Р Е Ш Е Н И Е № 191 [населено място], 28.11.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1009 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на „Интермед 1“ ЕООД за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 202/28.07.2017г. по т.д. № 942/2015г. на ВКС, II т.о., с което след отмяна на решение № 791/12.12.2014г. по т.д. № 967/2014г. на Пловдивския апелативен съд е постановeно друго за отхвърляне на иска на молителя срещу „Розабул“ООД, предявен като частичен за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща част от вземане по чл.9, ал.4 от договор за наем на недвижим имот от 20.04.2011г., цялото в размер на 341 951,45лв. Молителят твърди, че решението на касационната инстанция е било мотивирано от обусловеността на клаузата на чл.9, ал.4 от процесния договор от 20.04.2011г. и от изпълнението на задължението на ответника да сключи отделен договор за съвместна дейност. След приключване на делото пред ВКС молителят е установил, че в хода на развиващото се между същите страни друго дело- т.д. № 2465/2014г. по описа на СГС е била депозирана допълнителна искова молба от «Розабул»ООД, в която се съдържа признание, че не то, а «Интермед 1» ЕООД е използвало насажденията и е извозвало розовия цвят. Аналогични твърдения са били наведени и по т.д. № 942/2015г. на ВКС, II т.о. в касационната жалба на „Розабул“ООД. Молителят счита, че това признание на неизгоден за направилата изявлението страна факт, е ново обстоятелство, материализирано в ново писмено доказателство, което е от съществено значение за предмета на спора по т.д. № 942/15г.на ВКС, II т.о. Иска се отмяна на касационното решение. Ответникът по молбата „Розабул“ООД оспорва основателността на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Ново обстоятелство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е това, което е съществувало към момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната към същия този момент, като нейното незнание се дължи на обективна причина. Също така следва това обстоятелство да е от съществено значение за спора – ако се е знаело, би обусловило различен от постановения резултат. Необходимо е и страната да разполага с документ, който установява новото обстоятелство. Основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна е и когато страната представи новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени по време на висящността на делото. В случая още с отговора на исковата молба по т.д. № 948/2013г. на ПОС „Розабул“ООД е въвело в предмета на спора обстоятелството, че не е бил сключен между страните договор за съвместна дейност, който ответникът счита, че е условие, предвидено в чл.9, ал.3 от процесния наемен договор, за да породи действие клаузата по чл.9, ал.4, а именно „Розабул“ООД да заплати на „Интермед 1“ ЕООД получените субсидии за развитие и експлоатация на розовите насаждения. Респективно в първото по делото съдебно заседание /л.38 по т.д. № 948/2013г. на ПОС/ процесуалният представител на ищеца „Интермед 1“ЕООД е твърдял, че между страните устно е бил сключен договор за съвместна дейност като само това дружество за дълъг период от време е поело разходите за сертификат, за поддръжка и експлоатация и е реализирало дейности по отглеждане на розовите масиви. Следователно, соченото в молбата за отмяна обстоятелство не се явява ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК . Настоящият състав на ВКС намира, че не притежава характеристиката на “ново“ доказателство и материализирането в допълнителна искова молба по друго дело между страните и в касационна жалба по т.д. № 942/2015г. на ВКС, II т.о. изявление на „Розабул“ООД. От една страна „Интермед 1“ЕООД е страна по т.д. № 2465/2014г. на СГС и е имало възможност да се запознае с отговора на исковата молба, подаден от „Розабул“ООД при проявена нормална грижа за своите работи. Съответно доводите по касационната жалба по т.д. № 942/2015г. на ВКС са били предмет на обсъждане от решаващия състав и документът, който ги материализира обективно не е създаден или новооткрит след постановяване на решението, чиято отмяна се иска с молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна. С оглед изхода от спора в полза на ответника „Розабул“ООД следва да се присъдят сторените от последното разноски в размер на 2 650лв., представляващи заплатено според представените доказателства адвокатско възнаграждение. Водим от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Интермед 1“ ЕООД за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 202/28.07.2017г. по т.д. № 942/2015г. на ВКС, II т.о. ОСЪЖДА „Интермед 1“ЕООД да заплати на „Розабул“ООД сумата от 2650лв., представляваща сторените от последното по делото разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: