О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63 гр.София, 14.02.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2700 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу протоколно определение № 158/10.11.2021 г. по в.т.д. № 371/2021 г. на Варненски апелативен съд, II състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 вр. т.4 ГПК до приключване на ДП № 326/2019 г. по описа на РУ – Велики Преслав, по което в качеството на обвиняем е привлечен Д. В. Д. от [населено място] за престъпление по чл.343, ал.3 вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК – ответник в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство. Частният жалбоподател излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че не са налице двете кумулативни изисквания на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото – съдът лично и непосредствено да е разкрил престъпните обстоятелства и изходът на гражданския спор да зависи от установяването на престъпните обстоятелства. Моли за отмяна на обжалваното определение и за възобновяване на делото. Ответникът Д. В. Д. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по т.д. № 65/2020 г. на ТОС е приключило с решение № 1/09.03.2021 г., с което Д. В. Д. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ сумата от 70 000 лв., представляваща изплатено на Бедиха С. И. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника при неправилно изпреварване на каруца на 23.10.2019 г., около 16:05 ч., на път I – 7 км 1333213м с управлявания от него товарен автомобил „МАН 25.322“, с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, и напуснал произшествието без да спре и без да изчака органите на МВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от Д. В. Д.. Предвид доказателствено искане, направено от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в отговора на въззивната жалба, и във връзка с приложимостта на чл.229, ал.1 ГПК с определение № 207/16.07.2021г. по в.т.д. № 371/2021 г. ВнАС е изискал данни за предмета и хода на ДП № 326/2019 г. по описа на РУ – Велики Преслав. С писмо с вх.№ 2218/27.07.2021 г. РП – Шумен е посочила, че досъдебното производство е било започнато на 23.10.2019 г. за престъпление по чл.343, ал.1, т. „б“ НК, а именно че на 23.10.2019 г. около 15,30 ч. край [населено място], на път I – 7 км. 133 + 312, при управление на МПС – товарен автомобил „МАН 25.322“, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на В. Д. С., са били нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на Бедиха С. И., като в качеството на обвиняем е привлечен Д. В. Д. от [населено място] за престъпление по чл.343, ал.3 вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК. С обжалваното протоколно определение въззивният съд, след като е приел и приложил като доказателство по делото отговора на РП – Шумен, е постановил на основание чл.229, ал.1, т.5 вр. т.4 ГПК спиране на производството по делото. Определението е правилно. В решение № 116/15.05.2013 г. по гр.д. № 745/2012 г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че съдът винаги спира производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, когато изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния ред – когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършено от делинквента престъпление. Към тази практика на ВКС препращат определение № 566/19.09.2013 г. по гр.д. № 5301/2013 г. на ВКС и определение № 782/29.11.2013 г. по гр.д. № 7165/2013 г. на ВКС, IV г.о., като сочат, че спирането по чл.229, ал.1, т.5 ГПК е в случаите, когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства и същите не могат да бъдат установени по гражданскоправен път, като фактът на образуване на досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. Според определение № 290/01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т.о. спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, като пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличие и на образувано наказателно производство в досъдебната фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични на тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК, като в този случай производството трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Както в определение № 290/01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т.о., така и в определение № 134/02.04.2020 г. по ч.т.д. № 468/2020г. на ВКС, I т.о., правомощието на съда да спре исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е отречено, само когато в досъдебното производство водачът – делинквент не е бил привлечен като обвиняем. Настоящата хипотеза не е такава, доколкото образуваното досъдебно производство не е на етап проверка за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, а напротив – делинквентът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343, ал.3 вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК във връзка с ПТП от 23.10.2019 г. Това е достатъчно основание за извеждане на тъждество между твърдяното в гражданския спор противоправно деяние и деянието, разследвано като престъпление. Налице е престъпно обстоятелство от значение за изхода на гражданскоправния спор, което не може самостоятелно да бъде изследвано от гражданския съд. Поради което изводът на въззивния съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е обоснован. С оглед на изложеното атакуваното определение на ВнАС следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 158/10.11.2021 г. по в.т.д. № 371/2021 г. на Варненски апелативен съд, II състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: