Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 323   С  о  ф  и  я, 30 юни 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  22  ю н и  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 306/2009 година.   Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения Г. Н. С. от София на основание чл.423 ал.1 от НПК за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 217/01.12.2008 г. по НОХД № 3369/2007 г. на Районен съд-Плевен поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане, като паралелно на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК развива и оплаквания за допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1-3 от НПК. Иска отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството от стадия на досъдебното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител адв. К. Чанков от САК.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 217/01.12.2008 г., постановена по НОХД № 3369/2007 г. на Районен съд-Плевен отговорността на подсъдимия Г. Н. С. от София е ангажирана за извършено на 14.03.2008 г. в Плевен престъпление по чл.343в ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 16.12.2008 г. В искането за възобновяване от осъдения се навеждат двупосочни оплаквания както за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното му наказание, така и за ограничаване правото му на лично участие по делото поради не призоваването му по съответния ред както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство пред Плевенския районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.423 ал.1 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: В искането са наведени всички основания за касационен контрол на влезли в сила съдебни актове по Глава тридесет и трета от НПК. В началото на пространното искане от името на С. доводите касаят допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, а наред с тях се заявява като основание за възобновяване на делото това по чл.423 ал.1 от НПК заради задочното му осъждане, с което било нарушено правото му на лично участие по делото, за което той не е бил уведомен както на досъдебното производство, така и при съдебното му разглеждане, без да е щателно издирван. Доколкото задочното осъждане на С. е последица от груби нарушения на процесуалните правила от разследващия орган и от районния съд във връзка с правото му на лично участие по делото при разследване на деянието му и при разглеждане на делото от първата инстанция ВКС намери, че следва да се произнесе само по това основание за възобновяване. Досъдебното производство е било образувано на 25.06.2008 г. срещу уличения Г. С. от София за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, извършено на 14.03.2008 г. в Плевен. На 30.06.2008 г. е била изпратена призовка до същия за връчването й от служител на РПУ-09-СДП, без по делото да има каквито и да е данни дали той е бил открит и уведомен за досъдебното производство, нито че не е бил открит на посочения в АУАН адрес. Няма данни да е установяван постоянният му или настоящ адрес на местоживеене, че се задържа в някое от местата за лишаване от свобода или че се намира извън страната с известен или неизвестен адрес. Привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението е станало на 24.08.2008 г. в 16.00 часа в лицето на назначения му за служебен защитник адв. С от АК-Плевен, като в същото време на л.25 от дознанието е налице уведомително писмо от САК-Плевен искането и съответно определянето на същия за защитник на уличения да е станало въз основа на писмо изх. № 1* от 16.09.2008 г. на ОДП-Плевен и уведомително писмо от САК-Плевен изх. № 3* от същата дата. Досъдебното производство срещу С. е водено и приключено при условията на задочно производство съгласно чл.206 вр.чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК. Внасяйки на 09.10.2008 г. в Районен съд-Плевен обвинителен акт срещу Г. С. , прокуратурата е посочила като адрес за призоваване посочения от него в София. В разпореждането на съдията-докладчик, освен че не е посочено срещу кого и за какво престъпление е образувано делото, няма произнасяне по призоваването на подсъдимия, като е разпоредено да се изиска “справка Р. И.” и служебен защитник. Призовката до известния адрес на С. е била върната със забележка, че по данни на “хазяина Е. С. лицето не живее на този адрес”, а за датата на откритото съдебно заседание 01.12.2008 г. е налице факс и две докладни записки от младши полицейски инспектор Б. А. , взаимно противоречащи си – че призовката до подс. С. е получена в деня на заседанието и адресът му не е посетен, тъй като лицето е известно или че е посетен, но то не е открито. Въпреки това делото е разгледано при отсъствието на подсъдимия, на основание чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК, с участието на новоназначен служебен защитник адв. С. Григорова и е постановена осъдителната присъда, която не е била обжалвана и е влязла в законна сила. При тези данни за издирването и призоваването на осъдения С. ВКС намира, че искането му за отмяна на присъдата на основание чл.423 ал.1 от НПК и възобновяване на наказателното производство е основателно. Органите на досъдебното производство и съдът не са изпълнили задълженията си да установят актуалния му адрес в страната, както и не са се убедили, че е било осъществено “щателно издирване” на същия в страната, за резултатите от което дори не е поискана и съответно получена необходимата информация. Между основните права на обвиняемия в наказателния процес по чл.55 от НПК е и правото му да участва лично в наказателното производство във всичките му фази (досъдебна и съдебна) чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, отправяне на искания и пр. Във всяка фаза на наказателния процес законът е установил конкретни правила, които обвързват компетентните органи да обезпечат правата на участниците в производството. По този начин се създадат гаранции, че правото на защита не е само декларативно, а има реално покритие. За обвиненото лице по делата от общ характер наказателното производство започва от предявяване на обвинението, съответно конституирането му като уличен в полицейското производство, и продължава в останалите етапи на процеса до влизане в сила на присъдата. Във всяка отделна фаза на процеса, а и във всеки отделен негов стадий, съответните органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита чрез спазване на конкретни правила, включително и на правилата за задочното производство. И когато досъдебното разследване е приключило при условията на чл.206 от НПК, първоинстанционният съд е длъжен отново да провери дали е налице някоя от предпоставките по чл. 269 от НПК, за да допусне разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. В случая, както разследващият орган и прокурорът, така и съдът не са изпълнили задълженията си по установяване на местонахождението му в страната и призоваването му, както и за “щателното му издирване” от съответните органи, поради което следва да се приеме, че е нарушено правото му да участва лично по делото и да се защити, още повече, на фона на напълно формалното участие на назначените му служебни защитници. Поради това и не следва да се обсъждат доводите в искането за неправилно приложение на материалния закон, но като последица от надлежно установяване на правно релевантните на обвинението факти, при спазване на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на всяка една страна в процеса, които в настоящия случай не са спазени още във фазата на досъдебното производство при повдигане и предявяване на обвинението на С. и приключване на същото. ВКС намира, че искането на осъдения следва да бъде уважено заради пропуските при задочното му осъждане и осъдителната присъда бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство от стадия на досъдебното производство, съгласно чл.425 ал.2 вр.чл.423 ал.1 от НПК, където са допуснати констатираните по-горе нарушения на процесуалните правила. На основание чл.423 ал.4 от НПК ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения, която следва да бъде възстановена като “подписка” (съгласно изискванията на чл.60 от НПК), каквато е била постановена от дознателя, но не е била изпълнена поради задочното производство срещу него.   Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.2 вр.ал.1 т.1 и чл.423 ал.4 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 217/01.12.2008 г. по НОХД № 3369/2007 г. на Районен съд-Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Районна прокуратура – Плевен. Спрямо подсъдимия С оставя постановената му мярка за неотклонение ПОДПИСКА.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :