Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 27.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 4200 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Ф. Г. за отмяна на влязлото в сила Решение № 278 от 13.09.2013 г. по гр.д.№ 147/13 г. на Ломския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Р. Й. П., К. Й. П., Д. Е. П., Р. Т. П., К. Д. П.-Д., Н. Г. Л., В. С. Ф., М. Т. Д., М. Н. С., О. Н. Д. и Н. Ф. Г. върху 6 бр. земеделски имоти- 3 бр. ниви, находящи се в землището на [населено място], област М., и 3 бр. ниви, находящи се в землището на [населено място], област М., възстановени по реда на ЗСПЗЗ в полза на съделителите като наследници по закон на Н. М. П.. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителката при неговото решаване, и което същата е открила случайно при роднини след приключване на производството, а именно протокол за съдебна делба-спогодба от 13.02.1947 г. по гр.д.№ 60/47 г. на Околийския съд в [населено място], с която преките наследници на Н. П. са си поделили включените в наследството движими вещи и недвижими имоти, вкл. имотите, предмет на делбеното производство по гр.д.№ 147/13 г. на Ломския районен съд. На това основание се моли влязлото в сила решение, с което е допусната делбата, да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от надлежния съд. Ответниците по молбата за отмяна Р. Й. П., К. Д. П.-Д. и Р. Т. П. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмени отговори, с които оспорват същата, като поддържат, че представеният документ не е от съществено значение по делото, тъй като съсобствеността между съделителите е възникнала от стабилни административни актове на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността, при което в делбеното производство не може да се разрешава спор за материално право между тях по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно наличието на подлежащи на възстановяване собственически права. Ответникът по молбата за отмяна Д. Е. П. заявява в съдебно заседание становище, с което оспорва същата по горепосочените съображения. Останалите ответници по молбата не са депозирали отговори в срока по чл.306, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителката не установява извинителни причини, поради които не е ангажирала представеното ново доказателство в приключилото производство по допускане на делбата, при което твърдението, че впоследствие документът е открит случайно при роднини, не е подкрепено с каквито и да са доказателства. Независимо от това, този документ по същество не обуславя наличие на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е без значение за материалноправната легитимация на страните в делбеното производство. Това е така, тъй като по същество същият е насочен да установи, че допуснатите до делба недвижими имоти не са съсобствени между съделителите, а всеки от тях е обект на наследствена имуществена общност в рамките на съответните колена, тъй като с делбата-спогодба от 1947 г. имотите на Н. П. са били поделени между преките му наследници. Следва да се съобрази обаче, че в случая предмет на делба са имоти, възстановени общо в полза на всички наследници по закон на посочения наследодател с влезли в сила решения на органа по поземлената собственост по чл.18ж ППЗСПЗЗ и чл.27 ППЗСПЗЗ- в стари реални граници, респ. с план за земеразделяне. Съдебната практика е константна, че съгласно т.1 на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС, решенията на общинските поземлени комисии /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в стари реални граници или с план за земеразделяне имат конститутивно действие – т.е. с влизането им в сила настъпва ефектът на възстановяване на собствеността, при което това действие се отнася не само за обектите, но и за субектите на тези решения. В случай, че между лицата, в чиято полза е възстановена собствеността, възникне спор относно наличието на наследствена имуществена общност върху реституирания имот, този спор подлежи на разглеждане по общия исков ред /чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/, при което след уважаване на иска Общинската служба по земеделие дължи постановяване на решение по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, с което да промени лицата, в чиято полза е издадено предходното й решение. Това решение на ОСЗ по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ се ползва с конститутивно действие – т.е. с издаването му настъпват последиците, произтичащи от уважения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /Решение № 748 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 911/09 г. на І г.о./. Спорът за материално право обаче не може да бъде разрешен в производството за съдебна делба, тъй като подлежи на разглеждане по различен съдопроизводствен ред- общия исков процес, а и с оглед на това, че самото уважаване на иска не променя кръга от лица, в чиято полза е налице подлежаща на прекратяване чрез делба наследствена имуществена общност, преди да е постановено решението на ОСЗ по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ. Това означава, че представянето на документа, на който се основава молбата за отмяна, в делбеното производство, не е в състояние да обуслови различен извод на сезирания с иска за делба съд, който е длъжен да зачете конститутивния ефект на влезлите в сила решения на органа по поземлената собственост за възстановяване на делбените имоти в полза на всички съделители като наследници по закон на Н. П., тъй като противното би означавало да се допусне в делбеното производство разрешаване на спор за материално право по чл.14, ал.4 ГПК, което по гореизложените съображения се явява недопустимо. По изложените съображения следва да се приеме, че представеният от молителя документ не обуславя уважаване на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е новооткрит и е без значение за изхода на производството по допускане на съдебната делба между наследниците на Н. П., с оглед на което молбата за отмяна на влязлото в сила решение, с което е допусната съдебна делба, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Н. Ф. Г. за отмяна на влязлото в сила Решение № 278 от 13.09.2013 г. по гр.д.№ 147/13 г. на Ломския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.