище за неоснователност на направеното от окръжния прокурор искане за възобновяване. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, като нито цитираните обстоятелствата са били установени чрез разследване, вито същите имат съществено значение за наказателното дело. Осъденият И. П., редовно призован, не се явява и не изразява позиция по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е неоснователно. На първо място и преди всичко следва да бъде отразено, че при наличието на постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция, на проверка по реда на глава ХХХІІІ подлежи въззивният съдебен акт. От материалите по делото е видно, че първоинстанционната присъда по НОХД № 769/2015 г. е била потвърдена с решение на Ямболския окръжен съд по ВНОХД № 68/2016 г. Съответно, проверката относно основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, следва да се извършва с оглед този постановен акт, а не посочения от окръжния прокурор. На второ място, нормата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК визира две основни предпоставки за възобновяване - чрез разследване да са разкрити обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил решението (в случая на въззивната инстанция) и същите да имат съществено значение за делото. Нито една от тези кумулативни предпоставки не е налице. От съдържанието на направеното искане за възобновяване е съвсем ясно, че окръжният прокурор отчита за неизвестно за наказателния съд обстоятелство постановяването на решение по адм. дело № 181/2015 г., респ. съдържащи се в него доказателства относно това, че подсъдимият е имал правно основание да ползва спорната нива, доколкото е представил пред ДФЗ договори за наем и въз основа на това е получил субсидия, каквато пък не е била призната на заявителя за същия имот – св. Б.. Установяването на т. нар. неизвестно обстоятелство обаче не е било вследствие на „разследване”, което разгледано в тесен смисъл изисква провеждането на процесуално-следствени действия от разследващи органи за изясняването на обективната истина, нито пък може да се обхване от по-широкото му тълкуване като прокурорска проверка по реда на чл. 145, ал. 1 от ЗСВ Вж. в тази връзка Решение № 191/28.07.2017 г. по н. д. № 479/2017 г. на ВКС, ІІ н. о. и препратката към Решение № 288/23.09.2015 г. по н. д. № 944/2015 г. на ВКС, ІІІ н. о.. Всъщност, в самото искане за възобновяване никъде не се сочи да е извършвано разследване по въпроса за правното основание за ползване на земите от осъдения И. П., което да не е било известно на наказателния съд. Единственото, което личи да е направено, е споделяне на изложеното в молбата на адв. В. Ц. (защитник на подсъдимия П.) до окръжния прокурор с оглед прилагане на правомощията му по чл. 420, ал. 1 от НПК, в която е застъпено твърдение, че след като подсъдимият П. е имал право на ползване върху спорните земи (признато му от ДФЗ поради изплащане на заявени субсидии), то не би могъл да извършва самоуправство, събирайки реколтата от тях. Липсва каквото и да е основание да се счита, че на въззивния съд, потвърдил първоинстанционната присъда, не са били известни обстоятелствата относно основанието за ползване на земите от подсъдимия и че те се разкривали от решението по адм. дело № 181/2015 г. и събраните по него доказателства. Внимателният прочит на въззивните мотиви по ВНОХД № 68/2016 г., дава ясна представа, че въпросът за правното основание за ползване на 4, 1 х. от подсъдимия П., е бил изследван, като позовавайки се и на заключение на СТЕ, е било констатирано, че част от нивата е била собственост на съпругата на подсъдимия, а друга е била наета под аренда от дружеството му [фирма] (т. е. същото, което е установил ДФЗ, за да изплати субсидии на П. и откаже такива на Б., по повод на който отказ е било образувано адм. дело № 181/2015 г.). След като твърдението на окръжния прокурор за неизвестни на въззивния съд новооткрити обстоятелства не се потвърждава от материалите по делото, то няма място за обсъждане на въпроса за тяхната значимост за изхода на делото. Следва само да се уточни, че осъждането на подсъдимия П. е за самоволно, не по установения ред, осъществяване на негово право на ползване, което св. Б. е оспорвал, чрез промяна на фактическото положение – като е ожънал ползваната до този момент и засята от Б. нива. По изложените съображения ВКС намери направеното от Ямболския окръжен прокурор искане за възобновяване за неоснователно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Ямбол за възобновяване на НОХД №769/2015 г. по описа на РС – Ямбол, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: