4 Р Е Ш Е Н И Е № 11 С. 25.02.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1510/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. и С. С. И., двамата от[населено място], подадена от пълномощника им адвокат Й. М., срещу въззивно решение №192 от 12.06.2009 г. по гр. дело № 327/2009 г. на В. окръжен съд, с което е отменено решение №65 от 29.01.2009 г. по гр. дело №1030/2008 г. на В. районен съд и е развален договор, сключен на 15.11.1972 г. с нотариален акт №46 по нот. дело №1477/1972 г., с който Г. Х. Н. и С. Илиева Н. са прехвърлили на И. Г. И., по време на брака и[населено място] И., недвижим имот – първи етаж от къща в[населено място], ул. „С.”№12а с пристройка в долния двор, заедно с ½ идеална част от дворно място, съставляващо имот пл. №2259 и половината от общите части на сградата. срещу издръжката и гледането до сключването на договора и за в бъдеще. Въззивният съд е приел, че договорът трябва да бъде развален изцяло, а не само за наследствената част на ищеца. Освен това щом като целият имот е прехвърлен за минали и бъдещи грижи, то неизпълнението има за последица разваляне на договора изцяло, защото предметът и крайната цел обособяват двата вида грижи във времето на алеаторния договор. Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че ищецът като един от двамата прехвърлители може да развали договора изцяло след като притежава само идеална част от наследството на прехвърлителката С. Илиева Н.. Неправилен е и изводът, че договорът може да се развали изцяло, т.е. и в частта за вече престираните грижи. Ответникът по касационната жалба Г. Х. Н.,[населено място], [община], не е заявил становище. С определение №173 от 09.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №192 от 12.06.2009 г. по гр. дело № 327/2009 г. на В. окръжен съд. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавани въпроси за това дали наследникът на прехвърлителя по алеаторния договор ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на притежаваните от него права - т.е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: По иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, предявен от един от двамата прехвърлители, следва да се съобрази наследственото правоприемство. Ищецът може да иска разваляне на договора както за своята част, така и за тази част от имота, която има съобразно наследствените си права. Когато е поето неделимо задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор по алеаторен договор, преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора поради неизпълнение след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността/респ. прекратената със смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че с договор от 15.11.1972 год., обективиран в нотариален акт №46/1972 г., Г. Х. Н. и С. Илиева Н. са прехвърлили на дъщеря си И. Г. И., по време на брака и[населено място] И., процесния недвижим имот срещу труда, грижите и средствата, които купувачката е вложила и положила до сега за изглеждането на прехвърлителите и поддържане на домакинството им и срещу задължението на същата да се грижи за цялостната издръжка и изглеждане на продавачите до края на живота им. С. Илиева Н. е починала на 16.12.2003 г. Неправилни са изводите на въззивния съд, че договорът трябва да бъде развален изцяло, а не само за наследствената част на ищеца и престирането на издръжка и грижи до сключването на договора, също не изключва развалянето на договора изцяло. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че в случая ищецът е активно легитимиран да иска развалянето на договора не изцяло, а само за собствената си част от имота и за наследствената си част от починалата прехвърлителка С. Илиева Н.. Освен това с решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК - решение №500 от 23.08.2010 г. по гр.д. № 1702/2009 г, ІV г.о. е прието, че при иск за разваляне поради неизпълнение на алеаторен договор, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка, ако в него има изрична клауза, че се прехвърля собствеността и за вече престирани грижи, трябва да се установят имуществените пропорции между частите на договора и паричният им еквивалент, като съобразно с това изчисление да се прецени каква е алеаторната част на договор – частта за бъдещите грижи и издръжка, която подлежи на разваляне. Договорът в частта, с която е прехвърлено право на собственост срещу „досегашни грижи” в техния паричен еквивалент, не може да бъде развален. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение имат задължителен характер. По тези причини, въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за основателността на предявения иск. Този извод е направен в нарушение на разпоредбите на чл.149, ал.2 ГПК без да бъде изяснен въпросът, какъв е паричният еквивалент на алеаторната част на договора, която подлежи на разваляне. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. След изясняване периода на престираните грижи и издръжка до 15.11.1972 г. трябва с експертиза да се установи паричният им еквивалент и пазарната оценка на имота към същия момент, за да се определи и съответната идеална част от имота, за която договорът може да бъде развален в съответствие и с активната легитимация на ищеца като един от двамата прехвърлители. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №192 от 12.06.2009 год. по гр. дело № 327/2009 г. на В. окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.