Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * съществени процесуални нарушения * абсолютно нарушение на процесуални правила * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

Гр. София, 29 май 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Софиянски като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 431/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. М. У., служебен защитник на подс. К. В. Й. против решение № 3/08. 01. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1317/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата са изложени доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че недоброто материално положение на подсъдимия и възрастта му не са смекчаващи отговорността обстоятелства. Поддържа се, че е надценена обществената опасност на деянията и неправилно са ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия. По тези съображения защитникът настоява проверяваният съдебен акт да бъде изменен и наложеното наказание да бъде намалено.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Подс. К. Й. се солидаризира със становището на своя защитник и моли жалбата му да бъде уважена.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 1574/22. 03. 2017 год. по н. о. х. д. № 14/2017 год., Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия К. В. Й., за виновен в това, че за времето от около 12:55 часа на 05.09.2016 г. до 09:15 часа на 19.10.2016 г. в/населено място/ при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на обща стойност 3 536,63 лева и направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 600.00 лева от владението на различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и деянието е извършено при условията на опасен рецидив поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б "а" и "б" вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 19. 10. 2016 год. около 05:40 часа в /населено място/ направил опит да отнеме чужда движима вещ – сумата от 100 лева, от владението на С. Л., собственост на „фирма”, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини и кражбата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 58а, ал. 1 от НКе осъден на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложнай-тежкото измежду така определените наказания, а именно четири години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, както и задържането по ЗМВР.
Подсъдимият е осъден да заплати на К. С. С. сумата от 2 039,23 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 199 от НК.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски и държавната такса въру уважената част от гражданския иск.
Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за увеличаване на наказанието и по жалба на подсъдимия и с решение № 3/08. 01. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1317/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд, е изменен в частта досежно определеното наказание като същото е увеличено от четири години на осем години лишаване от свобода.
Касационната жалба е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея.
Налице е противоречие между мотивите и диспозитива на проверявания съдебен акт. В съобразителната част на решението контролираната инстанция е изложила аргументите си относно наказанието за всяко от двете престъпления, като е приела, че те следва да бъдат увеличени. Тези констатации е следвало да намерят отражение в диспозитива му като присъдата бъде изменена в частта за всяко от наказанията, които да бъдат увеличени съобразно посоченото в мотивите, а след това е било необходимо и съответно изменение в частта относно наложеното по реда на чл. 23 от НК най-тежко наказание. Вместо това в диспозитива е посочено единствено, че се увеличава наказанието от четири на осем години лишаване от свобода. Избраният от апелативния съд подход е довел до неяснота каква е действителната му воля касателно наложените на Й. наказания, доколкото не само присъдата, но въобще всеки съдебен акт представлява единство от мотиви и диспозитив, като в първата част се съдържат съображенията за взетото решение, а в диспозитива в концентриран вид се обективира самото решение. Тази неяснота накърнява не само правото на защита на подсъдимия, не позволявайки му да изложи съответни аргументи в подкрепа на тезата си. Тя съставлява препятствие и пред касационната проверка, а впоследствие и пред изпълнението на присъдата и би могла да рефлектира и при евентуална необходимост от извършване на кумулация с други присъди на подсъдимия.
Следващият въпрос, който следва да получи отговор с оглед така направените констатации, касае наличните процесуални възможности за отстраняване процесуалната незаконосъобразност на въззивното решение. Безспорно коментираното процесуално нарушение не може да бъде отстранено от касационната инстанция чрез изменение на въззивния съдебен акт, поради което е наложителна отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане. Обстоятелството, че поначало в настоящото производство не се осъществява цялостен служебен контрол върху акта на долу стоящия съд и ВКС се произнася само по наведените от страните доводи не съставлява процесуална пречка за това. Касационната инстанция е имала повод да посочи, че служебната намеса е допустима, когато се констатира наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила, както и когато се установят закононарушения, които съществено накърняват правнозащитените интереси на подсъдимия или основните начала на правораздаването (Р. № 76/2004 год. по н. д. № 505/2003 год. на ІІІ н. о., Р. № 346/2004 год. по н. д. № 1054/2003 год. на ІІІ н. о. и др.). С оглед изложеното по-горе настоящият случай удовлетворява и двете посочени изисквания.
Предвид тези съображения касационната инстанция намери, че не следва да се произнася по доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното на К. Й. наказание. Атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3/08. 01. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1317/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.