Р            Е          Ш           Е          Н         И          Е                                                           №  340                                       гр. София,   05.05.2010 г.                              В       ИМЕТО       НА       НАРОДА                                                   Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в  съдебно заседание на 20 април през 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА    при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №137/09 г., за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №663/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материално правен въпрос: спазена ли е предписаната от закона нот.форма за действителност на процесния договор за продажба, и свързаните с него процесуални: изпълнени ли са изискванията на чл.475 от ГПК, отм. при извършване на нот. акт, са от значение за точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Ю. Г. , Г. Й. и Г. Й. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея оплаквания за неправилност на въззивното решение: С решението е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците за признаване нищожността на нот. акт №86/26.10.07 г., оформил сключения между наследодателя на ищеца К. Ф. , поч. на 10.11.07 г., и ответницата Й/ през време на брака й с ответника/ договор за продажба на 4/6 ид.ч. от недвижим имот – апартамент в гр. К., на осн. чл.472, вр. с чл.475 от ГПК, отм.. Прието е, че при презумптивната доказателствена сила на удостовереното в акта относно начина на извършването му, и събраните доказателства не се установява да са нарушени императивните изисквания на чл.475 от ГПК, като основание за нищожност на акта и на оформения с него договор. Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: предявен е, както е приел в мотивите си и ОС, иск за признаване нищожност на договора за продажба на притежаваните от наследодателя на ищеца ид.части от апартамент, поради липса на предписаната от закона нот. форма за действителност – чл.26, ал.2 от ЗЗД, при нищожност на нотариалния акт по чл.472, вр. с чл.475 от ГПК. Твърди се, че актът не е прочетен от нотариуса на участващите лица – чл.475, ал.1, и продавачът като лице по чл.475, ал.2 от ГПК/ с недъгавост от силен тремор на ръцете/ не е положил отпечатък от палеца си пред него. Тези твърдения се установяват от данните по делото – към сключване на договора продавачът бил болен и на легло; затова не се явил в кабинета на нотариуса, а бил посетен от него в дома си, където нотариусът / според показанията му като свидетел/ се уверил в самоличността и дееспособността на продавача и желанието му да отчужди имота.достовереното в акта и потвърдено от нотариуса като свидетел полагане на отпечатъка от палец пред него, след прочитане на акта, обаче, се опровергава от всички други данни по делото – служителката при нотариуса К. сочи, че когато нотариусът посетил дома на продавача, нот. акт още не бил изготвен. Тя занесла изготвения нот. акт в дома на продавача след като нотариусът вече си бил тръгнал, уверила се във волята му да прехвърли имота на внучката си / отв. Йовова/ и снела отпечатъка от палеца му върху акта. Същото сочат и отбелязаните в акта като свидетели на полагането на отпечатъка К. и П. Докато те били в дома на продавача и при снемане на отпечатъка от палеца му нотариусът не присъствал – актът прочела „жена от нотариалната кантора” /св. Коларова/. След това актът бил подписан и от купувачката и жената от кантората го взела и си отишла. При така установеното от присъстващите на извършване на акта свидетели, процедурата по чл.475, ал.1 и 2 от ГПК, отм. е нарушена: актът / със съдържащите с в него волеизявления за сключване на договора/ не е прочетен на участващите в него от нотариуса, нито продавачът го е одобрил пред него, с полагане на отпечатък от палеца си. Разпоредбата е императивна и нарушението води до нищожност на нотариалното действие на осн. чл.472 от ГПК. Следващата от това нищожност на договора за продажба на 4/6 ид.ч. от имота следва да се признае по предявения иск с пр. осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД. Въззивното решение, с което е отхвърлен искът с пр. осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД, за признаване нищожност на договора за продажба на 4/6 ид.ч. от имота от продавача К. Ф. на купувачката Й. , е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Врачански окръжен съд по гр.д. №663/08 г. от 21.10.08 г., с което е отхвърлен искът на М. С. срещу Г. Й. и Г. Й. и вместо него постановява: Признава за нищожен на осн. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.472 и 475 от ГПК, отм. – при липса на предписаната от закона форма, поради нищожност на нот. акт № 86/26.10.07 г. на нотариус със съдебен район Козлодуй, с който е сключен, договорът за продажба на 4/6 ид.ч. от описания в акта апартамент, между продавача К. Ф. С. и купувачката Г. Г. Й., през време на брака й с Г. Й. Й., по предявения срещу последните от М. К. С. установителен иск. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: