Р Е Ш Е Н И Е
№ 134/2017 година
София, 16.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2902/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 ал.1 т.5 ГПК .
С молба по реда на чл. 303 и сл. ГПК М. С. В. , Д. Н. Н. и Г. С. С. , и тримата от [населено място] , заявена чрез адв.П. А.-САК са поискали да се отмени влязло в сила Решение от 29.08.2014 година по гр.д. Nо 10746/2012 година на Софийския градски съд- I-11 състав, с което по иска на М. А. Ц. и В. А. Ц. , и двете от [населено място] срещу Столична община гр.София е прието за установено , че двете са собственички на ДВОРНО МЯСТО с площ от 741 кв.м. , съставляващо УПИ XIV- 119 от кв.216 по действащия РП на м.“ П.- Б.“ , част от ПИ с идентификатор 68134.1931.1193 по КК и КР на [населено място] , район В. целия с площ от 7 760 кв.м. на основание ЗВСОНИ, върху който са построени жилищни сгради , една от които е бл. 136 „в“ .
С молбата се поддържа довод, че молителите , като собственици на самостоятелни обети – жилища в бл. 136“в“ [населено място] , [община] и титуляри на идеални части от правото на строеж на терена , върху който е изградена жилищната сграда – а именно ПИ с идентификатор 68134.1931.1193 по КК и КР на [населено място] , район В. , са засегнати от силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение , без да са участвали като страна в процеса въпреки качеството на необходими другари. Като считат , че са налице предпоставките на закона- чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, искат отмяна на постановения бе тяхно участие съдебен акт , който засяга имуществената им сфера .
С писмен отговор чрез адв.А. Г.- САК, ответниците по молбата за отмяна М. Ц. и В. Ц. оспорват наличие на основание по см. на чл. 304 ГПК за отмяна на посочения влязъл в сила съдебен акт, като сочат , че молителите са носители на правото на строеж на друг недвижим имот- съседен на този, чиято собственост е възстановена на основание ЗВСОНИ.
По подадената молба за отмяна , след преценка на наведените от страните доводи и възражения настоящият състав на гражданска колегия на ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна.
С разпоредбата на чл. 304 ГПК е уредена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица , неучаствали по конкретен исков процес , доколкото формираната силата на присъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, има сила и засяга техни имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право или задължителни необходими другари и правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск в тези хипотези не е било надлежно упражнено.
В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303 ал. 1 т.5 ГПК, и по конкретно в хипотеза, когато молителите– като суперфициарни собственици на жилищен обект в сграда, построена върху общинска собственост не са били конституирани страни по делото, вследствие на което процесуално нарушение е правилата са били лишени от правото да участват по делото.
Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира на от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс, обезпечаващи участието на страните в процеса като главна страна и гарантиращи възможността за упражняване на процесуалните права в рамките на осъществяваната защита/ като ищец или ответник по делото/ . В тази категория не попадат лицата , които могат да участват като подпомагаща страна по делото.
С решението, чиято отмяна се иска , е разрешен в полза на физическите лица – М. А. Ц. и В. А. Ц., и двете от [населено място] спор за собственост със Столична община, като на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 1 ал.1 ЗВСОНИ същите са признати за собственици на дворно място в [населено място],с площ 741 кв.м., съставляващо УПИ XIV -119 от кв. 216 по плана на м.“П.-Б.“ , реална част от ПИ с идентификатор 68134.1931.1193 по КК и КР на [населено място] , район „В.“ [улица] , целият с площ от 7 760 кв.м. .Прието е , че отчужденият по ЗОЕГПНС недвижим имот подлежи на реституция по отношение на онази реална част , която съществува реално до размера на отчуждения имот и може да бъде обособен като самостоятелна регулационна единица.
Молителите в производството М. С. В. , Д. Н. Н. и Г. С. С. , са съответно собственици на самостоятелен жилищен обект в сграда, съответно апартамент No 2, No 3 I No 7 на бл. 136“в“, на основание чл. 35 ал.2 ЗЖСК и като такива носители на идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж върху общинска/ държавна / земя .Като считат , че в качеството си на суперфициарни собственици са обвързани от съдебното решение, тъй като за тях не е безразлично кой е собственик на имота , по отношение на които са придобили , като член кооператори в Ж. „Е.“, идеални части от правото на строеж и с оглед на правата , които притежават , съгласно чл. 64 ЗС , поддържат , че е следвало да участват в производството , приключило със съдебното решение , чиято отмяна се иска.
