Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 27,05, 2010
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 17 май две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ:
Елеонора Чаначева
Емил Марков
при участието
на секретаря Н. Такева
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията Никола Хитров
т.
дело № 851/ 2009 година
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. ООД-Варна против решение № 265/24.06.2009 г. по в.т.д. № 413/2009 г. на Варненски ОС в частта, с която отменя решение № 737/19.03.2009 г. по гр.д. № 4404/2008 г. на Варненски РС в частта, която има характер на определение, с която е прекратено производството по иска по чл.79,ал.1,пр.1 ГПК /?/ за присъждане на сумата 9 203.51 лв., и връща делото на Варненски РС за продължаване на съдопроизводствените действия, респективно за даване указания на ишеца по чл.100,ал.1,пр.1 ГПК-отм. за уточняване размерите на претендираните суми по всяка една от процесните фактури № 2302/17.07.2006 г. и № 2304/17.07.2006 г.
С въззивното решение в обжалваната част е прието, че за предявеният иск за присъждане на възнаграждения по договори за превоз с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 ГПК /вероятно се има предвид ЗЗД/, не намирал приложение едногодишния давностен срок по чл.32 от Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе, нито по чл.378 ЗЗД /вероятно се има предвид ТЗ/, а обшия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Затова, решението на РС в тази му част, която има характер на определение, с която е прекратено производството, поради погасяване на претенцията с 1 г. давност, е отменено и върнато на първоинстанционния съд за даване указания на ищеца по чл.100,ал.1 ГПК-отм.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че по въпросът за давностният срок за искове по Конвенцията, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 62/25.01.2002 г. по гр.д. № 891/2001 г. на ВКС-V г.о., с което е прието, че по спор за превозно възнаграждение, срокът на погасителната давност е този по чл.32,ал.1,б.”в” от Конвенцията - 1 г., и началото му се поставя със сключването на договора и то след изтичане на три месеца от тази дата.
Твърдяното противоречие е налице. Затова, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и с определение № 58/2.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.372 ТЗ. Страните по делото са търговци и правоотношенията им се основават на договор за превоз на товар с автомобил. Ответникът има качеството на товародател. Твърдението по исковата молба на Е. е, че превозът е извършен. Издадени са две фактури от 17.07.2006 г. по които има частично плащане. Поради това остатъка от вземанията по двете фактури е предявен по исков ред. Предявена е и претенция за забавено плащане, но тя не е предмет на касационно обжалване.
Касае се за международен превоз на стоки по шосе. Спорът е за превозно възнаграждение, поради което срокът на погасителната давност е този по чл.32,ал.1,б.”в” от Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе и началото му се поставя от датата на сключване на превозния договор. Давността е въпрос по същество на спора.
По изложените съображения, решението в обжалваната част по главния иск, /като краен резултат, макар и по други съображения/, е правилно, както с оглед изложеното по-горе, така и с оглед положението на делото в обусловената необжалвана част за обезщетение за забавено плащане, /с която първоинстанционното решение е частично обезсилено и делото е върнато в същата част на РС за даване указания на ищеца по чл.100,ал.1 ГПК-отм./.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 265/24.06.2009 г. по в.т.д. № 413/2009 г. на Варненски ОС в обжалваната част.
Изпраща делото на Варненски РС за продължаване на процесуалните действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: