Р Е Ш Е Н И Е № 331 София 25.11.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1786 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от И. А. Г. срещу решение от 24.10.14г.по в.гр.дело № 2904/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 3.12.13г. по гр.дело № 33030/13г.на Софийски районен съд,76 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и чл.225 ал.1 и ал.2 КТ,предявени от същата страна против С. на РБ. С определение № 666 от 22.05.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Може ли да бъде прекратено трудово правоотношение на основание правна норма в специален закон,когато процедурата за безвиновно уволнение не е уредена в същия този закон,а самият специален закон съдържа изрична препратка,че уреждането на трудовите правоотношения се извършва по Кодекса на труда. В отговор на посочения въпрос настоящият съдебен състав приема следното: Основанията за прекратяване на трудовия договор са изчерпателно изброени в Кодекса на труда.Други основания не могат да бъдат създавани с подзаконови нормативни актове или с уговорки между страните по трудовия договор,но с друг закон могат да се създават специфични основания за прекратяване на трудовите правоотношения с някои категории служители.Такава е настоящата хипотеза.Съгласно разпоредбата на §9 ал.2 от ПЗР на ЗСП/отм./ лицата, преназначени на основание ал.1 на длъжност ”стажант –одитор”са длъжни да изпълнят изискването по чл.25 ал.1 т.2 от закона в срок една година от провеждането на първия изпит за одитори в С. .Ако след повторно явяване на изпит за одитор в СП лицата,преназначени на длъжността”стажант – одитор”не го положат успешно,те се освобождават от заеманата длъжност.Съдържащото се в цитираната разпоредба основание за уволнение е специално по отношение на разпоредбите на Кодекса на труда,регламентиращи общите основания за прекратяване на трудовите правоотношения.Този извод не е в противоречие с препращането в специалния закон,че уреждането на трудовите правоотношения на служителите на С. палата се извършва по Кодекса на труда.Разпоредбата на чл.24 ЗСП/отм./не се отнася за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на § 9 ал.2 от ПЗР на ЗСП/отм./,а доколкото правоотношенията със служителите в СП са трудови, и без изрично позоваване разпоредбите на Кодекса на труда намират приложение. В разглеждания случай със заповед № ЛС 03-06-12/29.05.13г.на Председателя на С. палата е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. Г.,на длъжност”стажант-одитор”,на основание §9 ал.2 от ПЗР на ЗСП,по причини - неуспешно положен изпит за одитор на СП при повторно явявяне,поради което не отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 т.2 ЗСП.С обжалваното решение въззивинят съд е приел за безспорно установено по делото,че ищецът не е издържал успешно изпита за одитор,поради което е направен извод,че е налице приложеното основание за уволнение - §9 ал.2 от ПЗР на ЗСП /отм./,който текст съдържа специфично основание за прекратяване на трудовото правоотношение и не е нужно обосноваването му с някое от основанията,съдържащи се в КТ. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа се,че трудовото правоотношение е следвало да бъде прекратено по реда,предвиден в Кодекса на труда. Ответникът по жалбата моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Жалбата е неоснователна. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,правилно въззивният съд е приел,че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно на специфичното основание, съдържащо се в § 9 ал.2 от ПЗР на ЗСП/отм./,което съответства на мотивите в уволнителната заповед.Както бе посочено по-горе приложението на специалния закон изключва приложението на общия,поради което не е необходимо привеждането на основанието за уволнение по § 9 ал.2 от ПЗР на ЗСП/отм./към някое от изброените в Кодекса на труда.Правилно е приложен материалния закон към установените по делото факти,поради което не са налице основанията на чл.293 ал.2 ГПК за касиране на решението. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 24.10.14г.на Софийски градски съд,постановено по гр.дело № 2904/14г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ към гр.д.№1786/2015г. В конкретния случай е налице прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя, т.е. упражнено е субективно право на работодателя да прекрати трудовия договор при наличие на определени основания. Основанията за уволнението представляват определени от закона юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор, при наличие на които уволнението може да бъде извършено. Същественото е, че тези юридически факти - основания за уволнение, са изчерпателно изброени в закона. Вън от тях, на други основания, трудовият договор не може да бъде прекратен от работодателя., т.е. въведен е принцип на законоустановеност на основанията и той осигурява по-голяма защита при уволнение. В случая е налице хипотеза на прекратяване на трудовия договор при безвиновно поведение от страна на служителя - поради промяна в изискванията за заемане на длъжността „стажант одитор”- чл.25 от Закона за сметната палата/ЗСМ/-отменен. В разпоредбата на чл.24 от същия закон изрично е посочено обаче, че трудовите правоотношения със служителите на С. палата се уреждат съобразно КТ. С разпоредбата на пар. § 9. ал.2 ДР ЗСМ/отм./ се предвижда, че „лицата, преназначени на основание ал. 1 на длъжност "стажант-одитор", са длъжни да изпълнят изискването по чл.25, ал.1, т.2 / да преминат успешно изпит за одитор/ в срок една година от провеждането на първия изпит за одитори в С. палата. Ако след повторно явяване на изпит за одитор в С. палата лицата, преназначени на длъжността "стажант-одитор", не го положат успешно, те се освобождават от заеманата длъжност”, т.е. със закона се променят изискванията за изпълнение на длъжността. Тези нови изисквания се въвеждат след възникване на трудовото правоотношение и са основание за прекратяване на трудовия договор, каквато хипотеза е предвидена в КТ- чл.328, ал.1, т.11 КТ. Само разпоредбата на чл.340 КТ предвижда възможност прекратяването на възникнало при избор трудовото правоотношение / какъвто не е настоящия случай/ да е възможно да се извърши въз основа на основания, посочени в друг нормативен акт или устав и само тогава КТ има субсидиарен характер. В конкретната хипотеза следва да се приеме, че Законът за С. палата/отм./ не предвижда специално основание за прекратяване на трудовия договор, а препраща към съществуващо такова в КТ и уволнението ще е незаконно - извършено е при такова нарушение на КТ, което е свързано с незаконно упражняване на самото материално право на уволнение на работодателя и прави невъзможно определянето точния момент на прекратяване на трудовия договор с оглед разпоредбата на чл.335 КТ , проверката за предвидена в закона предварителна закрила и др. ПОДПИС: /В.Райчева/