Настоящият състав на ВКС намира , че сочената обвързаност на молителите , като собственици на жилища с принадлежащите към обекта/ апартамент в жилищната сграда –бл. 136 „в“/ идеални части от правото на строеж върху дворното място , не попада под субективния обхват на разпоредбата на чл. 304 ГПК. Както самите молители сочат в молбата за отмяна , като носители на идеални части от правото на строеж на недвижимия имот / предмет на приключилия спор за собственост / имат правата , установени с разпоредбата на чл. 64 ЗС. Съдебното решение, с което е разгледан спора за собственост не ограничава правото им на суперфициарни собственици и принадлежащите към това право идеални части от правото на строеж върху терена и в тази смисъл, не може да се приеме , че силата на пресъдено нещо на съдебното решения , чиято отмяна се иска в тази хипотеза ги обвързва -респ. това обстоятелство да е налагало участието им по делото като главна страна. Промяната на субективния параметър в правоотношението суперфициарен собственик- собственик на терена касае определяне титуляра на голата собственост, който титуляр като собственик на терен , върху който е изградена сграда в режим на етажна собственост с обекти, принадлежащи на други лица , следва да съобразява поведението си с правото им на ползване на терена по см. на чл. 64 ЗС- в рамката , необходима да осигури използването на постройката според предназначението и аналогично на сервитутно право на ползване на чужд имот се ползва със самостоятелна искова правна защита доколкото бъде нарушено. Тези права на суперфициарния собственик не мога да бъдат собственик в спора за собствеността на терена, поради което тези лица като носители на самостоятелно субективно материално право съгласно чл. 64 ЗС , имат самостоятелен друг път на защита и не са налице предпоставките на закона които да налага участието им като главна страна , в т.ч. и задължителен необходим другар по делото по спор за собственост.
Въведението възражения от страна на ответниците по молбата за отмяна за липса на активна материално правна легитимация, тъй като молителите имат надлежно учредено право на строеж на друг имот, различен от този реституиран на тях , не може да бъде предмет на произнасяне по настоящото дело, тъй като спорът върху кой имот от отчуждените имоти е уредено правото на строеж на прекратената Ж. „Е.“ след снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове/ чл. 35 ал.2 ЗЖСК/ би било от значение за производството само и доколкото правото на суперфициарни собственици би обусловило участието на тези лица като надлежна страна в спора за собственост.
По искането на ответниците по молбата за отмяна за присъждане на разноски: Искането е направено своевременно, още с писмения отговор на молбата за отмяна / л.110/, депозиран от адв.А. Г.- САК , представен е Договор за процесуално представителство/ л.113/ и са налице данни за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/ , поради което , като доказано искането следва да бъде уважено.
По тези съображения молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, заявена по реда на чл. 304 ГПК от М. С. В., Д. Н. Н. и Г. С. С. чрез процесуалния им представител адв.П. А.-САК за отмяна на влязло в сила Решение от 29.08.2014 година по гр.д. Nо 10746/2012 година на Софийския градски съд- I-11 състав, с което по иска на М. А. Ц. и В. А. Ц. , и двете от [населено място] срещу Столична община гр.София е прието за установено , че двете са собственички на ДВОРНО МЯСТО с площ от 741 кв.м. , съставляващо УПИ XIV- 119 от кв.216 по действащия РП на м.“ П.- Б.“ , част от ПИ с идентификатор 68134.1931.1193 по КК и КР на [населено място] , район В. целия с площ от 7 760 кв.м. на основание ЗВСОНИ, върху който са построени жилищни сгради , една от които е бл. 136 „в“ .
ОСЪЖДА М. С. В., Д. Н. Н. и Г. С. С. и тримата от [населено място] да заплатят на М. А. Ц. и В. А. Ц. , и двете от [населено място] сумата 1500 лв./ хиляда и петстотин лева/, разноски за защита в производството за отмяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |