Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр. София, 05.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретар Анжела Богданова разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №608 по описа за 2017 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н., чрез процесуалния им представител адв.Т., срещу въззивно решение от 02.12.2016г., постановено по в.гр.д.№251/2016г. на Силистренски окръжен съд. Касационното обжалване е допуснато с определение №661 от 01.08.2017г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Тутракански районен съд от 05.07.2016г. по гр.д.№356/2014г., са отхвърлени предявените от Н. Х. Н., Т. С. С. и И. С. Н., починал в хода на производството по делото, което е продължило в лицето на законните му наследници И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н., искове срещу М. М. А. и С. М. А. за признаване за установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко – продажба сключен под формата на нотариален акт № 138/23.12.2009 г. е относително недействителен, тъй като представителят и лицето, с което той договаря /самият представител и съпругата му/, са се споразумели във вреда на представлявания, като бъдат осъдени да предадат владението на ищците върху имота, предмет на договора. Касационното обжалване е допуснато по поставения от касаторите въпрос: „по приложението на чл.165, ал.2 ГПК относно ограничението на свидетелските показания , когато страна по сделката се домогва да установи симулация на волеизявлението“, въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№375/2010г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че: „Процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания /чл.164 ал.1 т.6 от ГПК, чл.133 ал.1 б.”Е” от отменения ГПК/, т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165 ал.2 изр.1 ГПК /съответстващо изцяло на чл.134 ал.2 изр.1 от отменения ГПК/, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията /не съдържа признание за нея/, но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Правилото на чл.165 ал.2 изр.1 ГПК обаче няма за цел да постанови невъзможност симулацията да се разкрива пълно чрез едностранно съставен документ. Неговата цел е друга – да каже кога забраната по чл.164 ал.1 т.6 ГПК е преодоляна и против съгласието на страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността.“ В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и уважени предявените искове. Претендират се разноски. Ответниците по жалбата М. М. А. и С. М. А., чрез процесуалния им представител адв.Р., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н. срещу М. М. А. и С. М. А. искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко – продажба, сключен под формата на нотариален акт № 138/23.12.2009 г. е относително недействителен, тъй като представителят и лицето, с което той договаря /самият представител и съпругата му/, са се споразумели във вреда на представлявания, като бъдат осъдени да предадат владението на ищците върху имота, предмет на договора, а именно: нива, с площ от 54,977 дка, четвърта категория, в местността “К. 14”, съставляваща имот № 014002 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Г., при граници и съседи: имот № 014014 – нива, имот № 014013 – нива, имот № 014012 – нива, имот № 014011 – нива, имот № 014010 – нива, имот № 014019 – нива, имот № 050029 – полски път, имот № 050028 – полски път, имот № 050027 – полски път/съгл. скица № К00989/17.09.2014 г., изд. от ОСЗ – [населено място]/. Установено е, че ищците са наследници на С. С. Н., бивш жител на [населено място], починал на 14.02.2014 г. в Р Турция, П. /А./, където живял след преселването им като турски гражданин с име С. Д.. Приживе същият притежавал процесните земеделски земи, които поверил на първия ответник М. М. А., негов племенник, да ги стопанисва, отдава под наем и аренда. С пълномощно peг. № 6968 и 6969 от 18.11.2009 г., наследодателят упълномощил първия ответник да извършва редица правни действия от негово име, включително да го представлява пред нотариус при сключване и подписване на договор за покупко-продажба на собствения му недвижим имот – процесния земеделски имот, както и да продава имота на лица, на които намери за добре, включително и на себе си. С нотариален акт № 138/23.12.2009 г., пълномощникът от името и за сметка на упълномощителя си, продал на себе си и на съпругата си — вторият ответник, процесната земеделска земя, за сумата от 7 500 лв., при данъчна оценка на имота 7 446,60 лв. На ответниците са допуснати свидетели до разпит за установяване, че договорената цена по сделката е привидна по отношение на договорената продажна цена. Твърденията им са, че договорената цена е в размер на 16 500лв. Освен това се признава, че цената на сделката не е изплатена преди сключването на договора, както е записано в него, а едва през 2011 г. - на два пъти. Въззивният съд е приел, че при преценка на твърдението за относителната недействителност на договора спрямо ищците, тъй като представителят и лицето, с което той договаря, се споразумели във вреда на представлявания, първоинстанционният съд е пренебрегнал събраните гласни доказателства, като е възприел, че показанията са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото се установява погасяването на парични задължения, установени в нотариален акт № 138/23.12.2009 г. Посочено е във въззивното решение, че съдебната практика на ВКС възприема схващането, че всички ограничения по чл. 164 ГПК са валидни само ако касаят правоотношения между самите страни в процеса, но не и когато се касае за такива с трети лица. Изложени са съображенията на съда, че в случая погасяването на паричното задължение по отношение на покойния понастоящем представляван от ответника продавач-наследодателя на ищците, поради което и събирането на гласни доказателства относно това обстоятелство е прието за допустимо, като въззивният съд е приел, че в този смисъл е определение №1/05.01.2015 г., постановено по дело № 246/2014 г. на ВКС, IV ГО. По тези съображения е прието, че свидетелските показания, дадени пред първата инстанция, следва да бъдат ценени, като бъде съобразено твърдението им, че за закупения имот на собственика е заплатена сумата от 16 500 лв. в еврова равностойност. Прието е, че реално заплатената цена е доказано 16 500 лв., което е пренебрежимо малко по – ниско от пазарната цена, дадена от назначената по делото експертиза – 17 000 лв. и напълно в рамките на свободата на договаряне без да обуславя вреда за продавача. Както се посочи, въззивното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика относно необходимостта от представяне на обратен документ, респ. начало на писмено доказателство от позоваващата се на симулацията страна по сделката. Простото голословно твърдение на страната, че сделката е симулативна по отношение на цената, не може да измени съдържанието на акта в този смисъл. Страната трябва да докаже привидността. Когато участвалото в сделката лице не разполага с писмено доказателство, което разкрива истинското положение, остават свидетелските показания. Съгласно разпоредбата на чл.165 ГПК, която намира приложени както при абсолютната, така и при относителната симулация, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие /волеизявлението в едностранната сделка/ е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата страна /ползващото се лице при едностранните сделки/, които правят вероятно твърдението, че съгласието/волеизявлението/ е привидно. Това е едно отстъпление от законовата забрана на чл.164, ал.1, т.6 ГПК страната да опровергава със свидетелски показания съдържанието на подписания от нея документ /освен ако има изрично съгласие на другата страна/. По смисъла на чл.165, както и на чл.164, ал.1, т.4 и 6 ГПК страна е лицето, което е участвало в сделката лично или чрез представител. Неправилно е прието във въззивното решение, че в случая трето лица оспорва цената на обективирания в нотариален акт договор за покупко-продажба и затова не намира приложение ограниченията на чл.164 ГПК за свидетелските показания. Цитираното от въззивния съд определение на ВКС действително касае случай, в който трето лице /КОНПИ/, което не е страна в нотариалното производство по сключване на договор в нотариална форма, излага твърдения за симулативност на обективираните в нотариалния акт волеизявления на страните по договора относно уговорената между тях цена. Неправилно обаче това разрешение е отнесено към настоящия случай, в който страната, която твърди, че истинската, юридически валидна воля е друга, а отразеното в нотариалния акт е привидно и няма правно действие, не е трето лице, а е страна в нотариалното производство по сключване на процесния договор – купувач и именно в това си качество въвежда твърдение за симулация на цената и за погасяване на задължението за заплащането й. С оглед на тези конкретни твърдения на оспорващата страна, забраната за гласни доказателства по чл.164, ал.1, т.6 ГПК би могла да бъде преодоляна по реда на чл.165, ал.2 ГПК и за погасяване на парично задължение за договорената по-висока цена – за което важи забраната за свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.4 ГПК, която може да бъде преодоляна по реда на ал.2. С предявения иск по чл.40 ЗЗД ищецът се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните и най-вече вещно - прехвърлителния ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Представляваният е страна по сключената от негово име, увреждаща го сделка, но не участва пряко в сключването й, а волята е формирана и волеизявлението от негово име е направено от/чрез/ представителя. Именно представителя, действащ от негово име, и насрещната страна по договора уврежда представлявания, поради което законът дава възможност на представлявания /респ. на неговите наследници/ да се позове на установената в защита на неговите интереси недействителност. От съпоставката на средната пазарна стойност с продажната цена по процесния договор на процесния имот, е видно, че той е продаден на цена, равна на данъчната му оценка и значително по-ниска / повече от два пъти/ от средната му пазарна стойност. В случаите на дадено съгласие за продажба от представителя и на себе си, без да са посочени от упълномощителя конкретните условия за това, "уговарянето", т. е. определянето от пълномощника на цената на продавания имот в размер, който е значително по - нисък от пазарната му /действителна/ цена, явно облагодетелства представителя - купувач и е явно неизгодно за представлявания от него продавач, т. е. такава сделка е с увреждащ последния характер. А обстоятелството, че едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и пренебрегване на този на представляваната страна е израз на волята на едно и също лице - представителя-купувач, е израз и на намерението му за увреждане на упълномощителя, което разпоредбата на чл. 40 ЗЗД запрещава /решение № 934/2010 г. по гр. д. № 3657/2008 г. на ВКС , IV г. о./. При установената по делото фактическа обстановка се налага извод, че при договарянето пълномощникът не е воден от интересите на упълномощителя сделката да бъде сключена при възможно най – изгодната пазарна цена, а от собствените си интереси да придобие имота на възможно най - ниска цена. Споразумяването във вреда на представлявания е установено - имотът е продаден при явно неизгодни условия на упълномощения и на съпругата му, при което следва да се презумира знание за увреждането /аргумент от чл. 135 ал. 2 ЗЗД/. От горното следва основателност и на касационното оплакване, че в нарушение на материалния закон - чл. 40 ЗЗД, въззивният съд е приел, че процесният договор за продажба не уврежда интересите на упълномощителя. Налице е обективно увреждане /предвид действителната пазарна стойност на двата имота/ и има достатъчно основание да се приеме /предвид признанието на ответниците за знанието им относно действителната пазарна стойност на имота/, че от субективна страна са били налице недобросъвестност у пълномощника и купувача – той и съпругата му, т.е. че при сключване на процесния договор те и двамата знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част, включително в частта за разноските и вместо него бъдат уважени исковете за установяването на недействителността на прехвърлителната сделка, а с оглед тяхното уважаване следва да бъде уважен и иска за ревандикация на имота, който ответниците владеят без правно основание. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на касаторите следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 1650лв и във въззивното производство на ищцата Т. С. С. – в размер на 400лв. Останалите ищци не са представили доказателства за направени разноски във въззивното производство, поради което такива не им се следват независимо от изхода на спора. За първоинстанционното производство разноските са присъдени с първоинстанционното решение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 02.12.2016г., постановено по в.гр.д.№251/2016г. на Силистренски окръжен съд, ГПК в частта, с която след частична отмяна на решение на Тутракански районен съд от 05.07.2016г. по гр.д.№356/2014г., са отхвърлени предявените от Н. Х. Н., Т. С. С. и И. С. Н., починал в хода на производството по делото, което е продължило в лицето на законните му наследници И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н., искове срещу М. М. А. и С. М. А. за признаване за установено по отношение на ответниците, че договорът за покупко – продажба сключен под формата на нотариален акт № 138/23.12.2009 г. е относително недействителен, тъй като представителят и лицето, с което той договаря /самият представител и съпругата му/, са се споразумели във вреда на представлявания, като бъдат осъдени да предадат владението на ищците върху имота, предмет на договора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 40 ЗЗД за недействителна по отношение на М. М. А. и С. М. А. сделка от 23.12.2009 г., сключена с нот. акт № 138, дело 822 от 2009 г. на нотариус А. Н.-Р., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №315, с който С. С. Н., действащ чрез М. М. А., е продал на М. М. А. и С. М. А. свой собствен недвижим имот, а именно: нива, с площ от 54,977 дка, четвърта категория, в местността “К. 14”, съставляваща имот № 014002 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Г., при граници и съседи: имот № 014014 – нива, имот № 014013 – нива, имот № 014012 – нива, имот № 014011 – нива, имот № 014010 – нива, имот № 014019 – нива, имот № 050029 – полски път, имот № 050028 – полски път, имот № 050027 – полски път. ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. М. А. и С. М. А., че Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н. са собственици на следния недвижим миот: нива, с площ от 54,977 дка, четвърта категория, в местността “К. 14”, съставляваща имот № 014002 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Г., при граници и съседи: имот № 014014 – нива, имот № 014013 – нива, имот № 014012 – нива, имот № 014011 – нива, имот № 014010 – нива, имот № 014019 – нива, имот № 050029 – полски път, имот № 050028 – полски път, имот № 050027 – полски път. ОСЪЖДА М. М. А. и С. М. А. да предадат на основание чл. 108 ЗС на Н. Х. Н., Т. С. С., И. Б. Н., Ю. И. Н. и А. И. Н. владението на следния недвижим имот: нива, с площ от 54,977 дка, четвърта категория, в местността “К. 14”, съставляваща имот № 014002 по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Г., при граници и съседи: имот № 014014 – нива, имот № 014013 – нива, имот № 014012 – нива, имот № 014011 – нива, имот № 014010 – нива, имот № 014019 – нива, имот № 050029 – полски път, имот № 050028 – полски път, имот № 050027 – полски път. ОСЪЖДА М. М. А. с ЕГН [ЕГН] и С. М. А. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Н. Х. Н. с ЕГН [ЕГН], Т. С. С. с ЕГН [ЕГН], И. Б. Н. с ЕГН 59020624300, Ю. И. Н. с ЕГН 81022267571 и А. И. Н. с ЕГН[ЕИК] общо сумата 1650лв. – разноски по делото в касационната инстанция. ОСЪЖДА М. М. А. с ЕГН [ЕГН] и С. М. А. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Т. С. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 400лв. – разноски по делото във въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: